През 1866-1901 гг. в Киевския Свето-Троицки монастир настоятел беше старецът Иона - човек с висок духовен живот, който обладаваше дара на прозорливост. В неговата килия, в огромна клетка, която никога не се затваряше, живееше папагал.

Този папагал се беше научил да пее заедно със стареца «Царю Небесний» и «В молитвах неусыпающую Богородицу», а така също и самостоятелно да рецитира, макар и със заваляне: «С нами Бог, разумейте язици и покаряйтеся, яко с нами Бог», както и още много думи и изрази от монашеското правило.

Папагалът освен това беше научен да взема благословение от лица в свещен сан. Така например, появеше ли се в коридора, (където също имаше голяма клетка), някой иеромонах и папагалът тутакси излиташе от клетката в килията, кацваше на поставената специално за целта лавица до входната врата и като скланяше глава към посетителя, заваляно произнасяше: «Отче, благословете!». След като получеше благословението, папагалът изкрещяваше «Амин!» и отново се връщаше през отворената врата на коридора в килията на стареца, комуто известяваше: «Отче, дойде отец X.», след което се настаняваше обратно в клетката. Между другото, „Умникът” (както наричаше своя любимец отец Иона) познаваше постоянните посетители на стареца поименно и, докладвайки за новодошлия, никога не бъркаше името му. Ако дошлият иеромонах се вцепеняваше от недоумение при вида на просещ благословение папагал, то последният започваше настойчиво да повтаря: «Отче, благословете! Отче, благословете!».

Само от един иеромонах папагалът никога не вземаше благословение – от касиера отец Мелхиседек. Случвало се е, още щом последният влезе в коридора, папагалът веднага да отлети и да докладва на стареца: «Отче, дойде Мелхиседьок», след което се връщаше в клетката, където започваше да подскача напред-назад и да се премята през глава… Старецът излизаше в коридорчето, (където обикновено беседваше с посетителите) и започваше да мъмри Умника: «Ах, ти, Палчо! Нас ни е посетил отец Мелхиседек, трябва да вземеш благословение от него, а ти само се премяташ и подскачаш. Какъв си ми ти „умник”!...». Но въпреки това папагалът категорично отказваше да вземе благословение от отец Мелхиседек.

След време отец Мелхиседек го направиха игумен. От този момент нататък папагалът започна да добавя към името му и думата «глупак». Всеки пък, когато иеромонахът идваше при стареца, папагалът започваше раздразнено да се премята през глава и да повтаря: «Мелхиседьок глюпак» (като при това особено много наблягаше на последната дума от това не съвсем мило обръщение).

Дочул крясъците на Умника, старецът Иона бързичко излизаше в коридорчето:

- Какви ги приказваш, Палчо? Какво е това? От теб се очаква да вземеш благословение от отец игумена, а пък ти... Нали си ми умник!

След това старецът смутено се обръщаше към отец Мелхиседек: «Прости, отче, името на птицата е такова», а папагалът се пулеше, цъкаше с език и изстрелваше къси подсвирквания: фшит, фшит, фшит…

Докато старецът беседваше с отец игумена, папагалът безмълвно подскачаше и премяташе в кафеза. Но веднага щом посетителят тръгнеше да се сбогува, Умникът захващаше: „Мелхиседьок глюпак! Мелхиседьок глюпак! Мел-хи-се-дьок глюпак!!!”.

Старецът Иона раздразнено отвръщаше:

- Замълчи най-после, Палчо! Каза си приказката вече!…

Отец игуменът напускаше килията, а папагалът продължаваше да заваля (този път към стареца): «Каза си приказката: Мелхиседьок глюпак! Каза си приказката: Мелхиседьок глюпак! Каза си приказката: Мелхиседьок глюпак и туй-тоооо!».

Междувременно в Лаврата вече гласяха отец Мелхиседек за наместник. Слухът обаче за това, че папагалът на стареца Иона възвел Мелхиседек в звание „глупак”, стигнал и до началството - чак до Киевския митрополит. По негово благословение започнаха да следят отблизо отец Мелхиседек и дори претърсиха тщателно килията му. А там във възглавницата му откриха 5 хиляди рубли. На отец игумена беше наложена епитимия и за вразумление го изпратиха в друг монастир на покаяние.

Прот. Михаил Труханов, „Спомени: първите четиридесет години от моя живот”.

Превод: Десислава Главева