Вход

Православен календар

"Бъди верен" на 1 година!

 

"Благослови венец лета благости Твоея, Господи!"

 

Пребивавайки в болната и болестотворна среда на обновленчески, икуменистки и модернистки словесни извращения, съществува опасност човек да загуби представа за реалното съдържание и смисъл на основни богословски понятия. Едно такова понятие например е „фарисейството”.
Свещеното Писание и Свещеното Предание ни дават достатъчно добра представа що е „фарисейство”, за което става дума и в тази статия. Модернистите обаче неуморно експлоатират това понятие, извъртайки неговия смисъл на 180 градуса, в опити да докажат, че под „фарисейство” трябва да се разбира „верността към догматите, каноните и традицията на Светата Православна Църква”. Всеки опит да бъде представена Православната вяра ясно и определено, така както са ни я предали светите отци, с точни и недвусмислени изисквания към целия живот на християнина, неговите мисли, думи и действия, модернистите квалифицират като посегателство върху свободата на личността и обикновено го представят като... „фарисейство”.

Фарисейството, обаче не е това, което те твърдят че е, и натрапват като идеологема на останалите хора. За фарисейство може да се говори тогава, когато животът на християнина се разминава с изискванията на вярата, или казано по-просто, когато човек на думи изповядва едно, а в живота прилага друго, което не само няма нищо общо със Закона Господен, но често дори е в разрез с него.

Другото, за което фарисеите биват изобличавани от Спасителя е, че прецеждат комара, а камилата поглъщат (срв. Мат. 23:24), тоест, че при тях важното става маловажно и обратното. Казано накратко, те не са в състояние да подредят предметите на вярата така, че да са степенувани по важност и в съгласие с Църковната традиция.

При това положение, на практика истинските фарисеи се оказват самите модернисти. Първо, защото мнозинството от тях шумно декларира, че са православно вярващи, но животът им често е по-порочен дори от този на много езичници. И второ, защото в скалата на тяхната понятийна верова система онова, което е от първостепенно значение в Православната вяра, заема последното място и обратното.

Затова, отпразнувайки първата годишнина от създаването на сайта „Бъди верен”, нека видим какво точно означава християнинът „да бъде верен” и да си припомним исконното значение на понятието „фарисейство”, за да не се окажем сред онези, за които Христос казва: Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота, (Мат. 23:27).


Бъди верен

Архиепископ Аверкий (Таушев)

«Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота!»

Откр. 2:10

В преживяваното от нас изключително страшно, богоотстъпническо време, когато открито се провъзгласява безбожието, пропагандирано и поддържано от властимащите, а безумните сатанисти вече не се прикриват, а се изявяват открито, демонстрирайки поклонение на сатаната и служение на тъмната бесовска сила, при такова покровителствено отношение от страна на държавните власти, призивът от книга Откровение „Бъди верен!” придобива особена острота, важност и значение.

Бъди верен!

Верен на кого и на какво?

Бъди  верен, разбира се, преди всичко на твоя Творец – Бога, а не на Божия враг сатаната, жадуващ твоята погибел. Но бъди верен на Бога със самите си дела, а не само на думи както лицемерните фарисеи! Мнозина в наше време открито служат на сатаната, но не са малко и такива, които дават вид, че служат на Бога, а в действителност угаждат на сатаната, вършейки делата му.

Бъди верен на Христос, твоя Спасител, Който със Своите кръстни страдания те изкупи от греха, проклятието и смъртта, от властта на дявола и ти отвори вратата на блажената вечност – вратата на рая! Бодърствай над себе си и не позволявай да бъдеш оплетен в мрежите на антихриста - противника на Христа, чиито слуги [на антихриста] тъй настойчиво и напористо се стремят всички да въвлекат в орбитата на служението нему, за да съдействат за скорошното му възцаряване на земята!

Бъди верен на Църквата, но не на някоя съмнителна „юрисдикция” или „деноминация”, и не на някой определен иерарх или духовник, а на Едната Свята Съборна и Апостолска Църква, основана не от хора, а от Самия Христос-Спасителя на твърдия камък на изповядването на Неговото Божество!

Тази Църква е „стълп и крепило на Истината” (1 Тим. 3:15) и само тя е непогрешима и никога в целостта си не може да се заблуди.

Бъди верен на богомъдрото учение на светите отци на Църквата, което е общопризнато и общоприето от цялата Църква като истинно и на техните църковни постановления и законоположения, утвърдени с гласа на цялата Църква на Вселенските и Поместните събори в тъй наречените канонически правила и не поставяй себе си в ролята на техен съдия!
Мнозина в наши дни дръзват безумно да говорят, че видите ли, „вярват в Бога” и даже вярват в Христа, но виж Църквата не признават и самоуверено и самонадеяно противопоставят на нейното учение своите собствени, често съвсем хаотични и безсмислени „умотворения”.

Не се прави на умник, като се уповаваш на своите спекулативни прибавления към истината!

Помни, че „комуто Църквата не е майка, нему и Бог не е отец”, както се е изразил един от великите отци на Църквата светителят Киприян Картагенски, който с мъченическата си кръв засвидетелствал верността си към Христа.

Бъди верен накрая и на всички дошли до нас от дълбочината на вековете благочестиви предания, свещени традиции и обичаи, укоренили се в нашата Православна църковна практика и ежедневие, които не са противни на Словото Божие и на учението на Светата Църква!

Това е в най-общи черти краткото изповедание на нашата вярност към тази Свята Истина, която така злобно бива поругавана и която така настойчиво се стремят да подкопаят и да изкоренят от християнското съзнание Божиите врагове, явно или тайно служещи на сатаната.

И така, в нашето зло и лукаво време, преди всичко, бъди верен!

Но бъди наистина верен, а не такъв, който изглежда верен само на външен вид, защото в наши дни е много разпространено фарисейското лицемерие, което така сурово и безпощадно е било изобличавано, осъждано и бичувано от Самия наш Милостив и снизходителен към другите човешки грехове Владика – Господ Иисус Христос по времето на Неговото обществено служение на хората.

„Горко вам, книжници и фарисеи!” (Мат. 23:13) – така многократно заплашвал Той онези, които считали себе си за духовни водачи на своя народ и се мислели за „законници” – познавачи и ревнители на Закона Господен, но които в действителност били само „слепци, водещи слепци” и груби нарушители на най-важните Божии заповеди, такива които „комара прецеждат, а камилата поглъщат”, (вж. Мат. 15:14; 23:13-31).

Твърде много е в нашето време лукавството, фалшът, неискреността и лицемерието, дори повече, отколкото е било тогава. Мнозина днес служат на „двама господари” и желаят да угодят „и на нашите и на вашите” и да направят тъй, че „и вълците да са сити и агнетата цели”.

Всичко това е дълбоко противно на истинската вярност на Бога, която не търпи двоедушие и двуличие, а изисква цялостност – добросъвестна прямота и искреност, честна праволинейна настроеност в делото на служението на Бога и на Неговата Божествена Истина, служение без всякакви лукави извъртания насам или натам, без компромиси, притворство и лицемерие, защото Господ ясно е казал, че„никой не може да слугува на двама господари” (Мат. 6:24) и онзи, който реши да застане на този хлъзгав път неизбежно ще се окаже нарушител на верността към Бога и незабелязано за самия себе си ще се хлъзне по пътя на служението на сатаната.

И това явление в наши дни може да се наблюдава буквално на всяка крачка, макар че доста често такива хора умеят изкусно да скриват от другите, а понякога и от собствената си съвест, своята измяна на Бога и фактическия преход в лагера на служителите на сатаната.

За примери не е необходимо да са търси много далеч! Те са твърде ясни и очевидни за всички, които още не са загубили връзка със съвестта си и не са притъпили духовното си зрение.

Всеки, който не съблюдава в пълнота изредените от нас по-горе условия за вярност към Бога, Христа-Спасителя и Неговата истинска Църква, вече е застанал на този гибелен път и ако овреме не се опомни и не изкупи тежкия си грях на измяна на Бога с„плодове, достойни за покаяние” (Лук. 3:8) ще бъде хвърлен заедно със сатаната и неговите служители „в огненото езеро със запален жупел” (Откр. 19:20), както било открито на Тайновидеца Иоан, тоест ще бъде осъден на вечни адски мъки. Уви, в нашето изпълнено с лекомислие време хората малко мислят за това, а понякога даже кощунствено се подсмиват на тези християнски вярвания, загрижени единствено за устройването на своето земно благополучие, за това да получат повече пари и да обезпечат по-добре земната си кариера. В такова жалко заслепление те се стараят да убедят себе си, че с този земен живот всичко свършва и затова той трябва да се използва така, както някога са говорили езичниците: „Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!” (1 Кор. 15:32).

Но това според учението на Словото Божие не е нищо по-различно от горчиво заблуждение! Живот, който завършва така, би бил съвършено безсмислен.

За всеки от нас в края на краищата ще дойде последният смъртен час и всяко земно благополучие ще изчезне като пара, като дим, но това ще бъде не „краят на всичко”, а само началото на новия живот във вечността. И ще застане тогава човекът пред лицето на Всезнаещия и Нелицеприятен Съдия – Бога, на Който той е изменил, наивно опитвайки се да излъже и Него, и самия себе си, и другите хора, че е живял по правда, докато в същото време целият му живот е бил изпълнен с лукавство и лъжа.

Какъв отговор ще даде той тогава на Бога?

Ето от тази лукава фарисейска лъжа ни предпазва отрано Господ в своята толкова важна и поучителна притча за митаря и фарисея, която се чете на литургията винаги в Първата подготвителна неделя преди Великия пост.

С този текст Светата Църква иска да ни внуши, че главното зло в нашия живот, коренът от който произрастват всички останали грехове, е фарисейското лицемерие, чийто източник е дяволската гордост, която никога не може да бъде истински вярна на Бога, а неизменно води до измяна на Бога и даже до богоборчество. Това виждаме и в историята на разпятието на Сина Божий дошъл на земята за да спаси човека.

Да не забравяме това, което е казвал епископ Игнатий (Брянчанинов), че „най-голямото зло на земята – убиването на Божия Син – е извършено от фарисеите” (том I, стр. 419).

Да бъдем верни на Бога, но верни истински, а не по фарисейски!

Архиепископ Аверкий (Таушев), „Крест Христов - орудие нашего спасения”, Будь верен.

Предговор и превод: Свещ. Божидар Главев


module-template15.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти