„Покаянието е нашето примирение с Бога”

Преп. Иоан Лествичник

В четвърта Неделя на Великия пост се възпоменава преп. Иоан Лествичник, написал съчинение, в което показал лествицата (стълбица) или порядъкът от добри дела, възвеждащи ни към Божия Престол.

За утешение и назидание на постещите, в литургийното св. Евангелие на тази Неделя Църквата, с Божествено свидетелство, утвърждава силата на поста и молитвата, открили на преп. Иоан лествицата към рая и възвели го на висотата на духовното съвършенство, и по този начин ни благовести, че духовете на злобата се изгонват от човека само с молитва и пост, като заедно с това предвъзвестява приближаващата се радост от Христовото Възкресение.

Слово за духовната лествица

Свещеномъченик Серафим (Чичагов)

В четвърта Неделя на Великия Пост след поклонението на Честния и Животворящ Кръст, Светата Православна Църква е постановила да се възпоменава преподобния и богоносен наш отец Иоан, авторът на духовната Лествица. Но защо трябва да си спомняме точно неговата памет, а не на някой друг светец? За да може в течение на поста и молитвените ни подвизи да имаме пред очи живия пример на човека и велик наставник, достигнал духовно съвършенство, за да не забравяме необходимостта всеки християнин да изучава неговата боговдъхновена книга «Духовна лествица», в която той е описал всички християнски добродетели в тази последователност, в която трябва да се достигат от човека, за да го приведат в единение с Бога, като по този начин ни потикват към непрестанно самоизправление.

С тази цел, за да унищожи в нас пагубното чувство на самосъжаление, в петата Неделя пък Светата Църква възпоменава и преподобна Мария Египетска, която, въпреки че дълго водила греховен живот, все пак достигнала духовно съвършенство с ревностното си самоизправление. Възпоменавайки тези подвижници на благочестието, всички наши съмнения, че можем да достигнем християнско съвършенство при нашите недостатъци и слаби сили, трябва по неволя да отстъпят пред явното доказателство, че с искрена вяра в Словото Божие и желание може да очистим тялото, сърцето и ума и даже да станем праведни и свети. Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия (Марк. 9:23), — казал Господ наш Иисус Христос на нещастния баща, попросил изцеление за своя син, за което се говори в неделното Свето Евангелие.

Малко се знае за живота на преподобни Иоан. Като избранник Божий, той още от младини възлюбил Господа, но никой от неговите ученици не споменава, кои са били родителите му, къде се е родил и възпитавал. По думите им, преподобни Иоан се отличавал с големи дарования и способности, и бил високо образован. Шестнадесетгодишен оставил света и се оттеглил на планина Синай в манастир, за да живее под ръководството на опитни и боговдъхновени старци. В жизнеописанието му се казва, че още тогава той бил с разум на старец и на Синай достигнал такова съвършенство, сякаш имал душа без разум и воля, съвършено свободна и сияеща с небесна простота. След смъртта на неговия наставник, стремейки се към още по-големи подвизи, преподобни Иоан решил да поеме върху си обет за безмълвие, заради което си избрал недалеч от Господния храм удоб­но място, където и прекарал 40 години.

Постът и молитвата го издигнали на много висока степен на чистота и го превърнали в съсъд на особени Божии дарования — прозорливост, дръзновение в молитвата и чудотворство. Когато в Синайския манастир трябвало да изберат настоятел, то всички братя единодушно поискали преподобни Иоан, който се завърнал в светата обител. По време на своето игуменство той написал книгата — «Духовна лествица», в която описал пътя към християнско съвършенство и как постепенно да се възраства за спасение.

Може би, възлюбени, някои от вас предполагат, че преподобни Иоан съставил своята «Лествица» изключително за монаси, а не за светски хора, тъй като няма нищо общо между вашия живот - на родители и чеда, и живота на монасите, затворниците, пустинниците и безмълвниците? Затова и «Лествицата» не се чете от светските хора и никой не се ръководи по нея в света.

За съжаление, така мислят много християни! Но, възлюбени, нима Светата Църква е постановила тази четвърта Неделя преподобни Иоан да се възпоменава само от монаси, а не от всички православни християни? Нима постановленията на Църквата могат да бъдат неоснователни или грешни? Макар животът на светските хора да не си прилича с монашеския, всички християни трябва да възхождат по една духовна лествица в дома на Небесния Отец и при еднакви условия. Всички ние външно се различаваме един от друг, също и по звание, положение, облекло, но правосъдието Божие изисква от всички, възлизащи в Небесното Царство и обителите на праведниците и светиите, да си приличат по вътрешни качества, добродетели, чистота на душата и праведност. Следователно, у всички християни целта на живота е една: да достигнат спасение, заради което е нужно да се усъвършенстват духовно.

От монаха се изисква отричане от света, послушание и живот не по своя воля и в безмълвие, а също и стремеж да пребъдва в единение с Бога в сърцето си. Но нима същото не се изисква и от светския човек? Защо инокът се уединява в манастир или пустиня? За да избегне съблазните, по-лесно да внимава над себе си, за борба със страстите, да пребивава в молитва и да се учи на прост и суров живот. Но нима светските хора не са длъжни да устройват живота си така, че да избягват съблазните, опасните общества, безнравствените зрелища, пустите разговори, така че да могат да посещават храма, да изпълняват молитвените си правила и да се борят със своите страсти? И светският християнин е длъжен заради спасението си да се отрече от пагубния, развратен свят, погиващ в гордост, самолюбие, сребролюбие, забравил Божиите заповеди. А който оставя греховния живот и се бори със своите страсти, той върши това, което и монахът, напуснал света и оттеглил се в манастир.

Защо монасите-подвижници се стремят да придобият съвършено послушание и заради него се предават на волята на настоятеля, старците и духовните си ръководители? Защото не могат иначе да се научат да изпълняват Божиите заповеди. Но нима послушанието и изпълнението на Божиите заповеди не е еднакво задължително, както за монасите, така и за миряните? За да се научат на послушание, светските хора също са длъжни да се предадат на волята на своите духовни отци.

И накрая, длъжни ли са миряните да безмълвстват? Разбира се, не, ще отговорят мнозина. Но аз не говоря за външно безмълвие, защото и монасите се трудят в манастира, изпълняват различни обязаности, служат и помагат на светските хора и следователно, не безмълвстват. Съществува обаче друго безмълвие, което е необходимо, както за монаха, така и за светския човек: това е вътрешното безмълвие, т. е. стремежът да пребъдваш в сърцето си в уединение с Бога. Така човек се вглъбява вътре в себе си, внимава над своите мисли и действия, пребивава в непрестанна молитва и памет за Бога.

Според апостолските думи, ние всички сме длъжни непрестанно да съзерцаваме със сърдечните си очи Христа Спасителя, т. е. навсякъде – и в дома, и на улицата, и в постелята, и по време на работа и отдих, и да се учим от Него на смирение, любов, търпение и покорност. Който живее така, той е безмълвник и пустинник, дори и да живее в света, по думите на епископ Теофан Затворник.

И така, възлюбени, всеки от нас не само може, но и трябва да стане подражател на преподобни Иоан и да изучи неговата боговдъхновена книга — «Духовна лествица». Това е необходимо за нашето спасение, и затова Светата Църква ни го напомня тази Неделя. Само трябва да пожелаем да се потрудим, защото всичко е възможно за вярващия (Марк. 9:23)! Амин!

Священномученик Серафим (Чичагов), митрополит Петроградский. Проповеди.

Превод: Десислава Главева