Вход

Православен календар

„На пасбището на горното Царство стадо, отче, си възпитал, и с жезъла на догматите като зверове си прогонил ересите, възпявайки: „Благословен Си, Боже на отците ни!”

Втори канон на утренята, 7 песен, тропар
Неделя 4-та на Великия пост. Преп. Иоан Лествичник

Кратко сведение за св. Григорий Палама, архиепископ Солунски

 

Свети Григорий се родил в Цариград от благородни и знатни родители. Той много рано се лишил от баща си и бил възпитан от майка си, както и неговите братя и сестра.

След като завършил образованието си, изявил желание да приеме иноческо житие. Такова било желанието и на неговата майка, братя и сестра, и всички в семейството се замонашили. Св. Григорий настанил майка си и сестра си в една женска обител, а сам с братята си се отправил за Атон. Там неговите братя се заселили в един манастир, а св. Григорий отишъл на послушание при един дивен и свят старец Никодим, който го научил на всички иночески подвизи и делания не със слово, а с дело, не за знания, а за живот; така че скоро той сам се превърнал в млад старец и се сподобил с явление на Божията Майка, Която го взела под свое покровителство и застъпничество.

След преставлението на своя старец, св. Григорий постъпил в Лаврата и прекарал там няколко години в страх Божий, в послушание и любов към всички. След това напуснал Лаврата и се заселил в пустинята, където се отдал на сурови подвизи, горейки от любов към Бога, Комуто предал себе си на служение с цялата си душа и тяло. Заради това победил всички бесовски нападения, сподобил се с божествени откровения, и получил дар да изцелява боледуващите душевно и телесно, както и да върши знамения и чудеса. След като проживял в пустинята достатъчно дълго приел, по Божие повеление, свещен сан и като Ангел Господен извършвал тайните Божии, привеждайки предстоящите в умиление и плач.

Всички го почитали като свят мъж, богоносец, пророк и бесопрогонител. Но бедите, напастите и изкушенията не подминали и него: и от страна на бесовете, и от хората, и особено от еретиците. Той понасял всичко това с радост в продължение на 23 години, обръщайки го в слава Божия.

През това време Варлаам Калабрийски особено силно смущавал Църквата Божия със своето зломъдрие, но в лицето на св. Григорий срещнал силен противник. Григорий победоносно отразил всичките му нападения над истината и го поразил като враг Божий. Това станало, когато по този повод цар Андроник свикал специален събор, на който бил поканен и св. Григорий. Той разкрил еретическите мъдрувания на Варлаам и като изобличил в лицето му тяхната лъжливост, станал причина Варлаам да бъде осъден и изпратен в изгнание. На еднаква участ с него бил подхвърлен и неговия събрат в ереста – някой си Акиндин.

Макар тези ересеначалници да били поразени по такъв начин, все пак след тях останали немалко техни ученици, които не преставали да смущават Църквата и да съблазняват православните, затова било нужно и тям да се противодейства. След като най-подходящ за това дело се оказал св. Григорий, на този същия събор било поискано да бъде ръкоположен за архиепископ на Солун и да му се възложи това дело, което той усърдно и успешно изпълнявал при трима царе и трима патриарси, изобличавайки и вразумлявайки заблудените чрез беседи, писания, и на множество други събори.

Този труд продължил до края на живота му в продължение на 30-те години на неговото архипастирство. Но това не бил единственият му труд. Ревнувайки сам за преуспяване в духовния живот още от детство, той неуморно се грижел и за ръководството на други като свое първо християнско дело, подтиквайки, утвърждавайки, указвайки правия и неправия път със слово и писание, които не били никак малко. Аскетическите му писания са поместени в Добротолюбието.

Добротолюбие, Т. 5, ч. 3

Превод: Десислава Главева

module-template13.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти