Не много преди да умре, Ванга пратила при митрополит Натанаил хора, които да му предадат, че тя иска той да я посети. Надявайки се, че може би Ванга иска да се покае, Владиката обещал да отиде. Съвсем естествено, защото като добър пастир, той е длъжен да се грижи за всяка овца от своето стадо, особено за заблудените.

След няколко дни той отишъл при нея и влязъл в стаята ѝ. Владиката носел със себе си мощехранителница, в която се намирала частица от Честния Кръст Господен. При Ванга, както обикновено, имало много хора, а тя стояла вглъбена в себе си, предсказвайки нещо някому и не чула, когато в стаята влязъл митрополитът. Във всеки случай, не разбрала кой дошъл при нея. И изведнъж рязко спряла да предсказва и цялата се изменила, проговаряйки с нисък, хриплив глас и с видимо усилие: «Някой влезе. Нека незабавно да хвърли на земята това, което е донесъл със себе си! Незабавно да ГО хвърли на земята!” „Какво е то?”, – попитали изумените присъстващи. В този миг тя надала адски вик: «ТОВА! Той държи в ръцете си ТОВА! ТО ми пречи да говоря! Заради НЕГО нищо не виждам! Не искам ТОВА НЕЩО в моя дом!», виела тя, тропайки с крака и люлеейки се напред-назад.

Тогава Владиката се обърнал, напуснал стаята, качил се в колата и си заминал.

Из „Афонские рассказы”