Вход

Православен календар

За правилата на светите Апостоли

 

 

Във всички канонически сборници на Православната Църква на първо място се намират 85-те правила на св. Апостоли.

Важността и значението на тези правила във Вселенската църква за всички времена утвърдил Трулският събор от 691 г. със своето второ правило, провъзгласявайки че, „от сега занапред да останат твърди и непокътнати осемдесет и петте правила, приети и утвърдени от светите и блажени отци, които са били преди нас и които са ни ги дали от името на светите и славни апостоли”. (καί παραδοθένταζ ήμιν ονόματι τών αγίων καί ενδόξων ‘Αποστόλων).

Провъзгласявайки и утвърждавайки важността на тези Апостолски правила, отците от Трулския събор заедно с това обясняват и произхода на тези правила, а именно: обясняват, че тези правила не са изложени в писмен вид непосредствено от светите Апостоли (έκτεθέντας), както се казва в това второ правило относно останалите правила, но че водят своето начало от Апостолското предание, били са съхранени чрез устното предание от апостолските приемници, които приели и предали на други споменатите правила, за да бъдат предадени накрая на отците от Трулския събор от името на светите Апостоли (ονόματι τών ‘Αποστόλων).

Ако самите св. Апостоли не са излагали писмено тези правила, но те са се съхранили в Църквата от Апостолското предание, тоест това, което те устно предали на предстоятелите на основаните от тях Църкви, то възниква въпросът: кога за пръв път за Църквата става известно това апостолско предание, което е изразено в Апостолските правила в настоящия им вид? Кой е събрал това Апостолско предание и съставил въз основа на него тези правила? И накрая, било ли е в самото начало такова количеството на тези правила – толкова, колкото ги упоменава Трулският събор и колкото приема че са днес Православната църква?

Като доказателство, че тези правила в пълен смисъл заслужават авторитетното име на св. Апостоли и уважението, което им отдава Вселенската църква и че те служат за точно изразяване на това, което апостолите излагали писмено в своите съчинения и устно предавали на своите първи приемници, служи пълното съгласие на тези правила в основните изложени в тях мисли с учението, което се съдържа в каноническите книги на новозаветното Свещ. Писание.

Като доказателство още служи това, че те са в строго съответствие с църковната практика, изложена в съчиненията на апостолските мъже и най-близките им приемници и накрая апостолският им авторитет е признат от Съборите и отците от първите векове на Църковната история.

За пръв път Апостолските правила се споменават на Първия Вселенски събор, следователно в началото на IV в. В своето първо правило, където се говори за онези, които насила били скопени, съборът добавя, че такива „ако бъдат намерени достойни правилото допуска да бъдат в клира, а за това именно става дума в 21-во апостолско правило. Във второто си правило същият събор заявава, че е противно на „църковното правило” да се приемат в клира „хора, които отскоро са преминали във вярата от езичество”; а за това говори 80-то апостолско правило. Точно така и в други правила от събора отците се позовават на Апостолските правила.

По това време, тоест в първата половина на IV век ясно се позовават на Апостолските правила и други събори, отци и учители на Църквата. Антиохийският събор (341 г.) в много от своите правила или повтаря буквално Апостолските правила или развива с големи подробности мисли, съдържащи се в отделни правила; при това поредността в антиохийските правила се запазва основно такава, каквато е и в Апостолските правила. Константинополският събор по повод спора за ... епископия в същия IV век постановил, че епископът може да бъде съден само от „по-голям събор на епископи”, както това са определили и Апостолските правила, а това е определено от 74-то апостолско правило.

В жизнеописанието на цар Константин, принадлежащо на Евсевий Кесарийски има писмо на царя до Евсевий, в което царят хвали Евсевий за това, че отказал да приеме антиохийската катедра и да остави своята, защото по този начин изпълнил предписаното в Апостолското правило, което забранява епископът да бъде преместван от едно място на друго. Това е забранено от 14-то апостолско правило. Атанасий Велики, за да докаже незаконността на своето низвержение от страна на арианите се позовава на 74-то като на положителен църковен закон, който определя какви хора могат да повдигат обвинение към епископа. Василий Велики в много от своите правила се позовава на древните правила, (под които разбира Апостолските правила), когато издава своите различни канонически предписания.

След IV век вече всички събори и църковни отци споменават Апостолските правила като общоизвестни за цялата църква. А в VI век тези правила се появяват вече във вид на обособен сборник с името на св. Апостоли.

На основание на всичко казано до момента и особено на основание 1-во и 2-ро правило на Първия Вселенски събор, които указват на Апостолските правила, като на такива, които били известни на всички отци на събора и следователно на всички епископи на християнския свят, можем с увереност да твърдим, че Апостолските правила в настоящия си вид и число са станали общоизвестни за цялата Църква в края на III или най-късно в началото на IV век.

Професорът от римокатолическия университет в Тюбинген д-р Дрей в първата половина на изтеклото столетие написал обширно изследване върху Апостолските правила. Това изследване мнозина на запад считали за авторитетно и по същество приемали неговите изводи и заключения за времето и събирача на тези правила. В най-новия фрайбургски римокатолически речник съставителите-сътрудници и досега се придържат о заключенията на Дрей. Според Дрей Апостолските правила са били събрани на два пъти, а именно: първия път през V век били събрани 50 правила, а втория път в началото на VI век останалите 35 правила и по този начин от тези два сборника на изток бил съставен един с 85 правила, докато в същото време на запад се съхранил само сборникът с 50 правила, а другият с 35-те правила бил отхвърлен като апокриф.

На въпроса за събирателя Дрей не отделя особено внимание, тъй като на основание на собствените си изследвания не може да признае нито един, нито двама, а няколко събиратели, а и защото по неговата аргументация въпросните правила, с малки изключения, не представляват нищо друго освен повторение на правилата на различни събори: Никейски, Неокесарийски, Антиохийски, Лаодикийски, даже и Халкидонски. Това мнение на Дрей може и да бъде прието, но за това професорът би трябвало да докаже, че е невъзможен обратният вариант, тоест въпросните събори да са заимствали своите канонически постановления от сборника Апостолски правила, както да речем ние направихме подобен извод на основание на признати канонически авторитети. Но тъй като Дрей не е доказал това, то и на неговото мнение не следва да се отдава сериозно значение.

Адвокътът от Марсилия Мортрейл, също в първата половина на изминалото столетие, говорейки за сборника с Апостолските правила изказал мисълта, че този сборник е съставен около средата на III век, когато били събрани различни дисциплинарни постановления съхранени в отделни църкви посредством устното предание. И това мнение на Мортрейл е най-близко до истината.

Не разполагайки с категорични данни в полза на един определен съставител на сборника Апостолски правила, на основание на гореизложеното можем да кажем, че тези правила били съставени и събрани в един сборник в края на III или най-късно в началото на IV век от неизвестен благочестив човек, който нарекъл тези правила „Апостолски”, желаейки да покаже по този начин истинския им произход.

Видяхме, че във второто правило на Трулския събор са упомeнати 85 Апостолски правила. Това число на Апостолските правила намираме и в каноническия сборник на Иоан Схоластик, Константинополски патриарх, съставил своя сборник около 550 г., (следователно 140 години преди Трулския събор). Не е известно кой по-рано упоменава толкова правила в сборника с Апостолските правила, но че те са били точно толкова от самото начало, — за това свидетелства практиката на Църквата от първите векове, както е видно от съчиненията на Църковните отци и учители от тази епоха. Именно това число Апостолски правила Източната Църква винаги е приемала и признавала, както и до днес приема и признава.

На запад са приети само 50 Апостолски правила. В първата половина на VI век настоятелят на един римски манастир Дионисий (Dionisius exiguus), по покана на солинския (в Далмация) епископ Стефан, превел от гръцки на латински език един канонически сборник, а в началото на сборника поместил 50 Апостолски правила. Основавайки се на този Дионисиев сборник, целият запад, повече или по-малко приел толкова по брой правила.

Съществуват две мнения, защо Дионисий поставил в своя сборник само 50 правила.

Според едни, това зависело от особеностите на гръцкия сборник, от който превеждал Дионисий и в който имало само 50 правила, — така те доказват своето предположение за разликите в текста с правилата, както са изложени в Дионисиевия сборник, от текста с правилата в гръцките ръкописни сборници. Трудно е обаче да се приеме това мнение, защото е почти невъзможно да се допусне, че Дионисий, получавайки поканата да преведе за църковна употреба на запад правилата на Източната Църква, така набързо ще си свърши работата, без да се постарае в крайна сметка да сравни няколко гръцки ръкописа и така вече да състави своя сборник в изпълнение на тази толкова важна задача. А това сравнение несъмнено е трябвало да го доведе до заключението, че на Изток признават и приемат далеч повече правила; още повече, че по това време Стефан Ефески издал свой канонически Синопсис, в който, макар да не намираме 85 Апостолски правила, а само 77, по съдържанието то съответства на всички наши сегашни 85 правила.

Същото трябва да кажем и за Синопсиса на Симеон магистър, живял по времето на Дионисий, в който са приведени 82 правила. А няколко години след Дионисий Иоан Схоластик издал свой канонически сборник, в който били всичките 85 правила. Тук е мястото да признаем за неоснователно и доста повърхностно по-горе изказаното мнение, че Дионисий записал в сборника не 85, а само 50 правила, защото в гръцките ръкописи, от които направил своя превод, били само 50 правила.

Други пък твърдят, че Дионисий превел само 50 правила, а последните 35 пропуснал, без да ги впише в сборника, защото така му било поръчано от Рим. Съдейки по това, как въобще гледали на запад с известно подозрение на всички Апостолски правила и как самият Дионисий трябвало да постъпи с тях при различните издания на своите канонически сборници, това мнение може да се счита за недостатъчно обосновано. За Рим съвсем не било приятно да се разпространяват на запад с авторитет на апостолски такива правила, които по много въпроси противоречали на практиката на западната църква и при това осъждали тази практика. Достатъчно е да се обърне внимание на отделни въпроси, за които се говори в някои правила от 51-во нататък и това веднага категорично ще потвърди гореказаното. Например въпросът за целибата на духовенството живо е занимавал западната църква в първите векове и с всички способи там са се старали да принуждават всички клирици да не се женят. Много събори през III и IV век в Галия и Испания предават на анатема женените клирици; декреталиите на римските папи заплашват с най-строги наказания клирик, който живее с жена си. Папа Сириций (който е светец на католическата, но не и на Православната Църква – бел. прев.) нарича престъпление (crimen) брачния живот на свещеника. При това положение съвсем не е чудно, че западът веднага е отхвърлил това правило, което носело име Апостолско и което заедно с това решително опровергавало теорията на целибата. Такова е 1-во правило от неприетите на запад, или по нашему – 51-во Апостолско правило.

Постът в събота влязъл като обичай на запад и бил узаконен с постановления на отделни западни събори с папски декреталии. Да се приеме и признае авторитетът на 66 Апостолско правило, забраняващо такъв пост, би значело пред целия свят да се признае отстъплението на запад от апостолското предание. Постът в сряда бил забравен на запад и не са искали повече да го възстановяват, въпреки всички усилия дори на двама западни църковни учители (особено блаж. Августин); а 69 Апостолско правило директно предписва този пост и така осъжда западната църква за това нейно нововъведение. 70 Апостолско правило осъжда всеки, който употребява безквасен хляб в църква, а на запад тогава вече са започвали в някои църкви (именно в Испания) да извършват св. Литургия с опресноци. Това, противно на западните обичаи, решение по тези и други подобни въпроси, които на запад имали жизнено важно значение като средство за достигане на особени цели, естествено е трябвало да предизвика съответното противодействие на Апостолските правила, което наблюдаваме в VI и следващите векове.

След всичко казано, струва ни се, вече е ясно, че сборникът с Апостолските правила трябва да съдържа точно толкова правила, колкото отначало е приела и до днес приема Православната Източна Църква, и че западната, според гореизложените съображения, отхвърлила 35-те последни правила, приемайки в началото на VI век само първите 50 правила.

По същия начин и значението на Апостолските правила, (без да споменаваме числеността им), не било еднакво на запад, както на изток, въпреки че в първото издание на Дионисиевия сборник в заглавието на правилата пишело, че „те са приети от римския първосвещеник Климент” (prolata per Clementem ecclesiae Romanae pontificem). Докато изтокът признавал апостолския им произход, този Дионисий ги нарича „канони, за които се казва, че са апостолски” (Canones qui dicuntur Apostolorum), но прибавя, че мнозина се съмняват в апостолския им произход; и вече в друг канонически сборник, който издава по-късно, но от който се е запазило предисловието, той напълно изпуснал Апостолските правила, оправдавайки се, „че това, което не признала вселената, аз също съм пренебрегнал)” (quod non admisit universitas, ego quoque iu hoc opere praetermisi). За римските епископи нямало как да бъдат приемливи постановленията, съдържащи се в 5, 17, 18, 26 и 40 правила относно женитбата на свещените лица, в 6 правило — за дейностите, с които трябва да се занимават свещените лица, в 34 правило — за признаване самостоятелната власт на митрополита, в 35 и 37 правила – за ограничаването единоличната власт на римския епископ в църква, или в 50 правило — за кръщението чрез потапяне. Затова римските епископи, ползвайки се от властта, която имали на запад, били длъжни да забраняват разпространението на Апостолските правила и да ги обявяват за апокрифи. Папа Геласий, (който е светец на католическата, но не и на Православната Църква – бел. прев.) издал в 494 г. декрет за „неприетите книги” (de libris non recipiendis), и като добавка към този декрет, по решение на друг римски епископ - най-вероятно Хормизд († 523), (който е светец на католическата, но не и на Православната Църква – бел. прев.), в числото на забранените книги бил включен и сборника с Апостолските правила).

Въобще Апостолските правила през следващите три века почти загубили своето значение на запад. Чак през IX век Лъжеисидор отново се опитал да ги вкара в своя сборник според Дионисиевия превод. След това те били внесени и в Грациановия декрет (XII век), на основание признаването им от 2-ро правило на Трулския събор за задължителни и за западната църква, в количеството упоменато в това правило, следователно всичките 85 правила. Понастоящем определенията на Апостолските правила имат значение на запад толкова, колкото и Decretum Gratiani, който впрочем съставлява първата част на римокатолическия Corpus juris canonici.

По такъв начин показахме, че Апостолските правила произхождат от св. Апостоли, че в сегашния си брой са били устно предавани от самите Апостоли на първите им приемници, а тези апостолски приемници са ги съхранили по пътя на Преданието до последните три години от III или първите на IV век, и че по това време са били събрани всичките в един сборник от неизвестен благочестив човек, приети и признати от Вселенската Църква, според 2-ро правило на Трулския събор, „за душевна полза и лекуване на страстите”.

Всички Апостолски правила се намират в съвременните официални сборници на отделните поместни църкви: славянската Кормчия, руската Книга правил, гръцкия Пидалион и румънския Indreptarea legii. Само в последния сборник те са сведени до 83 правила.

От името на св. Апостоли има още няколко правила в книга Кормчия, които съставляват 2, 3 и 4 глави, а именно 17 правила на апостол Павел (2 гл.), 17 правила на Петър и Павел (3 гл.) и 2 правила „на всички свети Апостоли” (4 гл.). Тези правила са извлечени от осемте книги на така наречените Апостолски постановления и внесени в този Синопсис, на който е написал своите тълкования Аристин и който послужил за основа на книга Кормчия и Indreptarea legii, въпреки че в последния сборник тези правила отсъстват. Тези правила не са задължителни, защото Трулският събор в своето 2-ро правило лишил от юридическа сила самия източник, от който са взети. Зонара говори следното за тях: „Тъй като 2-ро правило на Шестия събор именно така определя и никъде не упоминава за някакви други Апостолски правила, освен тези 85, то не следва и да се приемат никакви други правила, носещи името на Апостолите, но напротив, такива следва да се осъждат, като се считат за лъжливи и да се отхвърлят, защото носят лъжливи заглавия, повредени са и не са в числото на одобрените от светите и божествени отци”.

www.holytrinitymission.org

Превод: Десислава Главева:

Други статии от същия раздел:

module-template5.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти