«Орган на руската религиозна мисъл», просъществувал от 1925 до 1940 гг.. Модернистко антицърковно списание, създадено от Н. А. Бердяев в Париж. Наследник на дореволюционното модернистко издателство «Путь». «Путь» се считал за орган на Религиозно-философската академия (РФА) на Н. А. Бердяев, но на практика се издавал със средства на антиправославното движение YMCA. Голяма роля в създаването на «Путь» изиграл секретарят по руската дейност на YMCA Г. Г. Кулман. На срещата през май 1925 г. с участието на генсека на YMCA Дж. Мот било взето решението за издаването на журнала. Н. А. Бердяев уверил Дж. Мот, че всички автори на списанието се стремят към «творческа реформа вътре в православната Църква в противовес на най-реакционното православие».

Н. А. Бердяев считал, че журналът трябва да осъществява, въпреки всички опити за връщане към старорежимната религиозност, «духовно лидерство» по отношение на РСХД и «руската интелигенция». Той писал: «Вътре Православието може да бъде творческо, обновяващо и възраждащо течение, отговарящо на новите търсения. Положението на Православната Църква в света рязко и катастрофално се е променило и пред нея стоят нови задачи. Образува се нова структура на православната душа, по-активна, по-отговорна, по-творческа, по-мъжествена и безстрашна. В руската религиозна мисъл са вкарани творчески идеи, които могат да способстват за християнското възраждане.»

В първия брой на «Путь» членовете на редакцията заявяват, че са свързани с традицията на руската творческа религиозна мисъл, и затова в него се срещат имената на Хомяков, Достоевски, Вл. Соловьов, Бухарев, В. Несмелов, Н. Федоров близки и скъпи ръководители на този журнал.

Н. А. Бердяев признавал, че неговият журнал е модернистки, и конкретно писал: В принципа за защита на «модернизма» стои защитата на живота, движението, творчеството, свободата, мисълта. Аз бих искал «Путь» в този смисъл да бъде «модернистки» орган, и се боя, че той дори не е достатъчно «модернистки».

От тактически съображения организаторите решили, че за издаването на списанието ще отговаря не YMCA Press, а РФА, която била финансирана от YMCA. В същото време «от законова и административна гледна точки, YMCA Press може да се счита за отговорна за журнала, тъй като това издателство предоставя в разпореждане на това списание свой персонал и свои средства за публикация и разпространение.». С разпространението се занимавала YMCA, а читателите на «Путь» били клиенти на YMCA Press.

В редакционния комитет влизал Н. А. Бердяев, който заемал поста главен редактор, Б. П. Вишеславцев - заместник-главен редактор, отговарящ за техническата страна по издаването на журнала, и Г. Г. Кулман - втори заместник-главен редактор. В постоянния редакционен комитет влизали най-крупните модернисти от това време: о. С. Булгаков, о. Василий Зенковски, С. Л. Франк, Л. П. Карсавин, А. В. Карташев, Г. Н. Трубецкой, Н. О. Лоски, Н. С. Арсениев.

Н. А. Бердяев нееднократно повтарял, че страниците на неговото списание са отворени за всички, включително католици и протестанти, атеисти и «християнски социалисти». По думите му, изключени били само представителите на отявленото мракобесническо и враждебно творчество, на което съчувства част от емигрантската маса. В доклада за действията на РФА, произнесен в Шантили на 30 април 1933 г., Н. А. Бердяев заявил, че «Путь» обединява всички литературни и научни християнски сили на емиграцията с изключение на обскурантисткото крайно дясно крило, враждебно към всяка мисъл.

«Путь» станал също един от източниците за прокомунистическа пропаганда, доколкото Н. А. Бердяев считал, че мечтата за настъпването на общността, т. е. на комунизма в религиозния смисъл на думата, е най-великата мечта на човечеството. Впоследствие признал: Аз считам съветското правителство за единственото руско национално правителство.

През 1932-1933 гг. излиза поредица от десет приложения към списанието под названието «Християнството пред съвременната социална действителност»: «Християнството пред съвременната социална действителност»; А. В. Карташев «Църква и държава»; Н. А. Бердяев «Генералната линия на съветската философия и воинстващия атеизъм»; Б. П. Вишеславцев «Трагизмът на възвишеното и спекулацията на понижението»; И. Лаговски «Колективизация и религия»; о. Георги Флоровски «Проблематиката на християнското възсъединение»; М. Курдюмов «Църквата и новата Русия»; о. Николай Афанасиев «Канони и каноническо съзнание», И. А. Стратонов «Произход на съвременното устройство на руската патриаршеска Църква».

Журналът последователно заставал срещу Православието, защитавайки софиологичната ерес на о. С. Булгаков, икуменизма, католическия и протестантски модернизъм.

В политически план «Путь» поддържал всички възможни антидържавни направления, само защото така се засягала и Църквата.

Най-много за «Путь» пишел Н. А. Бердяев, а след него о. Георги Флоровски, о. Василий Зенковски, Б. П. Вишеславцев, С. Л. Франк, В. Н. Илин, о. Сергий Булгаков, Г. П. Федотов, Н. О. Лоски, Николай Зернов, Н. С. Арсениев, еп. Касиан (Безобразов).

В журнала също се публикували П. К. Иванов, Л. П. Карсавин, архиеп. Иоан (Шаховски), А. В. Карташев, м. Мария (Скобцова), Л. А. Зандер и много други.

Сред авторите имало католически и протестантски модернисти като Жак Маритен, Г. Г. Кулман, П. Тилих, П. Андерсон и др., а също и философът-ирационалист Лев Шестов.

Излезли общо 61 броя.

Антимодернизм.ру

Превод: Десислава Главева