Този разказ ми го разказаха по времето на Великата Отечествена война. Мъжът на Феодосия Тимофеевна умрял от рак. Въпреки че било война и имало голям глад, тя раздала всичките вещи на покойника за упокой на душата му, а за себе си оставила само една негова топла рубашка, която двамата купили още преди войната.

”Нека ми бъде за спомен”, - решила тя.

Феодосия Тимофеевна живеела сама. Тежко ѝ било, пък и скръбта по мъжа ѝ не минавала, но се справяла някак, а най-вече – надявала се на Бога.

Веднъж се прибрала от нощна смяна и чула, че се звъни на входната врата. Отворила. Някакъв бродяга стоял на прага. Той я помолил:

- Подайте, майчице, някоя дрешка!
Феодосия Тимофеевна поклатила глава:
- Нямам нищо, добри човече. Отдавна раздадох всичко, което остана от покойния ми мъж.
- Потърсете, майчице, - не отстъпвал бродягата, - може и да се намери нещо! Заради Христа Ви моля!

«Та нали всичко раздадох, - помислила си Феодосия Тимофеевна, - а за себе си оставих само една рубашка. И с нея ли да се разделя?! Жалко, но няма да я дам», твърдо решила тя, но изведнъж се засрамила: «Този нещастник стои вън и заради Христа ме моли... Гладен, гол... Е, ще му я дам в името Господне».

Отворила скрина, извадила акуратно сгънатата рубашка, целунала я и я занесла на човека:
- Носи я със здраве!
- Благодаря ти, майчице, - казал бродягата. – Да сподоби Господ с Царството Небесно твоя покойник!

Тръгнал си той, а Феодосия Тимофеевна ходи из стаята и не може да си намери място. От една страна се радва, че заради Господа е дарила рубашката, от друга страна ѝ е жал за нея. После изведнъж си спомнила, че още не си е взела хляб с последните купони, затова се облякла и тръгнала към пазара.

На минаване през битпазара видяла бродягата до един висок мъж, който стиснал рубашката под мишница, му броял пари за нея.

Феодосия Тимофеевна ахнала. Бродягата пък взел парите и тръгнал право за сергията, където продавали водка. Тогава вече Феодосия Тимофеевна не издържала и се разплакала - заради Христа раздала последната скъпа за нея вещ от покойния ѝ мъж, а тя - за спирт отишла!

Купила хляб и се върнала у дома толкова разстроена, че нямала сили нищо да прави. Легнала на дивана, завила се през глава с едно старо палто и не усетила как задрямала от тъга.

И изведнъж чула, че някой влязъл с тихи стъпки в стаята и се спрял до главата ѝ. Отметнала тя палтото да види кой влязъл в стаята, без да чука и замръзнала – пред нея стоял Христос...

Затреперало сърцето на Феодосия Тимофеевна, а Господ се навел към нея, притиснал до сърцето Си единия край на палтото и ласкаво ѝ казал: «Твоята рубашка е на Мене».

Гледа Феодосия Тимофеевна и наистина, рубашката на мъжа ѝ, тази същата, която подала на бродягата заради Христа, на Господа. И в същия миг се събудила.

„Православная проза”

Превод: Десислава Главева