(детски разказ)

Замисляли ли сте се някога, какво означават думите „спасибо” и „благодаря”? Повечето от нас ги произнасят по навик, защото, казват, така било прието да се отговаря, когато някой ни направи услуга.

Ала мнозина и този навик нямат, сякаш съвсем не познават тези думи… Замислете се над техния смисъл. „Спасибо” произлиза от „Спаси Бог” – от векове употребявано словосъчетание, в което двете думи са се сляли в една. Тоест ако благодари за оказана помощ, човекът в миналото казвал: „Да те спаси Бог, както и ти спаси мен, когато ми помогна!” А в думата „благодаря” съвсем лесно се различават двете думи „благ дар”, тоест в отговор на твоята любезност, аз ти дарявам пожелание за много блага! „Благодаря” звучи много красиво и вежливо, и ярко свидетелства за това, че нашите предци се отличавали с особена чувствителност към думите.

Нашият разказ е за един човек, чийто живот коренно се изменил само от една добра дума.

По гарите винаги се навъртат подозрителни люде, които използват умората и разсеяността на пътниците, или пък се опитват нещичко да припечелят. Това са или пропаднали хора, привикнали към алкохола, или безработни, оказали се по някаква причина в тежко положение.

Едно дрипаво момченце също прекарваше времето си на една гара: когато може нещо ще открадне или пък ще помогне с куфар или тежка чанта. Милицията на няколко пъти го задържаше, но не можаха да го уличат в нещо сериозно и затова отново го пускаха на свобода. Момчето отдавна беше избягало от родителите си – пияници и се изхранваше със собствен труд или по-право – с ловкост и шмекеруване.

Малчуганът вече беше свикнал да го гледат с подозрение, да го гонят или заобикалят. Бутнат му в ръката по някоя монетка за оказаната помощ с тежкия багаж и веднага забравят за него.

Веднъж на гарата дойде красива и богато облечена жена. Момчето се приближи до нея, разчитайки да заработи нещо. И действително, жената носеше тежък куфар. Тя забеляза младия дрипльо, кимна му с глава и се усмихна. Момчето пое куфара и го понесе към вагона. Когато се разплати с него, жената вежливо и ласкаво произнесе: „Спасибо! Много съм ви благодарна!” Момчето се слиса. На него - дрипльото, когото всички презират и подозират във всевъзможни грехове, тази красива жена благодари като на равен ней! Значи тя навярно е успяла да види в него нещо, което другите не могат… И в този момент на момчето му се прииска да скъса с този живот и да стане нов човек!...

*****

Не след дълго обитателят на гарата си намери работа, която му даваше възможност да се облича скромно, но прилично и да спи на истинска постеля. След това той започна да учи — отначало, за да получи специалност за някаква постоянна работа, а после и да се образова за обща култура. Разбира се, мина немалко време, преди бившият дрипльо да заеме своето достойно място в живота, но важното беше, че това все пак се случи.

Животът на този човек започна да тече в съвсем различно русло. Той стана специалист в своята професия, в работата започнаха да го ценят и уважават. И ето че веднъж, когато замина в служебна командировка, най-неочаквано видя същата онази жена, която някога така топло и сърдечно му беше благодарила. Външно тя вече се беше изменила, но той я позна по гласа и маниерите. Приближи се до нея и като свали шапка, промълви: „Простете, но помните ли ме?”

„Не”, – отговори обърканата жена. – „Кой сте вие? Не мога да си спомня”.

„Това не е толкова важно”, – каза младият човек. – Аз просто исках да ви кажа: „Спасибо! Много съм ви благодарен!” Тези същите думи, които вие самата ми казахте преди много години, направиха от мен съвършено друг човек.”

„Християнски разкази за деца”

Превод: Десислава Главева