Скъпо мое и възлюбено чедо Ангел, радвайте се в Господа!

Получих Вашето писмо от 17/30 август 1975 г. и отговарям, въпреки че съм вече стар и немощен. Старият календарен стил е установен от 318 свети богоносни отци, събрали се на Първия Вселенски Събор, а с тях са били съгласни и всички останали Вселенски и Поместни Събори, и в продължение на 16 века са го следвали милиони свети православни християни.

Така е било до 1923 г., когато в овчата кошара не през вратата и като крадец, прескачайки оградата, престъпно влезе, благодарение на политическата намеса на Англия и Франция, Вселенският патриарх Мелетий Метаксакис. Той беззаконно изхвърли светоотеческия православен календар, престъпно и антиканонично въведе новия папски стил, защото бе в таен заговор с псевдохристиянския, лъжебезгрешен римски папа и с масоните, (бидейки 33-та степен масон).

С въвеждането на новия папски календар е нарушена традицията на Първия Вселенски Събор за празнуването на Пасха. За тази традиция също така и Великият Антиохийски Поместен Събор е определил, че дръзващите да изменят или нарушат определеното за времето на празнуване на Пасха от Първия Вселенски Събор, дори това да са епископи, дори да са иереи или дякони, да бъдат низвергнати от сан, а миряните да бъдат отлъчени. А Седмият Вселенски Събор определя: «Който отхвърли, каквото и да е от Преданието - писмено или устно, да бъде анатема».

Престъпното приемане на новия папски календар, въведен от най-беззаконния архимасон Вселенския патриарх Мелетий през тази 1975 година напълно премахна определения от светите апостоли пост, започващ след празника на Всички светии, (за него пишат с презрение в новия календар). Сега вече този пост понякога продължава един ден, понякога два. Първовърховният апостол Павел, устата Христова, говори в посланието си до Галатяни: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде, (Гал. 1:9). Но и всички Вселенски и Поместни Събори престъпващите и презиращите апостолските и отеческите Предания предават на анатема и отлъчване. Светите апостоли в послеслова към Свещените канони са определили: «Така за каноните ви заповядваме, о, епископи! Твърдо дръжте каноните и ще имате мир, но ако ги нарушавате ще ви бъде отмъстено и вечно ще воювате помежду си, а после ще бъдете подхвърлени на наказание и ще получите подобаващо възмездие».

Войната, която съвременните епископи водят помежду си, бидейки като Каин, като предателя Иуда, носи бедствия: тя ражда разпинатели, убийци, мерзавци, грубияни, измет – това са плодовете от невежественното отношение и презрение към Свещените канони, апостолските и светоотечески Предания. Ако Главата и Основател на Църквата, Началникът на мира не пощади малцината си верни и избрани Свои раби и не прати разсъдителни мъже, благоразумни, кротки, смирени, мирни (за изцеление на тези проблеми), то ще настане пълна погибел. Ако пък един други се гризете и се ядете, пазете се да се не изтребите един други, (Гал. 5:15). Така говорят за новостилците, презиращи Свещените канони, апостолското и светоотеческо Предание.

Забележка:

1. Емануил Метаксакис е роден на 21 септември 1871 г. в Кипър. Учил в семинарията на Честния Кръст в Иерусалим. През 1892 г. е постриган за монах. През 1900 г. е назначен за секретар на Свещения Синод в Иерусалим. В 1908 г. е изгонен от Иерусалимския патриарх Дамиян «за действия против Гроба Господен». В 1910 г. става митрополит Китионски. В 1912 г. се кандидатира за Константинополския престол. В 1918 г. е възведен неканонично в архиепископ Атински. Активно разпространявал икуменизма. В 1921 г. Атинският Синод започва разследване против него, но веднага щом бива низвергнат от Елладската Църква, става патриарх Константинополски. В 1923 г. организира «Всеправославен конгрес». След този печално известен конгрес е изгонен от Константинопол от вярващите. В 1926 г. е избран за патриарх Александрийски. Въвежда в Александрийската Църква новия календар. Вече смъртно болен, предлага кандидатурата си за Иерусалимския престол. Умира на 28 юли 1935 г. в Цюрих и е погребан в Кайро. Това е кратката биография на този църковен авантюрист, от която всичко става ясно. (Дмитрий Капустин. Краткие сведения по истории Греческой Церкви XX столетия. // Цит. по: Троицкий П.В. Русские на Афоне, 19–20 век. С. 346).

Справка:

Филотей (Зервакос) е известен гръцки старец. След въвеждането на новия стил в Константинополската и Еладската Църкви, той не се отделил от своя епископ, но и не преминал на новия календар, оставяйки един от най-твърдите му противници. Разколите, станали в резултат от прехода на така наречения новоюлиянски календар, причинявали на Стареца огромна скръб, и той много се молел за възстановяването на традиционния светоотечески църковен календар и примирение на враждуващите. «Четиридесет години молех и продължавам да моля Бог да укроти тази ужасна буря, това бурно море в църковната среда, да възстанови мира, и веднъж посред нощ чух невидим глас да казва: „Бог допуска непослушните да стъпят на крив път“. Надявам се и се моля, и умолявам Небесния Отец да просвети църковните водачи и те да престанат да се нападат един друг, да се сдобрят и върнат в Църквата православния календар, завещан от Отците ни.» – пише отец Филотей.

До края на дните си Старецът уверявал, че, макар причината за разделението да е въвеждането на папския календар и единственият път към обединение да е връщане на юлиянския календар, ни една от страните не е лишена от заблуда: нито новостилците като нарушители на Преданието, нито старостилците-разколници, отделили се от своя предстоятел по причина на това нововъведение, както и онези, които не принадлежат към нито една от официалните Поместни Църкви и сформирали свои си «истинно-православни църкви». В частност, за разколниците отец Филотей пише, че те също попадат под анатема като нарушаващи и презиращи великата заповед за любов. «Те я презряха, нарушиха, отблъснаха, ненавиждайки се един друг, заплашвайки се един друг, низвергвайки се един друг», – със съжаление отбелязвал Старецът.

(със съкращения)

„Православный Крест”

Превод: Десислава Главева