Да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях...

Иоан. 9:41

Тези думи казал на иудеите Този, Който им дал закон чрез пророците, за да им служи този закон за зрение на душите. Иудеите приели това зрение, но злобно закрили [очи]. Затова и праведният Господ изрекъл за тях тези справедливи слова.

Тези думи са наистина справедливи и тогава, и сега, и вовеки, защото слепецът не върши грях, ако влезе в чужда нива или вземе чужда дреха вместо своята. Но ако така постъпи зрящият, той върши грях и подлежи на осъждане. И ако това се извърши от такъв, който има очи, способни да виждат, но нарочно ги затвори, тогава и той съгрешава и ще бъде осъден.

Какво да кажем тогава за този, който е приел кръщение и миропомазание и така е придобил две духовни очи, но въпреки това греши като некръстения? На последния Съд с него ще постъпят не като със слепородените, а като с престъпниците, които сами са се осакатили, сами себе си ослепили.

И какво да кажем за тези, които са приемали и другите благодатни тайнства в пълнотата на Православието, имали са пред очи примера на светиите и непрестанно са слушали предупреждения и упреци от устата на Църквата Божия, но без да обръщат внимание на всичко това, все така са вървяли по кривите пътеки?! На последния Съд такива няма да могат да се оправдаят със слепотата си, но ще бъдат осъдени като злодеи, които сами себе си и другите около себе си са лишили от зрение.

Господи, Ти, Който вселяваш в сърцата ни страх, избави ни от греха! Господи милостиви, отвори очите ни за пътя на спасението! На Тебе слава и [по]хвала вовеки. Амин.

Из „Охридский пролог”

Превод: Десислава Главева