Едно интервю на Петър Марчев със свещ. Божидар Главев за вестник "Искра"

Старият календар е истинският

Твърди отец Божидар Главев – някогашна рок-звезда и сегашен свещенослужител на БПЦ

За старите рокаджии отец Божидар Главев е знакова фигура, тъй като е сред основателите на легендарната българска хард-рок група „Ахат”. Нещо повече – той е автор на песента „Черната овца”, превърнала се в неофициален химн на българския рок. В началото на 90-те години обаче обръща гръб на рок-сцената, за да се обърне с лице към Христос. Роден е на 12 юли 1963 г. в София. Завършва Средно Музикално Училище "Любомир Пипков" и Българска Държавна Консерватория. Впоследствие завършва Софийска Духовна Семинария и Богословския факултет в София, а през 1998 година е ръкоположен за свещеник. Владее руски и английски език. Понастоящем някогашната рок-звезда живее и служи на Бога в бургаското село Горица и град Каблешково. Списва сайта „Бъди верен”, който се бори срещу църковния модернизъм и отрицателните явления в Църквата.

Според общественото мнение, разколът в Българската православна църква е приключил отдавна. Но публична тайна остава т. нар. "старостилен разкол". Какви обстоятелства породиха този разкол, разяждащ Православна ни църква, отче Божидаре?

- Така е. Приключил е политическият разкол, който изкуствено бе създаден от СДС и от който БПЦ все още се съвзема. А за „старостилния” разкол почти не се говори, а само лукаво и систематично се насажда негативно отношение към понятието "старостилец". Защото ако се заговори, ще трябва да се укаже причината за възникването му и тогава ще излезе нелицеприятната истина, че за разлика от другия, той е провокиран не от политическа сила, а от ръководството на БПЦ. През 1968 г. напълно неканонично и по едноличното решение на тогавашния патриарх Кирил, БПЦ преминава към новия календар. Това значи неоправдано, както от църковно-канонична, така и от астрономическа гледна точка изместване на неподвижните църковни празници с 13 дни напред, така че те да съвпаднат с католическите дати и в същото време отделяне от останалите поместни православни църкви, които продължиха да празнуват по стария юлиянски календар. Християните у нас, които не бяха съгласни с този предателски акт на БПЦ, се капсулираха като общество, за да продължат да служат по отеческия календар. Но в 1993 г. те официално се отделиха от БПЦ по редица причини, една от които е и календара. Тяхното отделяне отвори рана в тялото на нашата българска Църква, защото от една страна тя се лиши от много свои чеда - духовници и миряни, голяма част от които ревностни християни. А от друга – с отделянето си тези нейни чеда излязоха от каноничната Църква и едновременно с това дадоха повод старостилното движение да бъде възприемано като нещо деструктивно, което не отговаря на истината. Все пак, първопричината за тяхното отделяне е висшата иерарахия в БПЦ и само тя може да поправи нанесената вреда.

Привържениците и на стария, и на новия стил за страничния слушател сякаш имат "железни" аргументи. Как да се ориентира обикновеният българин в този спор, къде е истината?

- Когато му е трудно да изследва аргументите на едните и другите, най-лесно и правилно би било просто да разбере кой сменя календара, защо и какви са последствията от тази смяна. Какво правят криминалистите, когато искат да разкрият дадено престъпление – тръгват от мотива, за да решат уравнението. И тук нещата трябва да се разглеждат в техния контекст, в цялостната им перспектива, а не да се взираме в астрономическите подробности например, защото „дяволът е в подробностите”.

Нека първо видим кой въвежда в Православната Църква новия календар - вселенският патриарх - масонът Мелетий Метаксакис – огромен рушител на Църквата и предател на Православната вяра. Неговият пример е последван от Еладската Архиепископия, Румънската патриаршия и от БПЦ - от подобни нему „събратя”, защото за патриарх Кирил също се знае, че е бил масон. Всички други православни църкви остават обаче верни на стария юлиянски календар, въпреки натиска на властта. Това са Руската, Грузинската, Сръбската, Иерусалимската патриаршии, Света гора Атон и т. н.

Защо се въвежда новият календар? За да се обединят православните с католиците на една безпринципна основа, да се изневери на православната традиция и в крайна сметка да се вбие клин между православните църкви. Крайна цел - разрушаването на самата Православна Църква отвътре.

Последствията от смяната на календара са масови недоволства от страна на православните във всички църкви, където се въвежда новия стил. В Гърция и Румъния има преследвани, пращани в затвора и дори убивани християни, отказали да преминат към папския календар. В Гърция, Румъния, Финландия верните на стария календар са били гонени от енории и манастири, унижавани, лишавани от сан и са търпели всякакви други издевателства от официалната църковна власт.

Като знаем всичко това, лесно можем да преценим кой крив и кой прав. Така ли се постъпва с братя по вяра, чието единствено прегрешение е, че просто пазят завещаното от дедите им - с гонения, преследвания, лишаване от сан и други подобни средства?! Именно този дух, който няма нищо общо с Божия Дух, издава богоугодно ли е било това дело или не. Ето така обикновеният българин може да се ориентира, чии аргументи са по-„железни”. Като съди по делата и по плодовете от делата.

А за сведение, когато през ХVІ век е бил въведен този календар от римокатолическата църква, всички светила на тогавашната наука също са били против – и Джордано Бруно, и Галилео Галилей, и Николай Коперник, и учените от Сорбоната. И до днес астрономията ползва юлиянския, а не григорианския календар за своите изчисления.

Но старостилният разкол не е патент само за БПЦ. Подобни проблеми съществуват и в други поместни православни църкви, нали?

- Да, старостилният разкол не е патент единствено на БПЦ; старостилни разколи има навсякъде, където е въвеждан новия стил - в Гърция и Румъния, като естествена реакция на това нововъведение.

Реакция, донякъде обяснима, макар и неправилна. Когато има проблем, човек се мъчи да го разреши и невинаги намира правилния начин. Затова разбирам тези хора, макар категорично да не одобрявам отделянето на духовници и миряни от Църковното тяло.

Горчивите плодове на календарната реформа са силни протести от страна на вярващите, които бидейки нечути, се отделят Църквата и правят разкол. Пак казвам, това е неправилно и не е адекватен отговор на този проблем. Но пък трябва да отчетем факта, че действието на отделящите се християни е само реакция, противодействие, отговор на едно беззаконие, каквото поначало е въвеждането на новия календар.

Къде грешат т.нар. "старостилци"?

- Грешат единствено с това, че напускат каноничната Църква. Въпреки гоненията, те трябваше да останат в Църковното тяло и да продължат да противостоят на това беззаконие, тоест да не спират борбата. А те се отделиха на безопасно разстояние, където да могат необезпокоявано да си служат по стар стил, но пък се отделиха на такова разстояние, че на практика скочиха от борда на Църковния кораб и решиха да плуват сами, всеки на свой си пояс. Но така човек не може да се спаси, защото когато си далеч от пристана, единственото което неизбежно ще ти се случи, ако не се качиш обратно на борда, е да се удавиш.

Имаш ли рецепта - как би могъл да се преодолее този разкол в БПЦ?

- Рецептата е класическа – поправяне на злото чрез връщане на стария календар. А също - снизходителност и разбиране към отделилите се наши братя и сестри. Тогава мнозина от тях може би ще се завърнат в родната БПЦ и ще работят за своето и спасението на другите. Е, ще има такива, които няма да се върнат, но поне ще е преодоляна една от основните причини за този разкол. Ако не се върне старият календар, поне да има поносимост към служещите по него в рамките на каноничната Църква и да се потвърди взетото и документирано с протокол решение на Синода през 90-те години, според което, където има енории, които искат да служат по стар стил, да могат да служат. И Синодът да реши кое е по-добре – хората, които искат да бъдат верни на отеческия календар да бъдат принуждавани да отиват в разкол или отечески да им се помогне да останат в БПЦ, като просто им се разреши да служат по стария стил.

Какво да правят хората, които държат на стария календар, но са принудени да се черкуват в новостилни храмове?

- Ако могат да се черкуват в храмове на БПЦ, където се служи по стар стил би било най-добре. Но такива храмове са малко. Затова, ако няма наблизо къде, все пак да останат в БПЦ и в никакъв случай да не се отделят от нея, като я напускат, защото макар и новостилна тя все още е каноничната Църква в България.

Това, което могат да сторят обаче, е да продължат да спазват стария календар. Ако могат, нека постят по него и почитат „старите” дати. Навярно ще срещат неразбиране от духовници, от останалите миряни, но това не бива да ги притеснява. Защото Вселенската Църква в лицето на останалите канонични църкви ще празнува заедно с тях.

В много храмове в страната и до днес има хора, които отиват не на „новите”, а на „старите” дати за съответния празник. И до днес по села, пък и в градовете много миряни отиват да почетат Успение Богородично на 28, а не на 15 август. Така че, когато хората имат свободата да празнуват по стария календар, без страх от преследване, все някъде ще се намерят свещеници, които да отслужат Успение на 28 август, Рождество – на 7 януари, празника на светите братя Кирил и Методий – на 24 май, Трифоновден на 14 февруари, Петровден на 12 юли и т. н.

Да пазят в сърцето и ума си идеята, че старият календар – това е истинският църковен, изпитан през вековете и осветен от Църквата календар, а не папският календар, който наруши Преданието на Църквата, съедини ни с католиците, раздели ни от останалите православни и донесе толкова много горчивина на целия православен свят!

Вестник „Искра”