Уважаеми дами,

Св. Синод продължава да не отговаря на жалбите на своите пасоми (и на над 200 клирици, вкл. епископи) за обявяване решението от 1968 г. за частично въвеждане на папския календар за нищожно. А то е нищожно, поради липса на компетентност – нито сегашният Устав на БПЦ-БП, нито предишният дават право на Св. Синод да променя богослужебния ред, църковния календар или каквото и да било друго, свързано със Св. Предание и църковния живот. Напротив, Св. Синод по Устав е длъжен да бди за опазване чистотата на вярата, а не да прави нововъведения. Беззаконието от 1968 г. е толкова по-страшно предвид и трите анатеми, отправени от Източните патриарси към новостилието и към тези, които следват григорианския месецослов, а същевременно е и проява на дръзко непослушание към Църквата и архиереите, осъдили новостилието през вековете (напр. през 1583 г., 1756 г., 1848 г., 1917-18 г.).

Вместо отговор на Св. Синод обаче, на сайта на Патриаршията (с дата 30 декември 2010 г.) се появи писмо на архим. Епифаний Теодоропулос, в което се съдържат няколко неприятни неточности, които вместо да послужат за ревност по истината, тоест по Бога, съблазняват и приспиват православната съвест, а това води до постепенно и неусетно повреждане на целия духовен мироглед, за да се стигне накрая и до изявления от рода на: календарът не е догмат, източното православно църковно пение не е догмат, даването на Св. Причастие след изповед и пост не е догмат, стриженето брадите на свещенослужителите не е догмат, спазването на средо-петъчния пост не е догмат, носенето на раса от свещенослужителите не е догмат, участието в икуменически срещи или конференции не е догмат. Следователно, по тази логика може да се въведе частично папския календар, да се замени православния напев с оперно западно пеене, да се направи компромис с поста и изповедта преди Св. Причастие, да има голобради свещенослужители, средо-петъчния пост да се отмени, защото уж не се вмества в съвремието, свещенослужителите да ходят цивилни, а икуменическите срещи и конференции да се квалифицират като израз на Христовата любов…

Излиза, че няма проблем, защото няма нарушен догмат! Календарът не спасява, носенето на брада не спасява, песнопенията не спасяват, носенето на расата не спасява, важното е само да се обичаме! Тази антицърковна логика се родее с минималистичното протестантско разбиране, че „който повярва и се кръсти, ще бъде спасен” (Мк. 16:16) и следователно няма нужда ни от богослужение, ни от тайнства, ни от пости, ни от почитане на светии и т. н. Протестантската ерес (погрешното тълкуване на Мк. 16:16) се поражда от същия грях, който породи и новостилния разкол в Православието - липсата на благоговейно отношение към Св. Предание и към поколенията християни, чрез които е достигнала вярата до нас, тоест към цялото тяло на Църквата. Неглижира се, че Главата на Църквата и тялото Христово са едно цяло, а нима може да се обърне гръб на тялото и да се проси нещо от Главата? Нима Главата нехае за тялото Си?

Разбира се, тук някой философ-икуменист може да каже, че благоговейното отношение към Св. Предание не е догмат, но понеже ви познаваме и знаем, че вашите убеждения са християнски, а не икуменически, позволете накратко да отбележа неточностите в публикуваното писмо и да ви помоля, ако не намерите лъжа в думите ми, да свалите подвеждащото писмо или добавите подходящ коментар към него, за да не служи то за съблазън на читателите:

В гръцкото писмо има много истини, но валидни само в контекста на времето, държавата и поместната църква, за които се отнасят. В БПЦ-БП фактите са други и богословските изказвания в писмото са неотносими към българската действителност.

2. „Та, отче Никодиме, онези, които се опасяват от икуменизма и са преминали към старостилците, не печелят нищо друго, освен това, че бягайки от една ерес, те се присъединяват към друга”, пише о. Епифаний. От огромно значение тук е да се разграничи старостилец от разколник, което в писмото не е направено, (още повече, че то се отнася за друга обстановка и поместна църква). Мое смирение и хиляди други сме старостилци, без да сме разколници – никога не сме напускали тялото на каноничната църква. Кой може да обвини такива старостилци в ерес? Ако писмото остане в сайта (или в този му вид без подходящ коментар към него), то може да подведе читателите да сложат знак за равенство между старостилец (обикновен съвестен християнин) и разколник, (такъв, който не признава каноничната църковна власт, а търси алтернативна) и да се заблудят, че старият стил е неправеден/разколнически. А не е добре да се съблазняват читателите (вж. Мат. 18:6 и Марк. 9:42).

3. „Не! - крещят старостилците! - Разкъсването на еортологичното единство (но кога ли Църквата е познавала такова?!) отне благодатта от Църквата, направи - чуй това и се ужаси! - недействени нейните Тайнства и следователно новостилците са извън благодатта, тоест извън спасението!! Това ужасно твърдение, брате Никодиме, е страшна ерес и богохулство срещу Светия Дух”, пише о. Епифаний. Никой от нас, старостилците в БПЦ-БП не твърди и никога не е твърдял такова нещо! Та ние се черкуваме и в храмове, където се служи по нов стил и приемаме Св. Дарове от свещеници, които (по различни причини) служат по новия стил! Да не обясняваме, че винаги сме защитавали новостилната БПЦ както от еретици, така и от старостилци, които са извън каноничната Църква… Публикуваното писмо обаче в този му вид, намеква за приравняването ни към напусналите спасителния кораб на Църквата! Мислите ли, че това е правдиво?

4. "Но кога ли Църквата е познавала такова" (еортологично единство), пише о. Епифаний. Такова единство във Вселенската църква имаше преди въвеждането на новия календар. Твърдението на Епифаний Теодоропулос, което той прави и в други свои писма, че в Църквата никога не е имало такова единство е абсурдно и лъжливо. Нима църковно-празничните богослужения не се извършваха в един и същи ден по цялата земя в православните храмове, преди новият стил да раздели Църквата?!

5. „Лошо, много лошо е, че стана смяната на календара.”, тук авторът на писмото архим. Епифаний казва самата истина! Въпросът обаче е, като е лошо, правим ли нещо да се поправи това „лошо” или се приспиваме с еретическата мисъл, че само догматите имат значение за спасението и си кротуваме, за да нямаме неприятности в земния живот? Как тъй хем знаем, че нещо е лошо, хем го приемаме? Мигар не знаем как Бог гледа на извиняването на лошите неща с лукавство! Като е лошо нещо, дайте да подкрепим Св. Синод да поправи лошото – молитвено и с лични молби към митрополитите. Иначе, ако сами сме безразлични към „лошото”, естествено и архиереите ни ще са безразлични, защото Бог дава на всеки народ такива управници, каквито заслужава. Ако паството е хладно и пастирите ще са хладни; ако паството гори от ревност по Бога, [което значи и по всяка правда и истина (Ефес. 5:8), а не само по догматичната] и пастирите ще горят.

6. „Нека старостилците си бяха държали на стария календар, но да бяха опазвали общението си с Църквата. Тогава нямаше да има никаква опасност.”, съвършено правилно пише архим. Епифаний. Нали ние точно това правим! Ала от така публикуваното писмо читателите остават с друго убеждение – че старостилци са само онези, които са излезли в разкол. Това може и да е вярно за Гърция, но за България добре знаете, че истината е по-различна.

7. „Твърдението на старостилците, че промяната на календара е лишила Църквата от благодатта, не е просто глупост, както сам спомена преди малко - това е тежко богохулство и ерес.”, пише о. Епифаний. Никой от нас, старостилците в БПЦ-БП, не твърди такова нещо, а вие дори сте го подчертали, за да се вижда по-ясно! И понеже писмото не прави разлика между старостилец и разколник, то (наред с и тези, които са го публикували така) лъже читателите, че ние старостилците богохулстваме. А, както споменахме, не е хубаво да се съблазняват читателите (вж. Мат. 18:6 и Марк. 9:42).

8. „Но пък приемаш пряката, директната връзка с лица, които проповядват друг вид ерес - че спасението зависи от календара!!!”, пише о. Епифаний. Ето това е откровена лъжа, която дори е подчертана. Никой от нас, старостилците от БПЦ-БП, не проповядва, че спасението зависи от календара, а изповядваме, че спасението зависи от придържането към правдата, от защитата на и стоенето в Истината, от съхраняването на Православието в неговата пълнота (Св. Православие не се изчерпва само с догматите), от благоговейното отношение към цялото Св. Предание, от послушанието към Църквата, (която още на Константинополския събор от 1583 г. осъди и анатемоса съборно новостилието), от неправенето на разколи, (докато самото новостилие внесе разкол и разделение в Едната Вселенска църква – това беше и замисълът му; масоните-организатори на това беззаконие никак не са глупави). Изповядваме още, че на Страшния съд Господ няма да ни пита дали календара, по който сме Му служили, е догмат или не е догмат, а ще пита вършихме ли правда или не, (срв. Мат.7:23); слушахме ли Църквата, която е анатемосала и осъдила новостилното отстъпление, според както Той е заповядал да се слуша (Мат.18:17), или вървяхме след силните на деня; бяхме ли гладни и жадни за правда или не (Мат.5:6); бяхме ли готови да ни изгонят заради правда или не (Мат.5:10); търсихме ли първо Правдата на Бога или не (Мат.6:33); приехме ли „любовта на истината” за свое спасение (2 Сол. 2:8) или търсихме някаква безлична неопределена безпринципна любов; покланяхме ли Му се с Истина (Иоан 4:23-24) или гледахме за по-лесно да спазваме по крайней мере единствено догматите; изобличавахме ли „безплодните дела на тъмнината” или се спотайвахме (Ефес. 5:11); постарахме ли се да научим, че новостилието раздели поместните църкви от времето на отстъпленеца-масон Мелетий Метаксакис та до последните дни, и работихме ли за преодоляването на това разделение или напротив, спотайвахме се и съдействахме новостилието и разделението да пускат все по-дълбоки и по-дълбоки корени?

Ето това изповядваме, а не че спасението зависи от календара, както заблуждава публикуваното писмо.

Новостилието не е ерес в тесния смисъл на думата, но е грях, измама и предателство, каквото е например подменянето на иконата с религиозна картина в стил реалистична живопис. Или каквото е прекръстването с цяла ръка като католиците вместо по православному. Да си спомним например как св. Серафим Саровски е изобличавал прекръстването с два пръста от старообрядците. Виждате ли, че дори такива наглед дребни неща не са без значение!

9. „Казвам „гръцко старостилство", защото нямам намерение да осъждам стария календар, който се следва от много православни църкви” – ето тези думи на о. Епифаний трябваше да са подчертани, мили дами! В него същият архим. Епифаний ясно посочва, че няма лошо отношение към стария календар. А и как да има – това е календарът на светите отци, на светиите. Който е срещу светоотеческия календар, той е не срещу нас, а срещу тялото на Църквата, която не е ограничена, нито от времето, нито от преминаването в другия живот. Такъв намира изобличение не от нас, а от Христовите светии!

10. Бележката на преводачката Анула Христова: „по икономия - снизхождение в името на вярата” е невярна. „Икономията” е принцип за решаване на някои църковни въпроси от позиция на снизхождението, практическата полза и удобство, например в пастирската практика или църковната дисциплина. В същото време обаче икономията има определени граници и те са именно в областта на вярата, където тя е неприложима. Св. Марк Ефески изрично е казал, че „никога това, което се отнася до Църква не може да се изправя с компромиси. Защото няма нищо средно между истината и лъжата”.

11. „Двойна е опасността за Църквата: от една страна, крайният, движен от сатана икуменизъм и от друга, фанатизмът, който разкъсва душа”, ето тези думи на автора заслужаваха да се подчертаят: „движен от сатана икуменизъм”. В тази връзка някой да е виждал икуменист старостилец? Не случайно всички предатели-икуменисти са твърдо за новия стил, защото именно новостилието е проводник на латинската и икуменическата ереси!

12. Преведеното писмо е от книгата на Епифаний Теодоропулос „Двете крайности - икуменизъм и зилотство”. В нея има обаче и писма, касаещи първата крайност - икуменизма, но нито дума от тях не е преведена. А икуменизмът е първопричината за зилотизма и от него трябваше да се почне. Освен всичко друго икуменизмът при Е. Теодоропулос е окачествен по-скоро като "крайност", отколкото като ерес и това прави трудът му да звучи тенденциозно и обтекаемо по отношение на истината. Вижте на клиповете по-долу как руският патриарх Кирил открито говори за създаването на църква на всички вери (като държи за ръка не само християни, но и друговерци) и ще разберете, че икуменизмът не е само ерес, но откровено сатанистко дело.

Осъзнавате ли каква е вредата от така публикуваното писмо? То излиза на официалния сайт на БПЦ вместо очакваното решение от страна на Св. Синод за възобновяване на служението по отеческия календар във време, когато народът започва да се ограмотява по въпроса за календара, когато се пишат писма и жалби до Св. Синод, когато мнозина не жалят време, средства и усилия да защитят Светата Православна вяра от икуменизма от една страна и религиозното безразличие от друга.

Писмото с неотносимите си към съвременна България факти, с небрежното отношение към Св. Предание и със замъгляването на разликата между „старостилец” и „разколник” вреди на единството на Църквата, която не е национална институция, а вселенски духовен организъм, който преди новостилието служеше Богу по целия свят по едно и също време. Новостилието раздели Едната Вселенска Църква – какво са виновни старостилците за това? Нима не виждате, че като ни сочат с пръст всъщност се получава така, че крадецът вика „дръжте крадеца”. Проявилите непослушание към Църквата (съборното решение на патриарсите и архиереите от 1583 г. и всички последвали през вековете анатеми срещу новостилието) се сърдят, че ние проявяваме послушание към Църквата вместо към тях – новаторите! Същевременно ние признаваме църковната им власт и не помисляме за непослушание, когато става дума за въпроси, които не противоречат на вярата. Защото послушанието не е безгранично, а се ограничава само от това – да не се прави отстъпление от вярата.

Недоумяваме с какво сме заслужили такова отношение към нас, старостилците в БПЦ-БП? Нима не сме чеда на тази църква? Нима не търпим пренебрежителното отношение на нашите архиереи към нас, към нашите молби, към просбите ни за среща с тях – поставените от Бога да пасат Христовите агънца? Нима не се молим за нашите архиереи, които се държат така, сякаш нас ни няма и не сме изпращали толкова молби до тях?

Дваж по-болезнено е да публикувате горното явно нарочно преведено от гръцки писмо в момент, когато Църквата има особена нужда от единство, поради зачестяващите нападения не само отвън (инославната пропаганда), но и от вътрешните й изменници, сред които за мое голямо съжаление, трябва да посочим:

Епископ Тихон два пъти падна на колене пред папата и му целуна ръка. Скандалът се замаза и той си остана си епископ.

Трима наши духовници целунаха публично и показно ръката на еретика папа. Скандалът се замаза. Отец Антим твърди, че не бил целунал ръката на папата, а само му се бил поклонил, (но нали и дяволът не искаше от Христос да го целува, а само да му се поклони; антихристът също няма да иска целувки – поклонът стига) и това било станало, защото първо митр. Дометиан му се бил поклонил… Както се вижда, явно има послушание и в предателствата! Няма ли кой да се стресне и да публикува писмо в защита на Православието, да припомни, че не е нужно да се блудства с еретика – достатъчно е блудството с ереста му, дори само с помисъл (срв. Мат. 5:28). За този грях обаче изобличители така и не се намериха! Намериха се обаче подвеждащи текстове, които да обявят защитниците на Православната вяра и светоотеческия календар за разколници.

За Константинополският патриарх Вартоломей, който от години предава вярата, целува папата , нарича го „Светейшество”, моли се с него в католически храм  коментарите са излишни – той винаги е бил отявлен рушител на Православието.

Руският патриарх Кирил Гундяев целува инославни и иноверци, целува ръката на папата  и открито проповядва ерес – обединение на Църквата с лъже-църквите; Цялата история на Църквата е низ от борби с различни ереси – така се и обособява истинското вероизповедание и се отделят послушните от непослушните (извратители на вярата-еретици), и верните от неверните. Същото става и днес.

Предстоятелят на Полската ПЦ митр. Сава не се гнуси от икуменическата всеерес.

Предава вярата и Сръбският патриарх като пряко нарушава 71-во апостолско правило, което постановява отлъчване от църковно общение за такова нещо. Не се свени и да проповядва открито ерес.

Румънският патриарх също безсрамно предава Православната вяра. Не казвайте, че ние гледаме себе си и че другите поместни църкви не ни интересуват – съгласно Символа на вярата Църквата е една, затова и когато Арий започнал да проповядва своята ерес, Кападокийските отци не чакали ереста да дойде и в техния град, а се заели веднага с нейното изобличение.

Още един свещеник от БПЦ-БП на колене пред тамплиерите. И тук. Нима това е православен отец?!

Свещеноиконом Стефан Стефанов съблазнява паството в Русе с проповеди в инославни храмове. Това предателство едва ли става без знанието на митрополит Неофит.

На една от снимките тук се вижда как митрополит Галактион благославя враговете на Църквата тамплиерите  и продължава да е митрополит.

В Св. Гора текат усилени строително-ремонтни работи. Дострояват се и се ремонтират хотелските части, а не храмовете. С пари от ЕС, защото после ще искат да направят от Градината на Света Богородица туристическа дестинация.

При всички тези предизвикателства към православното съзнание и нашата Майка-Църквата, вие намерихте да публикувате точно това писмо?! Писмо, което очевидно няма друго за цел, освен да приспи православното съзнание, да заяви, че Правдата няма значение, (както няма и догмат за Правдата, нали?!), че защитата на стария календар е разкол, че старостилците богохулстват, че Св. Предание не е толкова важно…

Воден от тази идея, линк към въпросното писмо ми изпрати неотдавна един свещеник – да се поуча от сайта на патриаршията, какво глупаво нещо било отстояването на светоотеческия календар!... Дори заглавието на статията е лукаво подбрано – старостилието е презрително наречено „старокалендарен зилотизъм”. Явно и Христовите светии, сред които и онези, защитавали Православната вяра от латинската ерес, са „старокалендарни зилоти”…

Лъжата винаги е една и съща, разликата е само в мащаба – при новостилието по-малка, при икуменизма - огромна и вече гибелна.

И тъй, как смятате, мили дами, така публикуваното писмо (без никакъв обяснителен коментар към него) в подкрепа на Църквата и вършене на правда ли е, или е в унисон с предателствата по-горе, които стъпват на същата лъжа, че Св. Предание и примерът на светиите нямат значение за спасението? И как следва, според вас, да се чувстваме след това писмо ние, които чистосърдечно се молим за чистотата на Православието у нас и за запазване пълнотата на църковното изпълнение, както и за нашия Св. Синод, от който като послушни чеда очакваме толкова дълго вече отечески отговор на множеството ни молби?

С обич в Господа,
Александър Тодоров

Забележка

След нашата реакция Отговорният редактор на сайта на БПЦ-БП публикува уточняващ справедлив коментар под писмото, за което изразяваме своята искрена благодарност! Надяваме се, че за напред вярващите няма да използват повече заглавието от посланието – „старокалендарен зилотизъм” по отношение на старостилците в каноничната българска църква.

Също така, очакваме решението на Св. Синод: послушание към Църквата и Съборите, осъдили новостилието през вековете, или послушание към масоните и земната конюнктура.