„Високомъдрия разум на злите фарисеи да избягваме, научи ни във всички притчи Господ: и да не мъдруваме повече, отколкото подобава да се мъдрува, всички ни настави, бидейки Сам пример за това и образец, като даже до разпятие и смърт се самопринизи. Благодарейки Му, заедно с митаря да кажем: Ти, Който си пострадал за нас, и безстрастен си останал, Боже, от страстите ни избави и спаси нашите души.” Утреня, самогласна хвалитна стихира, глас 8 |
Форпост
Това е филм-откровение. Филм-проверка за теснотата на душата. Комуто се удаде да изгледа филма до края, значи неговото сърце още не е обрасло с мухъл и не е успял да се отдели от света чрез бронята на загрубялата си кожа. Това е филм за чудото – реално и съвсем неприказно, филм за изцерения на неизлечимо болни деца и за изцерения на възрастни.
Героят в киното обикновено е безжалостна и непоколебима камара от мускули. Оказва се, че може и иначе. Без да роптаеш и без да се оплакваш от здравето, да стиснеш зъби и да вършиш добро. Още повече, когато днес то съвсем е оскъдняло. Защото ние всички не си даваме сметка, що е това живот. Временна командировка, преди да се потопим във вечността или просто разходка от точка А до точка Б.
Филмът е спечелил Голямата награда на Международния фестивал „Покров Гран при „Кристални птици” и голямата награда на IV-тия Международен Сретенски православен кинофестивал "Встреча" (2009 г.), както и наградата на зрителите на кинофестивала „Вечевой Колокол”.
Още за архим. Лонгин и неговите деца: "Буковина. Под закрилата на любовта"