Вход

Православен календар

Патриарх Мелетий Метаксакис

 

Мелетий Метаксакис (1871-1935) - крупен модернист, икуменист. Масон.

Инициатор на новостилния разкол в Православната църква.

Изучавал богословие в иерусалимската семинария на Светия Кръст (от 1889 г.). Постриган в монашество и ръкоположен за дякон през 1892 г. От 1900 г. – главен секретар на Синода на Иерусалимската патриаршия. През 1908 г. е изгонен от Светата Земя от патриарх Дамян, заради дейности против Гроба Господен.

Съгласно документите на „Великата масонска ложа” на Гърция, М. Метаксакис бил масон в Константинополската ложа ARMONIA(Хармония) от 1909 г. През 30-те години става член на ложата «Александър Велики» в Александрия. Племенник на известния гръцки политик Елефтерий Венизелос (1864-1936).

От 1910 г. – митрополит Китиумски в Кипър. В годините на Първата Световна война водел в Ню Йорк преговори с представителите на епископалната църква за разширяване отношенията между двете църкви.

През 1918 г. по време на визитата си в САЩ и Великобритания водел неофициални преговори за уния с англиканите и епископалите. При поддръжката на гръцкия министър-председател Е. Венизелос в 1918 г. заел катедрата на архиепископ Атински. В 1920 г. след поражението на Венизелос на изборите и бягството му от Гърция М. Метаксакис е отстранен от катедрата за нарушаване на каноните и за предизвикване на разкол, след което сам бяга в САЩ. Там в 1921 г. учредил „Гръцка архиепископия”. Съслужавал с англиканите. Съгласно писмото на гръцкия посланик във Вашингтон от 17 декември 1921 г. М. Метаксакис в пълно облачение, взел участие в англиканско богослужение, прекланял колена и целувал техния престол, произнесъл проповед и благословил присъстващите.

На 25 ноември 1921 г. е избран за Константинополски патриарх. На 29 декември 1921 г. Синодът на Еладската църква низвергва М. Метаксакис от свещен сан. На 24 септември 1922 т. това решение бива отменено под политически натиск.

Докато е патриарх М. Метаксакис отнема независимия статут на задграничните гръцки енории и се опитва да ги слее с „Гръцката архиепископия” на мними канонически основания в 28-мо правило на Халкидонския събор, което уж предоставяло на Константинополската патриаршия правото да назначава епископи сред иноплеменниците.

Назначава своя приятел епископ Александър Родостолски за глава на „архиепископията”. Предприема неуспешен опит да подчини на себе си руските епархии в САЩ.

М. Метаксакис учреждава в Англия Тиатирска митрополия, начело на която поставя модерниста митрополит Герман (Стринопулос) с титул екзарх на Западна и Централна Европа. В 1922 г. предложил да се създаде автономна турска църква, която да се намира на подчинение на Константинополския патриарх, в която обещал да въведе богослужение на турски език.

През юли 1922 г. обявил, че Константинополската патриаршия признава англиканските ръкоположения, без оглед на факта, че англиканите като конфесия не приемат ръкоположението за Тайнство.

През юли 1922 г. в Константинопол, без предварителен постриг, ръкополага Герман Аав за епископ Сортавалски, което слага началото на съществуването на неканоничната новостилна модернистка „Финска църква”.

На 4 март 1923 г. признава автокефалията на Чешката църква, която до този момент била на подчинение на Сръбската патриаршия. В противоречие с каноните посвещава архимандрит Саватий в епископ и архиепископ на „Прага и цяла Чехословакия”. Тогава се опитва да убеди и митрополит Евлогий (Георгиевски) да премине към Константинополската патриаршия на подчинение на Тиатирския митрополит Герман. Митрополит Евлогий отклонява предложението.

Свиква „Всеправославно” съвещание в Константинопол (10 май - 8 юни 1923 г.). На съвещанието биват приети решения по следните въпроси:

- „поправяне” на юлиянския календар уж по астрономически причини;

- възможността свещениците и дяконите да се женят след ръкоположението си;

- разрешава втори брак на овдовели свещеници и дякони – т. нар. второбрачие;

- относно възрастта на ръкополаганите в сан;

- външния вид на духовенството – да бръснат брадите си и стрижат косите си;

- относно носенето на свещеническо облачение - да не носят расата си;

За окончателно утвърждаване на тези нововъведения М. Метакстакис предложил да се свика Осми Вселенски събор.

На 6 юни приел в юрисдикцията на Константинополската патриаршия две епархии на Руската Православна Църква - Финландската и Виборгската, като по този начин причинил разкол.

На 1 юли бяга от Константинопол. На 7 юли пуска „томос”, съгласно който отделя Естонската автономна църква от Руската Православна Църква и я приема в своята юрисдикция под името „Естонска православна митрополия”. И в тази неканонична юрисдикция въвежда новия календар.

На 20 септември 1923 г. под давление на Гръцкото правителство напуска поста на Константинополски патриарх. В 1926 г. е избран за Александрийски патриарх под давлението на Британското правителство. Още същата година въвежда новия календар и в Александрийската църква.

В 1930 г. взема участие в Ламбетската конференция в Лондон, където още веднъж потвърждава „действителността” на англиканските ръкоположения.

Мелетий Метаксакис в САЩ: отляво надясно: Г. Полис, архиеп. Александър Родостолски, митр. Платон (Рождественский), Мелетий Метаксакис, архиеп. Александър (Немоловский), еп. Офтимий Офиеш, архидякон Всеволод Андронов

Антимодернизм.ру

Превод: Десислава Главева


Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template8.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти