Протоиерей Александър Мен като коментатор на Свещеното Писание – част 8

В Книга Битие се подчертава, че това е била катастрофа със световен мащаб – с вода били покрити всички високи планини, каквито има под цялото небе (Бит. 7:19), тъй че била лишена от живот всяка плът, която се движи по земята: и птици, и добитък, и зверове, и всички гадове, които пълзят по земята, и всички човеци (Бит. 7:21). Това бедствие се стоварило върху целия свят заради нравственото развращение на човеците по земята и затова, че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време (Бит. 6:5). И само Ной, човек праведен и непорочен в своя род (Бит. 6:9), със своето семейство се спасил от потопа в ковчега. Ной и неговите трима сина станали родоначалници на новото човечество.

При това положение, според Библията, потопът не е обикновено стихийно бедствие. Това е явление предизвикано от извънредна, свръхестествена намеса на Бога, вследствие на която се открили особени (между другото непознати досега на науката) водни източници - извори на голямата бездна, и окната небесни (Бит. 7:11). И това бедствие в нравствен смисъл се оказало благодеяние: то прекратило всичкото зло, което извънредно много се разпространило по земята и очистило земята, която се била напълнила със злодеяния (вж Бит. 6:13). Не случайно по тази причина в християнската традиция потопът се явява един от предобразите на кръщението: подобно на кръщението, очистващо човека от греха, потопът довел до нравствено очистване човечеството, съхранявайки праведника с неговото семейство и погубвайки закоравелите и нежелаещи изправление грешници.

Съвсем друго тълкувание на тази история дава о. Александър. По неговите думи «Бог решава да върне света към Хаоса (пак с главна буква! – авт.) посредством потоп» (М. 564). Каква клевета срещу Създателя! Допотопният свят се развратил и Бог само унищожил плодовете на този нравствен безпорядък, за да има смисъл и въобще да се окаже възможен по-нататъшният живот на земята, защото «злото няма бъдеще» и нечестивите сами погубват себе си и всички около себе си. А според думите на о. Александър, Бог възвръща света към Хаоса, тоест по тълкуванието на о. протоиерея светът се предава във властта на тайствените сили, които постоянно се стремят да изкривят хармонията на творението. Дотогава Бог им пречел, а при потопа вече им помага!

Тук коментарите са излишни.

С особена настойчивост о. Александър възстава срещу разбирането за всемирния характер на потопа. В това той следва западните библеисти. От гледна точка на нравствения смисъл на историята такава настойчивост е разбираема. Ако вярваме на Библията, която недвусмислено казва, че водата покрила цялата земя и даже върховете на най-високите планини, излиза, че потопът като наказание Божие е бил непредотвратимо бедствие. Не е било възможно той да бъде избегнат. Съвсем друго се получава, ако потопът е бил само наводнение от местен мащаб. Тогава той по принцип е могъл да бъде избегнат и само недостатъчните технически средства попречили на допотопното човечество да се спаси. А това е много важно за бъдещето, защото всемирният потоп е един от предобразите на края на света (вж Мат. 24:37-39). И ако някой успее «да прокара» идеята за това, че човечеството би могло да се спаси от потопа, това би означавало, че то също така, (още повече при наличието на съвременната техника), ще може да се спаси и от идващите бедствия, предсказани в Евангелието. Между другото именно тази идея о. Александър развива в едно свое изказване в печата.

При своето отрицание на всемирния потоп о. Александър се позовава на данните на науката. «Потопът вероятно, – пише той – е обхванал само основно райони, обитавани от човека. Разкопките показали, че в Месопотамия около 4000 години преди Р. Хр. действително е станало наводнение с огромни мащаби, което е унищожило местната култура» (Вж. Л. Вули. Ур Халдеев. М. 1963. с. 19-36).

Да разгледаме по-добре данните на науката. Действително намерените от англичанина Л. Вули през лятото на 1929 г. в Междуречието слоеве глина на голяма дълбочина свидетелстват за това, че някога в тази местност е имало потоп. Но значи ли това, че на другите места е нямало потоп? Разбира се, че не. Всяко изследване, ограничено в пределите на дадена местност, нищо не може да каже относно различните граници на потопа и това, което е установено от Вули. За отбелязване е, че Ноевият ковчег се оказва извън границите на потопа «според Вули». Достоверността на данните за съществуването на ковчега е несъмнена и което е важно да се подчертае, той се намира на планината Арарат, т. е. именно там, където указва Библията (Бит. 8:4). Територията на потопа, отбелязана от Вули «не стига» до това място. И така от тези научни данни изобщо не следват така далеко отиващите изводи, които прави о. Александър.

Отец протоиереят се опитва да намали достоверността на библейската история за потопа още и като утвърждава, че «древно сказание на народите от Междуречието за този потоп са послужили за материал на библейския разказ (фрагмент от поемата за Гилгамеш, съдържаща историята за потопа, който фрагмент е намерен в Палестина)» (К. 42). Да възразяваме на този нов вариант - стара версия на проф. Ф. Делич (1902 г.) означава напразно да хабим време и хартия. Съвсем очевидно е несъответствието на идейното съдържание, стила и композицията, за да се прави твърдението, че библейското повествование е преписано от древновавилонските приказки! 

<< предишна || следваща >>
 

Антимодернизм.ру

Превод: Свещ. Божидар Главев