Иже прежде денницы от Отца без матере родивыйся, на земли без отца воплотися днесь из Тебе. Темже звезда благовествует волхвом, Ангели же с пастырьми поют несказанное Рождество Твое, Благодатная.

Кондак на Събора на Пресвета Богородица, гл. 6

Честито Рождество Христово, чеда Божии! Ето че настъпи и Благият ден! Нашият народ нарича „Благ ден” всеки голям църковен празник. А Рождество е първият християнски Благ ден, озарил със светлина децата на Адам и вселил радост в душите им – първият и най-сладък ден след множество горчиви дни на безбожие.

Рождество е Благ ден преди всичко, защото на този ден дойде в света Благият Цар. Градовете записват на каменни плочи, вграждани в сгради и паметници дните, когато са ги посещавали земните царе. А ние вписваме в сърцата си денят на посещението на Небесния Цар. Дървото ще изтлее, камъните ще се разрушат, а това, което се пази в сърцето ще преодолее смъртта и ще се съедини с вечността. Светите люде поменават името на Царя Христа така естествено, както дишат. Когато зверовете разкъсали свети Игнатий в Колизеума, сърцето му било намерено непокътнато и на него сякаш били изрязани две букви И(исус) Х(ристос).

Рождество е Благ ден и заради разкрития от Христа живот вечен. До този ден в света падали само трошички, които напомняли на хората за трапезата на небесния живот. Хората отвреме навреме ги събирали, без да знаят нито откъде са, нито от Кого са. Христос дойде в света, за да открие на хората неизчерпаемата трапеза на живота и да ги призове на вечен пир. И всеки, приел поканата и повярвал на Непогрешимия, започнал да гладува за пълнотата на живота, за Божествената обилна трапеза на живота. Когато предложили на св. мъченик Зиновий* да избира между живота и смъртта, той отговорил: „Животът без Христа не е живот, а смърт; смъртта заради Христа не е смърт, а живот” (Пролог, 30 окт.).

Рождество е Благ ден и заради разкритата любов в Христа. „Вижте, каква любов ни е дал Отец - да се наречем чеда Божии и сме”, пише видялият Христа (1 Иоан. 3:1). До явяването на Христа човешкият род не познавал любовта на Отца към децата и на децата към Отца. Но с рождението на Сина Божия Единородния в нашия свят човешките очи се отворили за единия Небесен Родител и Неговата, непозната дотогава, небесна любов. Не стоплена ли от тази небесна любов светата великомъченица Екатерина отхвърли земния царски венец и прие смърт чрез посичане?! И какво множество мъченици след нея отиде на смърт, захвърляйки одеждата на плътта като вехта дреха!

И накрая, Рождество е Благ ден, защото с явяването на Сина Божий – на Царя и Слугата, на Господаря и Мъченика, на Любещия и Гонимия, на Разпнатия и Възкръсналия – се открили на хората сила, и мъдрост, и благодат, и пълнота на Божествените дарове.

Да отвори и Вам Господ духовното зрение, за да видите всички блага, явени и подадени нам с рождението на Сина Божий!

* Свещеномъченик Зиновий (+285, паметта му се чества на 30 октомври/12 ноември), епископ Киликийски, Егейски. Посечен с меч за изповядване на християнската вяра по времето на Диоклетиан (284-305).

Из „Миссионерские письма”

Превод: Десислава Главева