В СМИ се появиха съобщения, че лишеният от сан епископ Артемий (Радосавлевич) бил обявил създаването на Истинска Свето-Савска Църква. Проведохме кръгла маса на тема «Съвременната ситуация в Сръбската Православна Църква», в която взеха участие свещеник Александър Смирнов и историкът Виктор Иванов. Водещ на кръглата маса бе сътрудникът на „Информ-Религия” Никита Белов.

Н. Белов:

Буквално от всички страни се чуват коренно противоположни мнения за известния ревнител на Православието епископ Артемий Рашко-Призренски. Някои икуменически портали побързаха да съобщят, че той бил обявил за създаването на Истинска Свето-Савска Църква, което е равносилно на излизане в разкол. Отец Александър, моля Ви да припомните на нашите читатели, какво представлява разколът.

О. Александър:

Светител Василий Велики в своето 1-во правило дава определение за разкол: „... едно (светите отци) са нарекли ерес, друго разкол, а трето самочинно сборище. Еретици са нарекли ония, които напълно са се отделили и са се отчуждили от самата вяра; разколници - онези, които не са съгласни по някои църковни предмети и по въпроси, които допускат лекуване...”. Оттук е видно, че разколник е този, който се е отклонил от общение с Църквата по една или друга причина.

Допълнителни определения към понятието «разкол» намираме в 15-то правило на Двукратния Поместен Събор, състоял се в Константинопол през 861 г. Светите Отци пишат: „Ако презвитер, епископ или митрополит, се осмели да прекъсне общение с патриарха си и не споменава, според както е определено и установено, името му на божествени служби, а преди съборно решение и окончателното му осъждане произведе разкол, да бъде съвършено изключен от свещенство, ако се докаже тази беззаконна постъпка. Впрочем това е определено и потвърдено относно ония, които само под предлог на някои обвинения отстъпват от предстоятелите си и произвеждат разколи, като рушат единството на Църквата. Защото ония, които се отделят от общение със своя предстоятел поради някои ереси, осъдени от светите събори или от отците, т. е. когато той открито проповядва ерес и явно учи това в Църквата, такива не само не ще подлежат на каноническо наказание за това, че преди да има съборно решение са се отделили от такъв епископ, а, напротив, ще заслужат чест, която се пада на православни, понеже те не са осъдили епископи, а лъжеепископи и лъжеучители, и не са разсекли с разкол единството на Църквата, а, обратно, побързали са да освободят Църквата от разколи и разцепления.”

От приведените правила е видно, че разколът се заключава в следните действия: прекратяване на Евхаристийното общение със своя епископ и спиране поменаването му на Литургия. Единствената уважителна причина за отделяне от патриарха или епископа, е тогава, когато той проповядва от амвона по-рано осъдена от светите Събори ерес.

Н. Белов:

Според съобщенията в пресата «късно вечерта на 18 ноември, пребиваващият на покой епископ Артемий (Радосавлевич) пристигнал в манастира Дубоки Поток (Косово и Метохия) и още на 19 ноември сутринта отслужил в храма на обителта Божествена литургия, въпреки че, през май тази година Архиерейският Събор на СПЦ запрети владика Артемий от свещенодействие. Архиерейският Събор още вчера назначи на Рашко-Призренската катедра епископ Теодосий (Шибалич)». Може ли тези действия на епископ Артемий да се квалифицират като разкол?

О. Александър:

Тук трябва да се види, поменал ли е владика Артемий на Литургията патриарх Ириней. Ако го е поменал, то извършването на Литургия още не може да бъде квалифицирано като разкол.

Н. Белов:

Но Владика Артемий е имал намерение да публикува акт за отмяна на всички неканонични и незаконни решения, издадени след отстраняването му от управлението на Рашко-Призренската епархия в края на януари т. г. от нейния временен администратор епископ Атанасий (Иевтич), а след него и от Амфилохий (Радович) митрополит Черногорско-Приморски. А привържениците на епископ Артемий са завзели и доста манастири. Това не е ли нарушение на църковната дисциплина и крачка към разкол? Нещо като повторение на печално известната ситуация с владика Диомид?

О. Александър:

Действително Архиерейският Събор на СПЦ на свое заседание от 19 ноември 2010 г. оцени тези негови действия като разкол и го лиши от архиерейски сан, низвергвайки го до прост монах. Само че, обвиненията в разкол не се подтвърдиха. Тук има единствено нарушение на каноническата дисциплина, а и това трябва да се провери, кой точно я е нарушил – той или неговите съдии.

Н. Белов:

Пояснете мисълта си по-подробно. Как може неподчинение на Архиерейския Събор да не бъде нарушение на каноните?

О. Александър:

В историята на Православната Църква е имало такива моменти. Например, в случая с низвергването от сан на светител Иоан Златоуст.

Виктор, припомнете ни, моля, този исторически момент!

В. Иванов:

Низвергването от сан на светител Иоан Златоуст става при следните обстоятелства. Близо до църквата „Света София” в Константинопол поставили статуя на царица Евдоксия. Народът започнал да безчинства около нея, пречейки на богослужението в храма. Тогава свети Иоан произнесъл своята известна изобличителна реч «Пак беснее Иродиада». Враговете на Златоуст съобщили за проповедта му на царица Евдоксия, казвайки й, че патриарх Иоан я бил сравнил с Иродиада. Тя се обидила и поискала от мъжа си цар Аркадий, да свика събор на епископите по случая със свети Иоан. Аркадий свикал събора или, както днес го наричат, Архиерейски събор. На него епископите без каквито и да било канонически основания свалили свети Иоан от Константинополската катедра.

След това царят пратил да кажат на Светителя: «Напусни Църквата, тъй като си осъден на два събора и аз не мога да вляза в храма, докато ти се намираш в него». На което Златоуст отговорил: «Аз съм получил Църквата от Христа Спасителя мой и не мога да я оставя доброволно, а единствено насила. Градът е твой и теб слушат всички. Затова, ако искаш да ме разлъчиш от Христовата Църква, прати слугите си да ме изгонят, тогава няма да бъда отговорен пред Бога, тъй като не по своя воля ще си отида от Църквата, а ще бъда изгонен от царската власт».

Н. Белов:

Тези думи много приличат на посланието на владика Артемий до патриарх Ириней. В съобщение на «Седмица.Ру» пише: «…епископ Артемий твърди, че Рашко-Призренската епархия, която той управлявал до края на януари т. г., му била дадена от Бога, и отхвърля всички обвинения, повдигнати срещу него, както от Архиерейския Събор, така и в СМИ». Освен това в посланието си той пише още, че счита решението на Архиерейския Синод от 15 септември 2010 г. (№1126/805) за запрещението му да свещенодейства за неканонично и отказва да го изпълнява.

О. Александър:

Така е. В дадения случай действията на епископ Артемий имат типологическо сходство с действията на Св. Иоан Златоуст.

Н. Белов:

И по-нататъшните събития буквално повтарят житието на светител Иоан. Владика Артемий и монасите, които го поддържат, бяха изгонени от манастира с помощта на полиция, без да окажат никакво съпротивление. Архиерейският събор го лиши от сан, а Сръбската патриаршия го предаде на съд заради «узурпация на имущество на СПЦ».

В. Иванов:

След Литургията в манастира Дубоки Поток владика Артемий заяви в своята проповед, че не се е отделял от Църквата, че не е разколник и не е създавал нищо ново. Едновременно с това призова вярващите да запазят своята вяра и «единство със Светата Съборна и Апостолска Църква».

Н. Белов:

Странно е тъкмо поведението на патриарх Ириней и сръбските архиереи. Реакцията им е абсолютно неадекватна.

О. Александър:

Трябва да отбележим, че не всички сръбски архиереи поддържат решението за лишаване от сан на владика Артемий. Просто прозападното и икуменическо крило взе властта в СПЦ. Ето тук се крие и причината за неразбориите в момента там.

Информ-Религия.ру

Превод: Десислава Главева