Скъпи мои, чеда на Христовата Църква!

В сегашните дни, когато небето и земята ликуват за неизказаната Божия милост - за раждането в света на неговия Спасител, когато Православната Църква с 2000-годишното си страдалческо стоене в Истината и със спасителните си трудове твърди, че с нас е Бог (Ис. 8:10), когато сонмът руски прославени новомъченици заложи във фундамента на Църквата плода на своята прекрасна сеитба и по Божия милост руският народ започна да си припомня своето славно християнско минало и намира сега пътя в Божия храм към Бога, би трябвало да се радваме и да живеем е жива вяра и несъмнена надежда на Бога и на Неговата Свята Църква. Да живеем и ежедневно да помним, че печатът на дара на Светия Дух, получен от нас при светото Кръщение, ни е направил Божии чеда, и да благодарим на Бога.

Но не, през тези духоносни и светлоносни дни мрачна сянка на духовно смущение развълнува умовете и сърцата на вярващите и ги лишава не само от радостта на всемирното и вечно тържество, но и от самата вяра и добра надежда.

Скъпи мои, и кой днес дръзко отдава управлението на света на тъмните сили? Кой отново, както във времената на Спасителя, пристъпва към Него с лукавия въпрос: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? (Мат. 22:17; Марк. 12:14; Лук. 20:22). А на съвременен език това звучи така: „Да приемем ли новата система на данъчно облагане или не?"

Отговорът е парадоксален. Самите православни вярващи християни: свещеници и миряни, забравяйки за Божия Промисъл, за Бога, предават властта на тъмните сили. И както тогава питащите Спасителя не били удовлетворени от Неговия отговор и се отдалечили временно, за да измислят нова клопка против Него, така и сега отговорът на съборния църковен ум и предприетите от Църквата мерки по разясняване на обстановката не са приети, и в оградата на Църквата и сред Божия народ продължават да се нагнетяват смущение и смут, а в действителност всичко това го върши врагът Божий, врагът на Църквата, врагът на нашето спасение.

Държавният проблем за индивидуалните номера на данъкоплатеца (ИНН) чрез старанията на Божия враг, чрез лъжливи слухове за въвеждане в него на трите шестици, придоби в духовния свят голяма сила на смут и стана за нас тази проверка, която установи във вярващите отсъствие на вяра в Бога и на доверие към Майката Църква...

Скъпи мои, а нали именно тази цел и преследваше врагът, въвеждайки в щрихкода числото 666, а не някое друго. Но с каква лекота и колко безболезнено това фатално число беше отстранено, когато свърши своята работа! Отстраниха числото, отмениха заявлението за присвояване на номера, а смутът и разколът в Църквата продължават да се задълбочават.

И разговори за печата на антихриста, за безблагодатността на нашата Църква, за близкия свършек на света тревожат умовете. И сектантски и противоцърковни настроения и речи звучат вече от църковните амвони. В историята на Църквата такива настроения са били наблюдавани вече неведнъж, особено в периоди на политически сътресения, катастрофи, войни и всякакъв вид „преустройства". Даже и велики стълбове на Църквата са бъркали.

Ето как описва подобни събития обитателят на нашата света Псковско-Печерска обител великият подвижник на благочестието митрополит Вениамин (Федченков): „Причината за подобни явления лежи в човешката душа: нея винаги я съблазнява всичко тайнствено, необикновено, свръхестествено, чудесно, а особено страшното. А при това се появява лъжлива „ревност” за Бога... Всичко това отдавна е известно в духовния живот. Но периодично подобни движения като изригвания на вулкани започват да излизат навън. Обикновено това е свързано с някакви политически сътресения, катастрофи, войни, притеснения.

Необходимо е да се борим с тази духовна язва. Сам апостол Павел е започнал тази борба, написвайки цялото Второ послание до Солуняни, (а отчасти и първото), където той им забранява да вярват на дух, или на слово, или на послание (2 Сол. 2:2-4). Независимо от това, в историята подобни движения са възниквали отново и отново. И даже велики стълбове на Църквата са грешали при определянето на сроковете на „края на Вселената". Например свети Иоан Златоуст направо е написал, че краят на света трябва да бъде очакван около „четиристотната" година.

„Не ще сгреша" (!) - казал той, посочвайки приблизителна дата около 400 г... И сгрешил: изминали са 1548 години от този ден, краят на света не е настъпил. Това е написано в 8-и том на неговите съчинения в тълкуванието на Беседата на Христа със самарянката (Евангелие от Иоан, гл. 4).

По подобен начин и по време на гонението против иконите и иконопочитателите - VI в. - IX в. мислел за близкия край на света свети Теодор Студит. И въобще мнозина и много пъти са се увличали от тази идея. В Русия за това говорил отец Амвросий Оптински". (Митр. Вениамин (Федченков) „Заради Православието Господ ще ме помилва..." - СПб., 1998 г.)

Но ето, доживяхме до 2001 година, а краят на света все го няма, и животът продължава. И Христос, Който дойде в света да спаси грешниците (1 Тим. 1:15), продължава Своя подвиг - любовта към човешкия род. Той ни дари път към спасение и той е един и същ през всички времена за християните и от първите и от последните времена - и това е вяра в Божия Промисъл и живот според вярата.

И Самият наш Господ Иисус Христос в Своята първосвещеническа молитва се моли на Бог Отец за всички вярващи в Него: Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото, (Иоан. 17:15).

Скъпи мои, това моли за нас Христос! Така, по Божие повеление ние, Божиите чеда, сме призовани да живеем в света, а светът бива различен - християнски, езически, богоборчески, и в него, в този разнолик свят, ние сме призовани да пренесем светлината на Христовото учение и Истина, а това според словото на Писанието е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон,(Гал. 5:22-23).

В предпразничния канон на Кръщение Господне Църквата пределно ясно описва отношението към светското и Божието за всички вървящи след Христа. За Христа се пее „Записал си се, но не си бил поробен, покорявайки се на кесаревата заповед; макар и да ни даваш утешение от робството, доброволно се покоряваш и даваш данък дидрахма; освободил си нас, от древност продадените на закона на греха, и си ни удостоил с осиновение.”

И по примера на Спасителя ние, вярващите, се покоряваме на държавните закони, оставайки при това духовно свободни, като синове Божии, синове на Светлината!

И как да не си спомним в сегашната наша ситуация за онзи момент в живота на Църквата, когато тя влезе в безпределността на революционния смут и християните трябваше да се учат да живеят и да запазват Църквата в период на пълно беззаконие.

А нашият Светейши патриарх Тихон посрещал всеки ден в състояние на спокойствие на духа, понеже вярвал на Бога и Нему предавал и Църквата, и себе си, и Божия народ.

Вярата в Бога - ето в какво е нашата сила, нашето противостоене срещу смута и разкола в Църквата.

Руските новомъченици са ни оставили свидетелства заистинската вяра. Така свещеномъченик митрополит Вениамин Петроградски преди мъченическата си кончина пише: „Аз съм радостен и спокоен ... Христос, нашият живот, е светлина и покой. С Него винаги и навсякъде е добре. За съдбата на Божията Църква не се боя. Вяра трябва да имаме повече, повече вяра трябва да имаме ние, пастирите. Да забравим своята самонадеяност, ум, ученост и да дадем място на Божията благодат”. Ето истински християнската духовна настройка!

Вярващият живее в света с Христа, умира в Христа и върви към Христа. Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли (Рим. 8:35), клевета против Бога и Църквата ли, която сее врагът на човешкия род?

А страхът, където няма страх (Пс. 13:5; 52:6), сега е парализирал вярата и е отнел надеждата, и вражеската сянка се мъчи да засенчи Слънцето на правдата Христос.

Да не бъде!

Скъпи мои, как се поддадохме на паниката, че ще загубим своето християнско име, заменяйки го с номер?

Но нима в Божиите очи това може да се случи? Нима пред Чашата на живота някой ще забрави себе си и своя небесен покровител, даден в момента на Кръщението?

И няма ли да си спомним за всички онези свещенослужители и миряни - християни, които за дълъг период от живота си е трябвало да забравят своите имена и фамилии, те са били заменени с номер, и мнозина така и са заминали във вечността с номер. А Бог ги е приел в Своите Отечески обятия като свещеномъченици и мъченици и белите победни ризи са скрили под себе си затворническите дрехи.

Име не е имало, но Бог е бил редом и Неговото ръководство е водело вярващия затворник през смъртната сянка (Пс. 22:4) всеки ден.

У Господа няма разбиране за човека като за номер, номерът е нужен само на съвременната изчислителна техника, а за Господа няма нищо по-скъпо от живата човешка душа, заради която Той изпрати Своя Единороден Син - Христа Спасителя. И Спасителят влезе в света с преброяване на населението.

А какво да кажем за контрола и тоталното следене, от които така се плашат простодушните хора? Кога и в коя държава не е имало тайни служби? Всичко е имало... и всичко има ... и ще има ... но нищо не пречи на вярващия човек да се спасява. И всеки върви в живота по свой кръстен път, преминавайки с вяра всичко, което среща на житейския път. И вярващият приема всичко от Божията ръка с увереността, че всичко му съдейства за спасение (срв. с Рим. 8:28).

По-добре би било да помислим за това, за което православният християнин действително винаги трябва да помни - за всевиждащото Божие Око, Което е видяло как се изтъкава нашата плът (вж Пс. 138:16, 13), за ангела на светлината и ангела на тъмнината, следящи всяка наша стъпка, всяка дума - от бебешката люлка, та чак до гроба. А мислим ли за това?

Сега ние се боим най-много от печата на антихриста, който ще бъде поставен някъде в бъдещето, във време, до което не знаем дали ще доживеем. А виж, за печата на нашия личен грях малцина даже и се замислят. Но именно той, този печат, предава човека във властта на антихристовите стихии и дела и е действителен предобраз на онзи печат, от който действително си струва да се боим!

И нищо божествено не ще премине през този страшен греховен печат, с който ние ежедневно запечатваме ума и сърцето си.

А Господ, знаейки нашата немощ, ни е дал покаянието - освобождение от греха. Но това очистване на душата, ума и сърцето се извършва само в Църквата, само в Тайнствата.

И именно против Църквата сега така се е опълчил врагът.

Да, цялото Божествено Писание без съмнение ще се изпълни.

Да, преди свършека на света три години и половина ще има такава скръб, каквато не е имало от сътворяването на света и с това ще се ознаменува властта на антихриста.

Да, ще има Славно и Страшно Пришествие на Спасителя, Който ще убие врага с духа на устата Си.

Всичко ще има, но кога? Господ Бог Отец е положил времената и годините в Своя власт (вж. Деян. 1:7), а да спре Божия Промисъл или да го измени няма сила никоя, дори и най-могъщата ръка.

И на нас не ще ни се удаде нито да приближим това време, нито да го предотвратим.

А трябва да живеем сега, в този миг, трябва да живеем в Бога.

А още сега викат хората в горите, в пустинята, в скришните стаи.

Не вземайте номера, не влизайте в новата система на държавна регистрация, излезте от света, излезте от Църквата.

Но как да се спасяваме? Как да живеем, как да отглеждаме децата в Бога - за това всички замълчават.

И още сега поток горчиви, сълзливи и недоумяващи писма е залял духовниците.

Църквата ни вече има свой данъчен номер и на църква вече не трябва да се ходи.

И старицата, която през целия си живот и в най-тежкото време е запазила вярност към Бога и Църквата, сега, бидейки в залеза на живота си, отпада от Спасителния Църковен ковчег.

И кой ще отговаря пред Бога за съблазняването на тия малките (Мат. 18:6; Марк. 9:42; Лук. 17:2), които простодушно са се препънали в това, което няма никакво отношение към духовния живот - в данъчния номер?...

И ето вижте каква проверка на нашата вяра, на нейната разумност, на нейната духовност е в ход сега!

Христовият печат се явил в света след завършването на Неговия спасителен подвиг. Кръстът, който бил инструмент за позорно смъртно наказание, осветен от кръвта и благодатта на нашия Господ Иисус Христос, станал Христов печат с неограничена сила против всичко вражеско.

А сега говорят само за числото 666 като печат на антихриста. Но нима той вече е получил власт в света? Нима са премахнати държавните граници и мир и безопасност (1 Сол. 5:3) измамно галят слуха ни? ... И антихристът се е възцарил, признат от всички като световен управник, като с това е получил право и на свой печат? Но още апостол и евангелист Иоан Богослов казва, че по негово време са се появили много антихристи (1 Иоан. 2:18). А какво да кажем за настоящето, за нашето време? Може би, че християните стават малко, а антихристите - все повече и повече. Те са много - неверници, смутители, съблазнители, разколници и развратители, но това още не е онзи единствен антихрист, който по Божие допущение ще получи власт над света и над живеещите в него за три години и половина. И всички ние трябва да помним, че сега още живеем в спасително време, в благодатното време, когато Спасителят на света - Христос, е готов да приеме и спаси всеки грешник, отправил въздишка към Бога за своето спасение.

Така че, нека да се спасяваме в Църквата, ограждайки себе си със страх Божий от всеки грях, от лукавство, лъжа и фалш, от самомнение и своеволие. И би било добре сега, когато в народа се пробужда християнското самосъзнание, всички ние да разберем на кого и за какво са нужни сега такива нехристиянски методи на борба за „свобода".

А и от какво трябва да бъдем свободни? От християнска църковна дисциплина, когато съборният глас на Църквата се оспорва от личното мнение? От Едната Съборна Църква, разколническа част от която зове хората към „катакомбите", за да се изроди тя в секта?

От плащане на данъци, та според словото на Писанието: който е събрал много, не е имал излишък; и който малко, не е имал недостиг (2 Кор. 8:15; Изх. 16:18)? И няма ли да накара чедата на Църквата да застанат нащрек затова, че в желанието си да постигнат своята цел, борците не се гнусят да използват метода на бащата на лъжата - дявола - КЛЕВЕТАТА?!

От началото на възникването на този смут съм написал немалко частни писма относно ИНН. И ето, едно от тях по Божия воля беше обнародвано чрез Интернет от Сретенския манастир пред широка аудитория. Но обявиха писмото за фалшификат. И днес аз отново и отново се подписвам под това мое писмо.

И именно в него звучи моето разбиране за всичко случващо се, а не в тази анонимка, която неизвестни клеветници публикуваха във вестник („Русская газета" № 46-48 от 2000 година), привързвайки в нея своето мнение към моето име.

И сега във връзка с това, че тези, които се борят против Църквата, вплитат моето име в своята клевета, аз съм длъжен да кажа на всички, които са въвлечени в тази психоза:

БОЙТЕ СЕ ОТ РАЗДЕЛЕНИЕТО И РАЗКОЛА В ЦЪРКВАТА!

Бойте се, да не би да отпаднете от Майката Църква, само тя единствена и задържа лавата на антихристиянска разюзданост в света сега!

Бойте се да съдите църковното Свещеноначалие, защото това е гибел и без антихристовия печат!

БОЙТЕ СЕ ОТ ГРЕХА!

Ние ще си тръгнем от този живот много време преди да се появи този страх, който е обзел всички сега. Но като отпаднем от Църквата, ние ще наследим тъкмо това, от което така се боим сега.

Нека да запечатаме върху скрижалите на сърцето и ума си духовната основа на нашето единение с Бога:

Сине, дай Ми сърцето си (Притч. 23:26 - слав.).

Господ не ще даде за потъпкване на врага душа и сърце, верни на Бога! Да измами човек е лесно и за друг човек, а да измами нас, на врага с неговия многовековен опит в лъжата, не му струва нищо.

При съвременните технически възможности е възможно тайно и явно да се запечатат всички народи и с „номера", и с „чипове", и с „печати". Но те не могат да навредят на човешката душа, ако не е налице съзнателно отричане от Христа и също така съзнателно поклонение на Божия враг.

И живототворящите слова на нашия Спасител нека ни бъдат ръководство и пътеводна звезда в житейското бурно море: Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши (Иоан. 14:27), вярвайте в Бога и в Мене вярвайте (Иоан. 14:1).

следваща >>

Из „Старецът Иоан Крестянкин, Писма”

Изд. „Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”