Зорница Димитрова - магистър по богословие

Ин витро?

Много хора днес като богове искат сами да определят начина и началото на своето битие. А великите постижения на науката и техниката, и в частност на медицината, чрез съвременните методи за зачатие извън майчиното тяло – инвитро и икси, им предлагат невероятни възможности за това.

Уви, не оставихме нищо на благата и съвършена Божия воля! Бог вече не ни е необходим, понеже можем да подчиним почти всичко на собствената си воля, (срв. Прем. Сол. 10:14-16). Но действително спасителни ли са за човечеството тези постижения, с които се гордеем? Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си, (Мат. 16:26)?

С настоящата статия ще се постарая да разгледам този въпрос, който у мнозина буди противоречиви чувства и мисли, в светлината на Православната християнска антропология и учение за смисъла на страданията.

За целта е необходимо да си припомним, как е станала първата измама в историята на човечеството. Дяволът, наречен в Библията открай човекоубиец и баща на лъжата (Иоан 8:44)..., който мами цялата вселена, (Откр. 12:9), първо измамил Ева и Адам и ги склонил да нарушат Божията заповед като вкусят от забранения плод. Преди това те били безгрешни и не познавали злото, но след грехопадението си изгубили райското блаженство и от опит познали, че добро всъщност е да бъдат послушни на Божията воля, а зло е да я нарушават. Оттук нататък като резултат от грехопадението всеки от нас вече от опит познава доброто и злото. И днес лукавият мами хората по същия начин като им внушава да бъдат като богове, знаещи добро и зло (Бит.3:5).

Само че, грехът носи в себе си своето наказание. Така от греха на прародителите произлезли проклятието и смърта (телесна и духовна) и оттогава цялата жива природа – земята, животните и целият човешки род носи това проклятие с всичките му гибелни последици (срв. Римл. 8:19-23) и няма нито една страна от човешкия живот, която да не е засегната от това падение. Прародителският грях привнесъл със себе си в организма на човека началото на повредата и разстройството, болестите и отслабването, и в крайна сметка станал причина за неговата телесна смърт. Духовната смърт пък се състои в отдалечаването на човека от Бога, Източника на Живота. Като Източник на Живота и Творец на всичко видимо и невидимо Бог единствено има право да даде живот и има право да го вземе. Той е, Който заключва и отключва женската утроба.

Детераждането се показва в светлината на Откровението като велико Божие благословение към човешкия род. Как искат да получат това благословение хора, които нехаят за Божиите наредби, не познават пътя към храма и живеят със своя партньор в беззаконие и грях пред Бога (1 Кор. 6:9-11): Не се лъжете: нито блудници,... ни прелюбодейци,...ни мъжеложци..., няма да наследят царството Божие. И кой е виновен, че жени, които дълго време са се пазили да не забременеят като са се подложили на операция за връзване на маточните тръби, (при която фалопиевите тръби се прекъсват и връзват, за да се спре движението на яйцеклетката от яйчниците към матката с цел да се предотврати оплождането), после решават, че вече искат бебе и отново се подлагат на една или няколко операции (пластики) за възвръщане на проходимостта и едва, когато те се оказват неуспешни разбират, че с тези неща не бива да си играят. Такива жени намират изход от омагьосания кръг, в който сами са се поставили чрез метода на извънматочното зачеване ин витро (подобен, на който е и методът икси). Вместо да се обърнат към Бога и неговата Божествена истина и да бъдат изцерени, те искат сами да решат проблемите си. И ето, това е същото лукаво внушение като това на Ева при грехопадението за приравняване с Бога. А изхода ни посочва Сам Спасителят с думите: Първом търсете царството на Бога и Неговата правда и всичко това ще ви се придаде, (Мат.6:33) Съпрузите християни вървят към тази главна цел – Царството Божие чрез вяра, покаяние, съвместни молитви, християнско възпитание на децата и над всичко чрез взаимна любов.

Жени, които имат проблем в това да заченат и родят, не бива да се доверяват на всеки и да се подлагат на всичко, само и само да се сдобият с желаната рожба, защото човек не може да помогне на човека, ако няма собствени духовни ценности (срв. Лука 6:39), а „съвест без Бога е ужас”, както написа Ф. М. Достоевски. Душа, неочистена чрез покаяние става лош съветник. Опасно е да й се вярва. Съгласявайки се на всичко за решаването на проблема си, дори начинът за това да е небогоугоден, такива жени могат само да усложнят положението си и да си навлекат по-страшно наказание. Познавам една такава жена, която зачена близнаци ин витро и те умряха. Знам за други два случая на жени, подложили се на същия метод, които след това получиха рак на гърдата. При друга житейска трагедия в Кипър жена със сполучливо първо ин витро, решава да направи второ, което за съжаление й коства живота. Такива случаи с трагични последици било то за майката или пък за заченатото ин витро дете със сигурност са много повече, но в България се търси само успеваемостта на процеса ин витро и никой не следи какъв процент от тези деца се раждат с проблеми.

Горделивата намеса в Божиите дела чрез опит да се зачене ин витро често пъти е неуспешна и резултатът е прекъсване на бремеността. А когато въпреки всичко стане, фактите говорят, че много от тези деца се раждат недоносени, често те са повече от един плод (при ин витро оплождането винаги си поставя повече от един ембрион за по-голяма успеваемост), а едно нормално раждане би затруднило много недоносеното дете. Нормалното раждане е много рисково за децата ин витро, затова е желателно те да се родят по оперативен път. Голям процент от децата ин витро имат нужда от лечение в неопатологично отделение.

Бебетата ин витро са с по-голям процент аномалии. В световен мащаб нормално вродените аномалии са от 2 до 3% при децата, а при ин витро те са от 6 до 7%. Това значи, че 3 пъти се увеличава рискът от аненцефалия, чревна атрезия, хипоспадия и др.

Едноплодната бременност ин витро също е рискова, защото много често организмът на майката е подложен на голям стрес. Тя обикновено е тъпкана с хормони като бройлер или подлагана на оперативни интервенции с цел да забременее. В какво състояние мислите, че може да се намира тя при непрекъснатото нервно очакване, дали ще бъде сполучлив опита й да зачене и при всички процедури, на които е подложена? И не е ли важна предпоставка, за да зачене и роди здраво дете, душевният мир, който може да придобие, участвайки вместо това в духовно-благодатния живот на Църквата и в светите Таинства.Защото православните се молят на Господ за помилване, прибягват към лекуващите душата Таинства – Изповед и Причастие, и Милосърдният Господ приема каещите се, възстановява в тях своята благодат и им дарява душевен мир. Бездетните жени е по-добре да приложат в живота си поста и молитвата, за да ги чуе Бог и да им даде според желанието на сърцето им. Да потърсят молитвеното ходатайство на Божията Майка Пресвета Богородица, която е покровителка на християнското семейство и е помогнала на хиляди християни да се сдобият с дете. Например, приемайки с вяра малка частица от фитилче от кандилото пред Сейданая – чудотворната икона на Пресвета Богородица, която се намира в девически манастир в Сирия, много бездетни жени стават щастливи майки.

Да се обърнат молитвено за помощ към света Анна, самата тя заченала в напреднала възраст с  Божия помощ. Също и към св. равноап. Нина, която  като странница в град Мцхета по Божий промисъл отседнала при жената на царския градинар Анастасия и като разбрала, че жената е бездетна и с мъжа си скърбят за самотата си, отправила сърдечни молитви за тях и така Анастасия станала майка на многобройно и щастливо семейство, а после приела първа в Иверия християнската вяра. Но за да получиш Божествена помощ е нужна вяра (срв. Лука 17:6).

Освен вяра и душевен мир всеизвестно е колко важни са емоциите и мислите и на двамата родители по време на сексуалния акт. Отношението на близост и топлите чувства, които те проявяват още при зачеването на плода на тяхната любов. От особено значение е тъкмо тази емоционална връзка между родителите с малкото като грахово зърно ембрионче, която те осъществяват след неговото зачатие и са му говорили и галили още, докато е било в корема на майка си. Очаквали са с трепет появата му, момента, в който по Божий промисъл, то ще се появи на белия свят. Не са го лишавали от присъствието, вниманието и от закрилата си нито една секунда от неговото зачатие до неговото раждане. Както е благословил Бог – човек да се ражда от любовна близост, а не лишен от нея в изкуствени лабораторни условия.

Никой няма да отрече това, но ето, че донорството се появява, обезмисля и прави съвсем излишна най-здравата връзка между родителя и неговото дете. Иначе казано, ин витро-сътворяването е отделено от отношението на взаимна обич между родителите. Затова при такова оплождане сперматозоидите и яйцеклетката са в стресова ситуация. Те са отделени от физическото тяло на родителите и заедно с това от техните емоции и мисли. Губи се целостността на естествения процес на оплождане, което няма как да не даде отражение върху психическото и физическото състояние на детето.

И така, докъде води горделивата намеса в Божиите дела чрез опит да се зачене ин витро? Дотам все повече хора вече да не се раждат естествено, а да се произвеждат изкуствено в медицински лаборатории. Така излишно става не само бракосъчетанието на двойката, пожелала да се сдобие с потомство, излишни стават и самите мъже. Достатъчен е само един донор и толкова самотни жени ще могат да си имат детенце. Струва си да се замислим и над това, че децата на този г-н Х (донора) в бъдеще, без да знаят, че са братя и сестри, могат да влязат в интимни отношения помежду си. Но не се ли разпознава точно по това лукавото внушение, че не се замисляш за последствията и в замяна ти обещава бързо да вземеш в ръце онова, за което така силно копнееш?! И макар да е толкова логична, реална и шокираща опасността от кръвосмешение, с нея не се изчерпват всички трагични и нежалани последици от зачеване ин витро.

Като отхвърля естественото зачатие, то омаловажава християнския брачен съюз и скверни тайнството на брака (срв. Битие 1:26,27), което не допуска появата на трето лице като донор на сперма или яйцеклетка, понеже Сам Бог е, Който със Своята същност - любов, свързва в едно неделимо цяло мъжът и жената в светото тайнство Венчание. Ин витрото пренебрегва участието на съпруга при възпроизводството на човека, което ще наруши равновесието между половете. То дава възможност на безбрачни майки да придобият дете, което ще расте без сигурността и грижата на семейството и ще претърпи много разочарования, скърби и лишения в живота си.

Ин витро бебе, каква удобна възможност и за хомосексуални двойки да се изживяват като истинско семейство! Те ще завещаят на повереното им дете своето жалко морално и физическо извращение. Кой може да защити това дете от тежките негативни последици върху неговата психика? А когато то възприеме като нормално тяхното сексуално извращение, и когато броят на тези деца се увеличи, няма ли да стигне цялото ни общество и изобщо човечеството до морална деградация?

Но, да не гледаме толкова черногледо, ще каже някой. Какво толкова – не е могла да роди по естествен начин някоя жена, помогнали са й да забременее и ето, че детето ин витро се отглежда от добро и сплотено семейство. Дори това да е така и опитът ин витро да е успешен, заради него съществува и друга опасност – програмирането на ин витро бебето в някоя лаборатория според личните предпочитания и желания на клиента. Няма да е чудно, ако след време, отивайки в лабораториите да пуснат своята заявка, клиентите кажат: „Искаме да имаме дъщеря и тя да е досущ като Анджелина Джоли” или пък: „Държа да е момче и да прилича на Брад Пит”. До каква окаяна предсказуемост бихме стигнали тогава поради нашата дръзка намеса в Божия промисъл!

Ин витро зачатието застрашава светостта на личността, а в християнското богословие човешката личност е най-висша ценност. Всеки човек, според Православната християнска антропология, е уникална личност, която притежава образа Божий, (съдържащ се в духовната природа на човека) и трябва да му се даде възможност да стане Божие подобие (чрез духовно-нравствено усъвършенстване при участие в Тайнствата на Църквата). Божият образ и Божието подобие се изразяват с понятието „личност” или човешката личност е винаги Божий образ и подобие. Като създадена от Бога, тя в нищо не може да намери пълна радост, истинска утеха и съвършен мир, както в Бога, по Чийто образ и подобие е сътворена. И всеки от нас, обръщайки се към Господ Бог като към свой Творец и любещ Баща трябва да може да каже като св. пророк и цар Давид: Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба. Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са твоите дела,... Боже, и колко е голям техният брой, (Пс. 138:13,14,17).

Човекът изкуствено създаде чрез кръстоски най-различни породи кучета – например питбула. Не са малко случаите, в които това куче се обръща срещу своя стопанин. Искаме да се правим на всемогъщи и да създаваме сами, (без Бога) нов живот?! Трябва ли да подменим природата с изкуствено създадените генетично-патологични ембриони, които могат фатално да променят човешкия вид? И ако отговорът е да, кой гарантира, че тази практика няма да се окаже унищожителна за човечеството?

В своя благ промисъл за всеки един от нас, Господ знае с точност деня и часа на нашата поява и всичко, свързано с нас до такава степен, че както става ясно от Свещ. Писание нито един косъм на главата ни не пада на земята без неговото знание, (срв. Лука 12:7). Православните християни вярват, че всичко, което се случва с нас става по волята на Бога и е спасително за нас.

С търпението си спасявайте душите си, (Лука 21:19), ни е завещал Спасителят, защото през много скърби трябва да влезем в царството Божие, (Деян. 14:22). А в това Царство Божие не се влиза с гордост, която ни учи на ропот, казва архим. Серафим (Алексиев), а със смирение, което ни кара да търпим. Няма други по-добри учители на смирение от скърбите. Затова именно Бог ни праща страданията, за да се смирим пред Него. Никой с гордост не се е спасил, (срв. 1 Петр. 5:5). И пак тази пагубна гордост ни пречи да изповядаме, че Господ е Алфа и Омега, начало и край, (Откр. 1:8) на нашето битие и е кощунствено човек сам да се сътворява и да определя началото на своето битие.

И така да обобщим дотук нашите аргументи против ин витро зачатието:

Човек не бива сам да определя начина и началото на своето битие, да отделя сътворяването и съществуването си от отношението на любов между родителите и да бъде програмиран в медецински лаборатории, според личните ни предпочитания за пол, цвят на косите и очите, и пр., което води до унищожаване на ембрионите с нежелани характеристики.

Бог е определил всеки човек да се ражда от любовна близост, а не от механично сливане на генегични клетки (т. нар. гамети), напълно лишен от защитата и сигурността на съпружеското съвокупление. Лишени от божествено начало, от топлината на родителската обич при зачеването си, тези ембриони се произвеждат, носейки риска да бъдат използвани недобросъвестно и да послужат за донорство на други, а не на брачната двойка, пожелала ин витро процедурата. Досега държавата отпускаше средства на определени семейства, които да се използват за ин витро оплождане. Сега се говори, че ще бъдат отпуснати огромни средства за ин витро забременяване и рискът тези пари да се използват комерсиално е голям.

От християнска гледна точка е недопустим и проблемът с т. нар „излишни ембриони”, които стоят дълбоко замразени в камери (т. нар. криопрезервация) за евентуална бъдеща употреба на двойката, настояваща за ин витро процедура. Какво следва, ако при развод или смърт родителите не пожелаят отново до се възползват от тези ембриони и кой носи отговорността за това? Едното решение на проблема е те да бъдат дадени на други семейства. Това все пак е по-малкото зло пред възможността да бъдат унищожени. И ако последното се случи, този грях едва ли ще бъде по-малък от греха на аборта, при който убиват човек в утробата, а тук заченатия извън майчината утроба. И това е смъртен грях! Няма излишни хора на земята! Зачатието извън майчиното тяло обаче, прави възможни всякакви генетични манипулации и злоупотреби. Не става ясно и колко време могат да се съхраняват в замразителните камери ембрионите, получени при процедурата ин витро.

Друг проблем възниква от егоистичното желание на майки в напреднала възраст да родят, без да помислят за нуждите на детето от тяхната родителска помощ, докато расте, и която една майка в напреднала възраст едва ли ще е в състояние да му даде, поради своята физическа немощ. Не след дълго самата тя ще се нуждае от опора, търсейки я във все още малолетното си дете. А често майките, забременяли чрез ин витро, са по-възрастни. Да не забравяме също, че след 37-та година се увеличава рискът от генетични заболявания.

В интерес на истината, накрая трябва да споменем и това, че не винаги Господ дарява с рожба тези, които Му се молят, но даже и тогава християните държат в мисълта си, че тази скръб им е изпратена от Бога заради душевна полза и така да вървят по прекия път към рая. Такива да пазят в сърцето си премъдростта на Соломона, (4:1-3), че по-добре е бездетство с добродетел, защото споменът за нея е безсмъртен: Тя се признава и от Бога, и от людете. Кога е тука, подражават й, а кога си отиде, стремят се към нея; и във вечността тя тържествува увенчана, като удържала победа чрез непорочни подвизи. А плодородното множество нечестивци не ще принесе полза...

Има и такива жени, които не можейки да забременеят, са осиновили дете и като награда за стореното от тях добро, след това са получили Божията благословия и са родили.

Но няма човек в света, свободен от греха, а за своите беззакония всеки от нас заслужава много повече страдания, отколкото Милостивият Бог му е пратил. И не без цел ни се пращат скърбите на земята. Бог ни праща скърби и наказания, та дано така поне ни опомни, вразуми и привлече към Себе Си, но поради своята ограниченост, ние не можем да постигнем всички дълбини и тайни на Божия Промисъл.

Скърби и болести идват в живота на вярващия и на невярващия, но при всички случаи е по-добре да ги понесем по християнски, защото за християнина те не са само бреме, но и вразумление и награда от Бога.

Смирена покорност пред определенията на Божия Промисъл, търпение и упование на Господ и на Неговата блага воля е същността на истинската християнска нагласа. Тя отнема тежестта от бедите. Православната християнска вяра внася и в страданието радост, превръща и скърбите в блаженство, и смъртта във възкресение и живот вечен.

Страшно е да признаем, че науката ни направи богове, преди да сме станали хора, но има и добра, радостна вест, че Бог дойде и се роди, за да ни направи истински хора.

И отново, с това което имаме и с това, което ни липсва ще посрещнем Христовото Рождество. То е добър повод да се замислим за дълбокия християнски смисъл на нашето битие (да познаем Бога и да живеем съобразно Неговата свята воля), за отговорността, която носим, за това по какъв начин ще се раждат бъдещите поколения, за нуждата ни от Спасител, за да може всяко човешко сърце да каже: „Иисусе, пак ела и се роди”!