Спиритизъм, духовидство, врачуване - част 5
В един манастир живял някой си млад монах. Той пожелал да спасява душата си в една пещера, намираща се над манастира, и открил на игумена желанието си. Игуменът, мъж разсъдителен и свят, му рекъл:
- О, чедо, как можеш ти да живееш сам в пещерата, без да си победил плътските и душевните си страсти?! Който иска да се уедини на безмълвие, трябва да има наставник, а не самочинно да постъпва. Ти си още много млад и не си достигнал тая степен да се уединяваш. Ти не виждаш различните дяволски примки. Много по-добре е за тебе да слугуваш на отците, да живееш в послушание, отколкото сам да се бориш с нечестивите мисли. Не си ли слушал, какво казва богогласният отец Иоан Лествичник: „Горко на уединения, защото ако изпадне в униние или в леност, няма кой да го изправи." А където са събрани двама или трима в Моето име, там Съм и Аз посред тях, — говори Господ.
Напразно игуменът дълго го съветвал. Младият монах настоявал на своето. Тогава игуменът със скръб в душата си го отпуснал на уединение. Младият монах се затворил в пещерата и почнал да се подвизава. Един от братята му донасял храна. Той живял тъй известно време в пещерата. Отначало дяволът го смущавал с лоши мисли денонощно. Но не след дълго той се преобразил на светъл ангел, явил му се и рекъл:
- Знай, че заради чистотата на твоя живот и добродетелите ти Господ ме изпрати да ти служа!
- Какво добро съм сторил аз, та ангели да ми служат? — отвърнал приятно изненаданият монах. Но бесът му отговорил:
- Всичко, що си извършил, е велико и високо. Ти си напуснал хубавия свят, станал си монах, подвизаваш се с пост, молитва и бдения и дори манастира си оставил и си се заселил в тая пещера. Как да не си достоен да ти слугуват ангели?
С тия думи душегубителният враг подкупил доверието му, подтикнал го към гордост и редовно му се явявал. Към предишните свои козни дяволът прибавил и нова хитрост.
Един ден се запътил към монаха за съвет някой си човек, когото крадци обрали. Нечистият дух пак се явил на младия отшелник във вид на светъл ангел и му рекъл:
- При тебе ще дойде един човек обран от крадци. Ти му кажи, че откраднатите му неща са на еди-кое си място. Там ще си ги намери.
Човекът дошъл и се поклонил пред пещерата. Монахът му рекъл:
- Добре си дошъл, брате! Знам, че скръб те е споходила. Крадци са те обрали. Но ти не се опечалявай, защото те скриха нещата ти на еди-кое си място. Ти иди там, ще намериш всичко и помоли се за мен!
Човекът се зачудил, като чул всичко това. Той наистина намерил на посоченото място откраднатите вещи, и навред разгласил славата на младия пророк в пещерата, който всичко му бил казал. Отвсякъде почнали да се стичат при чудотвореца множество люде, които, слушайки го, се чудели на „прозорливостта" му. Защото, каквото кажел на хората, бидейки сам подучван от хитрия дявол, сбъдвало се. От такъв неочакван бърз успех, от голямата слава и почести, замаяла се главата на младия пустиножител и той окончателно си въобразил, че е велик чудотворец и пророк.
Не след много дяволът пак му се явил и му казал:
- Знай, отче, че заради твоя непорочен и равноангелен живот и други ангели ще те посетят и тъй, както си в плът, ще те възнесат на небето, за да съзерцаваш вечно заедно с всички ангели небесните красоти.
Като рекъл това, бесът станал невидим.
А човеколюбивият Бог, Който не иска ничия погибел, внушил на монаха да разкаже всичко на игумена. По оня брат, който носел храна, той поръчал да дойде игумена при него. Добрият игумен веднага отишъл. Като го видял, подвижникът радостно извикал:
- Аx, как ще ти се отплатя, отче, за всичко, което Ти направи за мен!
- Та какво съм сторил за тебе? — запитал игуменът.
- Как какво? — отговорил монахът — чрез тебе аз се удостоих да се облека в ангелски образ, чрез тебе виждам ангели и дори разговарям с тях. Чрез тебе приех дара на пророчеството и прозорливостта.
Игуменът се учудил, че толкова дълбоко е прелъстен монахът и рекъл:
- Нещастнико, ти ли виждаш ангели, ти ли си станал прозорливец? Горко ти! Не ти ли казвах аз да не влизаш в тая пещера, за да не бъдеш прелъстен от бесовете?
Братът прекъснал игумена и казал:
- Не говори така, честни отче! Ето утре аз дори ще бъда възнесен на небето в плът. Дори ще се помоля на Бога и тебе да те вземат ангелите, та да се наслаждаваш с мене на оная слава.
Като чул това светият игумен, ударил го по лицето и рекъл:
- Окаянико, ти си изгубил ума си! Аз няма да мръдна от тук, докато не видя, какво ти се готви. — И взел да се моли, да чете псалми и да чака.
Когато дошъл часът, в който прелъстеният очаквал да бъде грабнат на небето, той видял явилите се бесове и възкликнал:
- Ето, отче, дойдоха!
Игуменът, ужасен, го прегърнал и извикал със силен глас:
- Господи Иисусе Христе, Сине Божий! Помогни на този Твой прелъстен раб и не го оставяй да стане плячка на бесовете!
Демоните повлекли жертвата си. като искали да я отскубнат от стареца. Но той с молитва им забранил. Те грабнали мантията на прелъстения и станали невидими. Мантията била отнесена във въздуха.
- Моли се! — извикал игуменът на изтръпналия от страх монах. — Моли се Господ да отвори ослепените ти очи!
И двамата почнали да се молят. След известно време мантията, летейки, паднала на земята.
- Видиш ли, безумецо, — казал старецът, — какво направиха бесовете с твоята мантия? Така щяха те и с тебе да постъпят: да те издигнат във въздуха като Симон Влъхв и от високо да те пуснат, за да се убиеш и в тяхна власт да падне душата ти.
Тогава игуменът завел отново в манастира самочинния монах и му заповядал да изпълнява най-долните послушания — да помага в кухнята, в хлебопекарницата и пр., за да се смири душата му, пленена от гибелна гордост.
Така мъдрият игумен спасил младия монах.
Духовна култура”, Кн. 9 и 10, София, 1949