Приведеният по-долу откъс от интервюто на протоиерей Сергий Хакел с митрополит Антоний (Блум) представлява откровен опит да се оправдае убийството на неродените деца, за които медицината предрича, че ще се родят с някакви недъзи. Разсъжденията на владика Антоний се оказват неочаквани, дори шокиращи. Според него, стремежът на майките да родят и възпитават такива деца, които Господ е дал, бил егоистичен. Но човек се ражда не само за този живот, ражда се и за вечния. А страданията в този земен живот са само предверие към наградата във вечния. Нима митр. Антоний не е знаел това?!

Митрополит Антоний: Съществува още една област и тя е по-сложна – става дума за децата, които биха се родили с недъзи: сакати физически или непълноценни психически. Ето тук въпросът е изключително сложен, защото има майки, които толкова много искат да имат дете, че са готови на всичко, дори ако детето, което родят, би страдало физически или психически цял живот, заради това тяхно желание. И това за мен е един чисто егоистичен подход. Защото тези майки не мислят за децата, те гледат само да станат майки, за да излеят над такова дете цялата си любов и нежност. Освен това, много от тези майки не знаят, способни ли са да проявят любов и нежност към дете, което би извиквало у тях физическо отвращение и ужас.

Прот. Сергий Хакел: Въпреки това, уродът все пак е човек. Истински човек. А знаем правилото, че не бива да убиваме хора. Как тогава трябва да се подходи към този въпрос?

Митрополит Антоний.: Честно казано, не знам. Аз мисля, че е по-добре такова дете въобще да не се ражда, отколкото да се роди страшно обезобразено психически и физически. Когато си мислиш за това, че на — ще се роди такова дете, докато е малко, човек още не си дава сметка за тези неща, защото са по-незабележими. Но ако такъв човек порасне и доживее до двадесет, тридесет години или повече, в течение на целия си живот няма да види друго, освен физически мъки, физически страдания или психически разстройства. И затова, при такива случаи аз мисля, че от медицинска гледна точка би било съвсем законно да се извърши аборт. Защото, имаме ли ние право да осъждаме някого на десетилетия психически и физически страдания, само защото искаме това дете да се роди и да бъде наш син или дъщеря?!

Не знам дали такова нещо може да се оправдае канонически, но като лекар мисля, че това е много сериозен въпрос, който трябва да се решава първо от лекаря, а след това от вярващия.

Виждал съм родени такива деца, които цял живот са били сакати, без да споменавам как това влияе на психиката на майката, бащата и на отношенията помежду им.

Прот. Сергий Хакел: От каква позиция казваш тези неща, владико? От жал към човека или може да се каже, че това е истинският християнски подход, имащ за цел да облекчи живота на хората?

Митрополит Антоний: Задаваш ми много труден въпрос, защото не мога да кажа, че аз съм зрелият и съвършен християнин, който може да отговори от име Христово. Аз мога само да кажа, въз основа на своя дълъг живот, че тук не става дума да преразглеждаме съществуващите църковни правила, а да се замислим над това, при какви условия те биха могли да се приложат. Какво са знаели хората за живота, смъртта и зачатието в онези времена, когато са били определяни тези или онези правила?!

И за мен е несъмнено, че някои правила, основани на незнанието по отношение на много неща, могат да бъдат приложими тогава, когато съответстват на знанието. Но когато се появят нови знания, нови разбирания за нещата, се налага, ако не да променим каноните, то поне да се замислим над това, в каква мяра или пълнота да ги приложим и дали имаме право да не ги приложим.

От Редакцията на „Благодатный огонь”:

След прочита на това интервю, поразява преди всичко фактът, че уважаван от всички човек в сан може да говори като атеист. При това по-лошо от средностатистически атеист!

Даже не толкова от духовна гледна точка, колкото от позицията на обикновения здрав разум, нещата тук никак не са в ред. Що за дивашки опит да се оправдава убийството на човека с научните знания?! Дори съвременната медицина никога не може със стопроцентова увереност да каже, че ще се роди непременно здраво дете. А в същото време жени, на които по медицински съображения се забранява да раждат, пренебрегват забраните и раждат съвсем нормални физически и психически деца. Например, двамата родители са глухи, а децата се раждат с отличен слух.

На практика е нелепо да се напомня на православен епископ, че човек се ражда на този свят, не за да остане в него завинаги и не за да избегне на всяка цена скърбите, които ще има в него. А за това, че преминавайки земния си живот, макар и в скръб, да влезе във вечния.

Появата на нов човек в света става по воля Божия: преди да те образувам в утробата, Аз те познах (...) преди да излезеш из утробата, казва Господ, (Иерем. 1:5). Може би, с тези страдания човек, според Христовите дарования, ще изкупи своите близки. И също може би, ако бъде убит в утробата един такъв, според някои, «непълноценен» младенец, ще се родят после още сто такива като него. Защото там, където се умножава грехът, се умножават и страданията!

Това «богословие» на достопочтения митрополит напомня за ставащото в Германия през 1933 година, когато в лабораторията «Аненербе» (с шеф Химлер и директор — фон Сиверс), сe провеждали експерименти над затворниците, стерилизирайки неарийците с цел подобряване на арийската раса.

Често обаче е ставало така, че деца-инвалиди са привеждали своите родители в Църквата, където последните са намирали утешение и по-важното - надежда за вечното спасение. Неотдавна прославената от Църквата света праведна Матрона Московска също се е родила саката — била съвершено сляпа. Ако се следваше логиката на лондонския владика, то праведницата трябваше да бъде умъртвена в утробата на майка си — така тя би се избавила от бъдещите страдания в живота, а родителите й — от много сълзи и скърби. Но над праведницата се изпълнили думите на Христа за евангелския слепороден: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му, (Иоан. 9:3).

Предлагайки да се убиват сакатите деца, митрополит Антоний се грижи само за настоящето; очевидно е, че той се грижи само за временния живот. Бъдещата участ на убиваните в майчина утроба деца явно никак не го безпокои. Убивайки младенеца в утробата на майката, го убиват не само за временния, но и — главно — за вечния живот; избавяйки го от времените страдания му приготвят страдания вечни. Създава се впечатление, че ние слушаме един човек, който не вярва в живота в бъдещия век! Даже прот. Хакел, чувайки безумните твърдения на митрополит Антоний, граничещи с откровен фашизъм, възкликва: „От каква позиция казваш тези неща, владико? От жал към човека или може да се каже, че това е истинският християнски подход, имащ за цел да облекчи живота на хората?”

Изумлението на прот. Хакел е понятно. «Тези неща» обикновено могат да се чуят от устата на идеолозите на Третия райх и съвсем не от православен митрополит.

Напразно владика Антоний поставя под съмнение знанието на хората «за живота, смъртта и зачатието в онези времена, когато са били определяни тези или онези правила ». Нима Отците и Учители на Църквата, забранили да се убиват младенците с канонически определения на Вселенските и Поместни Събори, са знаели по-малко за живота и смъртта от владика Антоний, който днес призовава да се убиват младенци?! Каноническите правила на Църквата всякога са били съгласни с нейните догмати и Божии заповеди. А тук става дума именно за Божиите заповеди, а «не за тези или онези правила»!

И думите на Христа: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили, (Мат. 25:40) — несъмнено се отнасят и към този случай. Христос се родил, Бог станал човек, за да видим ние, че няма такива обстоятелства, при които изпълнението на Божиите заповеди да се оказва невъзможно. Заповед, дадена от Бога на човека, и обстоятелства, дадени от Бога на човека — това са все една и съща воля Божия. Печално е, че владика Антоний не е разбрал това!

Списание „Благодатный огонь”

Превод: Десислава Главева