Вход

Православен календар

„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.”

Канон на утренята, седален, глас 4
Неделя на св. Григорий Палама

Весели неизмислени истории – част 2

 

Един човек, който в младостта си живял в Сергиев Посад, ми разказа следната история. Било по времето, когато о. Павел Флоренски точно бил приел свещен сан. Вървяло Всенощното бдение.

В самото начало, както е положено, свещеникът с кадилницата и дяконът със свещта тръгнали да прекаждат храма. Стигнали те до празничната икона на аналоя, която трябвало да прекадят само отпред. Но тъй като и двамата не знаели службата, обиколили аналоя и го прекадили от четирите му страни. Направили това веднъж, после втори път, после трети... Всеки от тях се надявал, че другият познава Устава по-добре от него. Накрая в олтара забелязали грешката им и присъстващият там Архиерей казал на олтарника:
- Иди ги спри, че ще опушат цялата икона!

.....

След абдикацията на Император Николай II, Правителстващият Синод обявил за неговото отречение, като разпратил по епархиите и разпореждане, че вече на ектениите и възгласите трябва да се поменава не монарха, а „благочестивото временно правителство”.

След края на литургиите и при всички останали служби се предлагало да се възглася и изпява едно съвсем несъобразено прошение към Бога:
- Временному (!) правителству — многая лета (!)!

.....

При Митрополита можеше да се влезе по всяко време, ден и час. Помня само един-единствен случай, когато дверите му останаха затворени – при него се опитвала със сила да нахлуе група разярени жени с искането да върнат в храма им неотдавна преместения на друго място техен батюшка. Секретарят им казал, че Митрополитът е болен, а на мене ми прошепна, че аз, разбира се, ще бъдат приет.

Намерих го на втория етаж на епархийския дом, в просторната зала, която служеше за столова и гостна. Той ме благослови и, леко смутен, промълви:
- Аз тука се крия от едни жени...
На свой ред казах:
- Това е съвсем достойно занимание за един монах.
В отговор той гръмко се разсмя, като из залата се разнесе неговото “ха-ха-ха!”...

<< предишна || следваща >>

Христианский юмор

Превод: Десислава Главева

module-template4.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти