За човешката кончина
Многоуважаема М. А.!
Никак не съм огорчен от забавянето на Вашия отговор. Напълно разбирам, че обстоятелствата на Вашия живот невинаги позволяват да вършите това, което искате. А в дадения случай към всички останали събития се е прибавило и едно такова извънредно обстоятелство като смърт на близък родственик. Във връзка с последното обстоятелство са и някои Ваши въпроси и недоумения, на които ще се постарая, доколкото мога, да отговоря.
Това, че покойният е изпитвал страдания преди смъртта си, не означава, че Тайнствата са били недействени или че починалият е лишен от милостта Божия. В „Древния Патерик” се разказва, че посредством предсмъртните страдания, Господ понякога очиства дори душите на праведниците от греховни немощи. Колко повече това може да се отнесе към обикновените хора. Също така и безболезнената кончина не всякога свидетелства за праведността на починалия. Въобще съдбите Божии са необхватна бездна и не винаги можем да ги постигнем. Но сме длъжни да вярваме в любовта и правдата Божия и да се молим за починалите!
„Жизнеописание, проповеди, письма”
Превод: Десислава Главева