Протоиерей Александър Мен като коментатор на Свещеното Писание – част 5 и 6

Отец Александър Мен се старае да увери своите читатели, че прилаганите от него методи за изследване на Библията, не посягат на духовния авторитет на Свещената книга (М. 15). Но при по-близко запознаване с библейските коментари на о. Александър се оказва, че това далеч не е така.

Духовният авторитет на Библията се състои в това, че тя съдържа безпогрешно, безупречно вярно учение за спасението на човека и точно това учение изопачава отец протоиереят.

Не може да се каже, че о. Александър следва някакво определено лъжеучение. Методологически в неговите богословски построения се наблюдава характерното за всички христологически ереси смесване на понятията «природа» и «ипостас», независимо дали става въпрос за произхода на човека, грехопадението, Христос и Неговата Църква. В трудовете на отец Александър може да се срещнат идеи от арианството – за тварен бог-посредник при създаването на света, явяващ се в теофаниите на Стария Завет (М. 335); на манихейството – за това, че светът бил сътворен в резултат от борбата на силите на доброто и злото (М. 594; К. 30-31); на пелагианство – за това, че грехопадението не било повредило природата на човека (М. 548-549); на несториянство – за това, че Христос бил подвластен на греха (С. 70) и страдал на кръста като прост човек (С. 294).

Изопачаването на Православното вероучение в трудовете на о. Александър са толкова много, че от техните опровержения може да се състави цяла книга. За краткост ще се ограничим с въпроса за правилното различаване на доброто и злото. Този въпрос е основен в християнското учение за спасението. Преподобни Антоний Велики казва, че в собствен смисъл умни хора могат да се назоват само тези, «у които душата е умна, които могат да разсъдят, кое е добро и кое - зло, а злото и душевредното отбягват като се прилепват за доброто и душеполезното» (Добротолюбие. Т. 1. С. 63).

Произход и същност на злото

Този раздел от богословието се нарича понирология (от гр. «понирос» - зъл, лукав).

В началото ще обърнем внимание на една част от поставения проблем – разграничаване на понятията «зло», «смърт», «несъвършенство». Именно в смесването на тези понятия се проявява разногласието на отец Александър с вероучението на Православната Църква.

Съгласно Православното разбиране, несъвършенството е присъщо на всички тварни същества. Самият факт, че са създадени от Бога «от нищо», тяхната тварност определя тяхната ограниченост, несъвършенство. Даже ангелите в този смисъл са несъвършени. Само Божията благодат, тоест нетварната Божествена енергия поддържа тяхното битие; само по благодат тварните същества – ангелите и човеците – могат да бъдат причастни на съвършенствата на Твореца, в това число и в безсмъртието.

Но несъвършенството не е зло. Бог Сам е Абсолютно Добро и всичко, което Той твори също е добро. Това особено е подчертано, както беше отбелязано по-горе в първа глава на Книга Битие: И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро, (по славянски – вся добра зело) (Бит. 1:31). Това одобрение се отнася не само като цяло към завършеното творение, но и към отделните негови етапи. Във всеки от дните на творението непременно се казва: И видя Бог, че това е добро, (Бит. 1:8, 10, 12, 18, 21, 25). Нещо повече! Макар и в сътворения свят да нямало недостатък, за него била предвидена възможност за по-нататъшно усъвършенстване: човекът получил заповед не само да пази, но и да обработва Райската градина (Бит. 2:15).

И така, несъвършенството не е зло. В създадения от Бога свят няма място за зло на която и да е степен на съвършенство. «В съществуващото (т. е. във всичко същестуващо – авт.) няма никакво зло», казва преп. Максим Изповедник. Съгласно Православното разбиране, злото е възникнало по причина на злоупотребяването със свободната воля от страна на висшите тварни същества – ангелите, а после и човека. Пребиваването на тези същества в доброто зависи от тях самите: те могат да се подчинят на Божията воля и тогава остават и даже се усъвършенстват в доброто, но могат и да се отклонят от послушание към Бога и да възстанат против Него. Нарушението на волята Божия е грях, а грехът е първопричината на злото.

Така че, злото винаги е свързано не с природата, а с конкретна личност, защото само личностно същество, ангел или човек, има свободна воля. Злото не се намира в самата природа. С други думи, злото винаги отговаря на въпроса «кой», а не «какво». Бедите в природата (например, стихийните бедствия) и в естеството на човека (болестите), които обикновено се приемат за «зло», са просто следствия от първопричината за злото – греха. Тези следствия често са под общото наименование «тление и смърт».

Свещеното Писание съвсем еднозначно свидетелства, че в първосъздадения свят не е имало никакъв безпорядък и разрушение: Бог не е създал смъртта (Прем. Сол. 1:13). И само грехопадението на човека, извършено по съвета на лукавия, на сатаната, подложило човека, а с него и целия видим свят на действието на смъртта и тлението. По завист от дявола влезе в тоя свят смъртта, (Прем. Сол. 2:24). Грехът на първосъздадения човек се оказал катастрофа със световен мащаб, защото нарушил хармонията и порядъкът в мирозданието.

По този начин Православното вероучение ясно разграничава първопричината на злото – грехът и неговите последствия – тлението и смъртта, и също така точно указва, че източник на злото, в областта на нравствеността, това е злата воля на някоя личност, паднал ангел или човек.

У прот. Александър Мен тези въпроси са разкрити по-иначе. Накратко същността, решението на проблема със злото при него се свежда до следното:

1. Тлението и смъртта са съществували в света и преди грехопадението на човека.

2. Виновник за световния безпорядък косвено се явява Сам Бог, допускайки някакви богоборчески сили на Хаоса в самото начало на творението на космоса да изкривят световната хармония.

Да се запознаем по-подробно с доводите на отец протоиерея. Ще цитираме едно от неговите разсъждения. Привеждайки мъгляви и нямащи никакво отношение към Православното богословие изказвания на Т. дьо Шарден, Винер и Планка, о. Александър прави извода: «При това положение имаме всички основания да твърдим, че Смъртта (с голяма буква – авт.) по природа е универсална. Умират живите същества, разпада се материята, енергията се изтощава и сянката на слепия и тъмен хаос витае над Вселената» (М. 571). И веднага след това, още по-решителен извод: «Можем ли след това да говорим, че човекът е внесъл смъртта в природата?» (пак там).

Не само можем, но и сме длъжни! Тази картина на всеобщата склонност към разрушение, която се опитва да нарисува о. Александър, на всички е добре известна. Това е картината на света, в който живеем – светът след грехопадението на Адам, светът, в който чрез престъплението на нашия праотец е внесено началото на тлението и смъртта. И естествените науки не могат да дадат нещо принципно ново, защото са основани на наблюдения на същия този заразен от тлението и смъртта свят. Само опитът на светиите, само Божественото Откровение могат да покажат на човека, какъв е бил светът до грехопадението на Адам. И това Откровение съвсем недвусмислено свидетелства, че смъртта и тлението не са съществували в първосъздадения свят.

Знае ли тези текстове отец Александър? Очевидно – да. Макар да се опитва по своему, в угода на своите цели да ги претълкува, извращавайки буквалния смисъл на Писанието. Така в контекста на Първа глава е съвсем ясно, че стих 31-ви е свидетелство на Твореца за благоустроеността на новосъздадения свят. Но не! По мнението на о. Александър тези думи се отнасят към крайното състояние на света, след Страшния Съд (М. 599). Липсват позовавания. Отец Александър смята, че неговото мнение е достатъчно авторитетно. На друго място той говори за това, че смъртта някак си била заложена в структурата на живите същества. И макар животът «да се противи на смъртта, създавайки сложни системи, предаващи от поколение на поколение своя структурен шифър, все пак живите същества от род в род дават дан на Молох – смъртта. И още, за поддържане на своето съществуване те водят постоянна борба, унищожавайки се едно друго.» (М. 595).

И ето тази непривлекателна картина, както настойчиво уверява отец Александър, съществува в света изначално. И какво излиза, ще попитаме ние, нима Бог е Творец на смъртта и тлението? От такава явна клевета срещу Създателя о. Александър се опитва да се измъкне чрез следните изказвания:

«Единственото, което с увереност ни говорят вярата и Откровението, е това, че Бог не може непосредствено да сътвори противоборството и тленността, които бележат цялата история на Вселената» (М. 594).

Но Вярата и Откровението говорят съвсем друго. Бог само допуска съществуването на противни сили и начало на тлението и смъртта. «Допуска» - това значи, че всички изкривявания и нарушения на порядъка в мирозданието се явяват следствие само на силите на злото, а Бог само допуска те да действат в определени предели, изправяйки и насочвайки към добро причинените от тях вреди. Прекрасен библейски пример за тази идея за ограничеността на силите на злото и пълното им подчинение на Бога е показан в Книга Иов. Сатаната е принуден да проси от Бог позволение да навреди на Иов, а Бог го допуска да действа и причинява зло на праведника в определени предели, но всичко свършва за още по-голяма прослава на Бога: Иов остава верен на Бога и в нещастието, въпреки сметките на дявола, който бива по този начин посрамен, а Иов за своето дълготърпение получил още по-големи милости от Бога.

Ето какво означава терминът «допускане». Всемогъществото Божие ни най-малко не се намалява от наличието на силата на злото. Съвсем друг смисъл има изразът на о. Александър. «Бог не може непосредствено да сътвори...». Това значи, че все пак Бог е «автор» на всеобщото тление. А «противните сили» са нещо като посредници на Твореца в това «нечисто» дело. Получава се същата клевета като в древните ереси, само че в замаскиран вид: Бог е Творец на злото, а тъмните сили – Негови «асистенти». Какво ти тук всемогъщество! Това е по-близко до равноправието на «злия» и «добрия» бог.

Мисълта за «съучастието» на тъмните сили в творението на света о. Александър развива още по-нататък. Оказва се, че съществува някакъв «богоборчески Хаос» (М. 587), някаква «твар, противяща се на божествените предначертания, стремяща се да наруши хармонията на мирозданието» (М. 583). Именно тя, тази твар, както уверява о. Александър, «мътила водата» в първия ден на творението и произвеждала безпорядък в току-що създадения свят.

По изяснението на отец протоиерея «хаотичното състояние на света произтичало не от Твореца, но било вече нарушение на Неговата воля. Нещо тайнствено изкривило хармонията на творението» (К. 31). При такова разбиране явно се нарушава догмата за Божието всемогъщество. Нашият Бог е на небесата (и на земята); върши всичко, що иска, (Пс. 113:15) – гласи Свещеното Писание. А тук някакво си «нещо» се оказва способно да наруши порядъка в творческата дейност на Бога.

Усещайки, че явно се разминава с Православното вероучение, о. Александър в друга своя книга бърза да ни увери, че Божественото всемогъщество в дадения случай се умалява само заради свободата на тварните същества (М. 592). Какво да кажем на това? Това, което е съгласно с Православното вероучение. Божественото умаление (кеносис) във веществения свят става факт след грехопадението на човека. Бог снизхожда към падналия човек, за да го изкупи от властта на греха. В първосъздадения свят, когато човекът още не е създаден, Бог няма защо да се умалява. Такова умаляване би изкривило замисъла на Твореца по отношение на веществения свят. Този свят се създава за човека и се отдава в негова власт (Бит. 1:28). Светоотеческата мисъл говори за това, че Бог въвежда човека в този свят, като в прекрасен благоустроен дворец и само от самия човек зависело да съхрани или наруши благоустройството на предадения във владение нему свят. Според тълкуванието на о. Александър се получава така, че още преди грехопадението на човека в този свят са действали някакви тайнствени сили с богоборчески характер. Тоест налице е умаление на достойнството на човека и неговата нравствена отговорност за съдбините на света и заедно с това явно преувеличаване на могъществото на злото.

Най-важният извод, който следва от приведените изказвания се състои в следното: В «богословието» на о. Александър изчезва идеята за това, че грехът е причина на злото. Изначално светът, според него, бил вече под действието на разрушителното и гибелното начало и още преди падението на Адам е станал играчка в ръцете на тъмните сили, на Хаоса (тоест сатаната). 

 << предишна || следваща >>

Антимодернизм.ру

Превод: Свещ. Божидар Главев