Утвърждаване на стария календар

Явяването на Пречестния Кръст Господен над параклиса „Св. Иоан Богослов” в Атина на празника Въздвижение на Честния Кръст в небето около полунощ на 26 срещу 27 септември 1925 г. по гражданския календар, (13/14 септември по църковния).

Разказът предава точните свидетелства на очевидци и голям брой служители на Полицията. Явявянето е описано така, както е било наблюдавано от разстояние 200 метра откъм североизточната страна на параклиса

“Сдружението на православните”, което представлява група привърженици на стария църковен календар, към който убедено се придържа, гледайки на въвеждането на григорианския календар като на противоцърковно и антиканонично деяние, празнуваше днес - 14 септември според традиционния църковен календар, празника Въздвижение на Пречестния Кръст.

За този празник повече от две хиляди членове на сдружението се събраха още от 9 часа предната вечер край параклиса на св. Иоан Богослов в покрайнините на града, където беше отслужено Всенощно бдение. Естествено, това събрание на верните не остана без внимание от страна на полицейските власти, които се появиха около 11 часа вечерта, както те твърдяха, “за поддържане на реда”. Ала каквато и да беше задачата им, няколко минути след идването им, по причини, превишаващи човешките заповеди и власт, те бяха принудени, без да щат, да станат част от множеството вярващи, които бяха вече толкова много, че не можаха да се съберат дори в двора на църквата.

Беше 11 и 30 часа вечерта, когато точно над църквата от изток се появи ярък бял кръст. Светлината му напълно засенчи звездите, докато в същото време той осветяваше църквата и двора, сякаш някой беше насочил елекрическа лампа към тях. Хоризонталната линия на небесния Кръст бе наклонена надясно и на долния край на перпендикулярната част беше оформен втори малък кръст от по-малка хоризонтална линия. Този небесен знак можеше да се наблюдава непрекъснато в продължение на половин час, след което лека полека започна да избледнява.

Това, което се случи след появата на небесния знак, не може да се обясни с думи. Всички присъствуващи на бдението паднаха на колене, плачеха от вълнение и с едно сърце и една уста започнаха да пеят и славят Бога. Полицаите забравиха за първоначалната си задача и отново откриха в дълбините на сърцата си вярата от детските години. Църквата се превърна в кътче от друг свят, намиращ се отвъд пределите на тази земя. Хората бяха обзети от неизразимо и свято вълнение, всички плачеха.

Бдението продължи и завърши около 4 часа сутринта, след което потокът от хора започна да се връща в града и всеки описваше чудото, станало през нощта и преизпълнило всички с вълнение.

Навярно ще има такива, които няма да повярват и ще се усъмнят в случилото се; възможно е да се появят и такива, коите се мислят за мъдри, и ще търсят обяснението на това явление в някаква илюзия, или пък ще се опитат да го отрекат с едни или други измислени аргументи. Но и двата подхода ще се окажат несъстоятелни, щом се вземе предвид, че става дума не за моментно преминаващо светло видение, а за явление, което е било наблюдавано в продължение на половин час, а и повече; за явление, видяно и предизвикало възхищение у над две хиляди души.

Това е съвременна снимка на параклиса „Св. Иоан Богослов”, където е станало знаменателното събитие. Днес той вече е в пределите на новостилен манастир, а за чудното събитие от онази нощ никой не желае да говори.

Много добре стана, че между тези, които видяха и изпитаха страх и благоговение пред този божествен и сияещ Кръст, имаше и представители на Полицията. Следователно и Църквата и държавните органи ще бъдат длъжни да изследват и проверят случилото се, но вече на официално ниво.

От всичко казано ние вярваме, че появата на Божествения Кръст в деня, когато се празнува Въздвижението на Пречестния Кръст по стария календар, се явява още едно Божие потвърждение на правилността на вярата у онези, които се придържат към този календар; то, също така, представлява и напомняне към ония, които ръководят църковните дела днес, да преразгледат противоканоничното си решение относно едностранното въвеждане на григорианския календар, тъй като с това свое решение те отблъснаха от себе си голяма част от православните."

Съобщение на «Сдружение на православните», публикувано на 14/27 септември 1925 г.

Управителен съвет на „Сдружението на православните”:
Перикъл Гетурис, секретар
Константин Берлис
Андрей Вапоридис
Александър Симонидис
Иоан Сидерис
Константин Коциафтопулос
Хараламбос Мавроянис

www.rusfront.ru

Превод: Десислава Главева