С необузданото си любопитство много православни християни от днешно време се поддават по тия пъти­ща на бесовската измама. Особено склонните към мистични преживява­ния наивни души обичат да слушат и сами да преживяват видения на небожители, без да си дават сметка за пакостните последици от такова не­позволено надничане зад завесата на невидимия мир. Тайната, криеща се зад тая завеса, силно възбужда тях­ното желание да проникнат в закри­тата област на духовете, което те вършат не без фатална вреда за душите си.

Не рядко и представители на по­ложителната наука са се увличали подир любопитното си влечение да узнаят, що се крие зад пределите на смъртта и що има зад хоризонта на видимото. Било е време, особено през 19 век, когато спиритизмът е заразя­вал като епидемия цели общества и е прониквал в кръговете дори на най-просветни люде. Бележитият астроном К. Фламарион, професорът по физика Шарл Рише, естественикът Оливер Лодж и много още други са били убе­дени спиритисти и дълбоко са вярва­ли, че явленията при сеансите не са измама или плод на самоизмама, а действителни факти. В някои среди дотолкова се е усилила пристрастеността към тия мистериозни явления, че е било станало дори семейна необ­ходимост разиграването на масички, питането на мъртви и записването на тайнствените откровения.

Правени са научни изследвания на тия явления. Някои са отрекли изцяло спиритизма и духовидството. Други раз­палено са ги защищавали. Трети, като Р. Шанц, допускайки, че някои явления из областта на спиритизма могат да се обяснят чисто научно — психологически и физиологически — твърдят все пак, че тук има и много необяснимо, единственото обяснение, което може да се намери в допущането за действителното явяване на демони¹.

Ние ще се постараем да си изясним, как православният християнин от висотата на своята вяра, трябва да си разреши поставените тук на разглеждане въпроси. За нас ще бъде достатъчно, ако успеем да хвърлим достатъчно библейска и светоотеческа светлина върху тях.

Да видим най-напред, как могат да се обяснят следните неопровержими факти. При някой медиум, при някоя духовидка или „гледарица", както някъде народът ги нарича, отива човек на когото са изчезнали важни документи. Гледарицата казва безпогрешно името му, макар че го вижда за първи път, разкрива в подробности някои страни от живота му и накрая му казва „Документите са в еди-кое си сандъче. А ключът от сандъчето, който вие смятате за загубен, е там и там.”. След справка оказва се, че „прозорливката” е дала абсолютно точни указания.

Или друг случай. При една сляпа гледачка отива един интелигентен чо­век от гр. X. Още с влизането му тя се обръща към него и казва: „Ето идва при мене Иван Григоров от гр. X. Той куца и се подпира с бастунчето си! Ами ти защо не ми донесе ликьора? Той трябва на мен да се до­несе!" — „Какъв ликьор? Нямам ника­къв ликьор!" — опитва се да скрие Иван Григоров. — „А, имаш, имаш! В хо­тела го остави. Шишето скри в чан­тата си, а чантата заключи в куфара си!" Поразен Иван Григоров признава, че всичко това е вярно и отива да до­несе ликьора. По пътя той се досеща, че са се черпили от това шише и отива в една питиепродавница да го долее. Като се връща при сляпата гледачка, тя му казва: „Ти къде се отби по пътя? Защо доля шишето с друго пи­тие, та развали хубавия ликьор?..."

Такива достоверни случаи могат да се изброят с хиляди. За нас са доста­тъчни обаче и тия два примера, за да имаме повод да разсъждаваме върху тях.

Как да се обяснят тия странни факти на несъмнена прозорливост?

 << предишна || следваща >>

Духовна култура”, Кн. 9 и 10, София, 1949  

1. Kirchenlexikon. Fr. im Br. 1899, XI Band, Spiritualismus, S. 652.