Обръщение на архимандрит Симеон (Виловски)* към Сръбския патриарх Ириней

Неотдавна в средствата за масова информация бе публикувано заявление на Сръбския патриарх Ириней за това, че римокатолическата** и Православната Църква „са си най-близки една на друга”.

Това заявление предизвиква много недоумения, съмнения, удивления, протести и несъгласия...

Защо римокатолическата и Православната Църква са тъй близки една на друга? На какво се основава това твърдение и „учение”? На какво Предание? На какво Евангелие? На решенията на какви Събори? На учението на кои отци?

Може би на учението на св. Григорий Палама? Или на свети Марк Ефески? Или на Генадий Схоларий? На Великия Цариградски патриарх Фотий? На Доситей, патриарх Иерусалимски, Филотей Кокинос, патриарх Константинополски, Николай Кавасила, Иосиф Калофет, Симеон Солунски, Никодим Светогорец, Иоан Кронщадски, Нектарий Пентаполски, Иустин Челийски?...

Тук няма да стигне мястото да се изредят имената на всички изобличители на латинската ерес. Трудовете на тези свети отци в по-голямата си част са написани през Средновековието и носят общото название „Против латиняните”.

Мога да приведа за пример и няколко Константинополски Събора, на които папизмът е бил осъден като ерес:

Съборът от 879 г., Съборът от 1170 г., Съборът от 1450 г. (последният Събор в храма Света София), Съборът през 1722 г., Съборът през 1838 г.. През 1848 г. патриарсите Константинополски, Александрийски, Антиохийски и Иерусалимски също заявили, че „Едната Свята Съборна и Апостолска Църква, следвайки светите отци  <…>  отново възвестява съборно, че ереста (папизма) и неговите последователи са еретици, образуваните от тях общества са общества еретически и всяко духовно и богослужебно общение с тях от страна на православните <…> е беззаконно”.

Какво тогава толкова ни сближава с папистите? Какво ни свързва? Какви са нашите съвместни Предания?

Да не би учението за папския примат или догмата за папската непогрешимост? Какви са папистките догмати или исторически фалшификации, на които може да бъде основана връзката с Православното съзнание и самосъзнанието на Църквата? Да не би модерното папистко учение Мариолатрия, част от което е учението за непорочното зачатие на Пресвета Богородица и другите догмати, които днес папистите „откриват”?

Нима не е предадено на анатема „Филиокве-то” като допълнение към Символа на Вярата? Достатъчно е да погледнем решението на Третия Вселенски Събор (7 правило) за недопустимостта да се променя Символа на Вярата под угроза от низвержение и отлъчване, решение потвърдено на останалите Вселенски Събори!

А учението за тварността на благодатта и Божествените енергии? Мнозина свидетели на скандалите, предизвикани от аморалното поведение на папските клирици, развращаващи малки деца, могат да потвърдят своята непричастност към „благодатта” на тези престъпници на Закона Господен начело с папа Бенедикт XVI, който прикрива тези скандали, за да могат виновните клирици да продължават своето дело.

Но да се изброят всички злодеяния на Ватикана и папистите е невъзможно! Пресни са спомените ни за страшните зверства на папския клир над православните сърби по времето на Втората световна война, а за потоците кръв на невинни хора по вина на Ватикана през изминалите векове да не говорим...

Ватиканът се явява държава, оглавявана от папата, а многочислените папски прелати заемат високи държавни постове, което противоречи на каноническото предание на Църквата.

Освен това Ватиканът чрез своята дипломация е помогнал на Хитлер да вземе властта през 1933 г. , както и за разпространението на нацистката идеология в Германия, а нацистката върхушка е била съставена от римокатолици.

Все още добре помним и призивите през 90-те години на миналия век на предишния папа за бомбардировки над Сърбия и бързината, с която Ватиканът призна новосъздадената държава Хърватска?

Може би трябва да гледаме и на днешните игри на Ватикана с признаването/непризнаването на Косово и Метохия като благосклонност към Сърбия?

Най-болезнената рана, нанесена на Църквата, е действието на унията, този троянски кон, с който Ватиканът извършва груб прозелитизъм в ущърб на Православието.

И още – сърбите имат трагичен опит с насилственото покатоличване, както по времето на Втората световна война, така и през комунистическия режим и особено в периода на създаването на държавата Хърватска през 1991 г.! Нима това е Евангелският начин за разпространяване на вярата? И нима Православната Църква като „най-близка” на папистите трябва също да постъпва така при разпространението на Истината Христова?

Но папата никога не пропуска възможността  да провъзгласи римокатолическата „църква” за единствена, тъй като само тя обладавала пълнота на Истината и благодатта, а останалите църкви притежавали само част от Истината. В съгласие с това твърдение звучи и призивът към всички, в това число и към православните, да се върнат в лоното на римокатолицизма.

Напомнянето за останалите различия между римокатолиците и православните излиза извън рамките на този текст и за тези неща са написани многотомни трудове.

И отново се връщаме на по-горе поставения въпрос: Какво толкова ни „сближава”?

Ваше Светейшество, господин Ириней, Вие сте длъжен да дадете отговор на Църквата! Тя очаква Вашето слово, за да се избегнат големи смутове!

*Архимандрит Симеон (Виловски) беше секретар на изпратения на покой Рашко-Призренски Епископ Артемий - бел. прев.

**Трябва да се отбележи, че терминът „римокатолическа църква” е използван в съвсем условен смисъл. В този случай иде реч не за Църква в истинския смисъл на тази дума, а за религиозна община. Вместо терминът „римокатолическа” е по-уместно да се използува „папска”, отчитайки ролята и значението, което папата има за католиците. - бел. авт.

Източници:

Черноречское братство в изгнании

www.mancr.org

www.pkrest.ru

Превод: Свещ. Божидар Главев