Спиритизъм, духовидство, врачуване – част 2
Дълбоката древност ни е оставила доста паметници, от които се съди за широката разпространеност в стария свят на различни видове култове, магии, заклинания, общуване с духове на мъртви люде и прорицания. Ние не бива лекомислено да обявим всичко това за суеверия, а трябва да видим, дали то няма някакви по-дълбоки реални основи. Защото мислимо ли е, че всички езически народи, сред които е имало несъмнено много талантливи и просветени люде, без всякакво основание са се поддавали на диви суеверия и то до такава степен, че нищо не е било в състояние да ги разубеди?
Според нашата дълбока увереност, фанатичната религиозност на древните езичници се е хранела с опитно достижими доказателства за съществуването на духовния свят. Езическите жреци са общували с бесове, криещи се зад бездушните идоли1. Тия зли духове било чрез прорицания, било чрез други някакви знамения са слисвали суеверните си почитатели2.
Но как са произлезли всички тия тъмни култове? Св. отци ни обясняват това с тънките коварства на демоните. За да отклонят човечеството от истинското богопочитание, бесовете са прибягнали до идолите, измествайки по тоя начин от правия път неизкоренимата потребност на човешката душа да общува с Бога и невидимия мир3.
Човекът е създаден тъй, че на всяка негова потребност отговаря и нещо отвън, което да я задоволи. Например човекът има очи. За очите е създадена светлината. Има уши. За тях съществуват звуковете. Усеща глад. За неговото задоволяване съществува храната. Усеща жажда. За нейното задоволяване е предназначена водата. Има нужда от върховен идеал. Тоя идеал му е даден в Бога.
Но както очите могат да се повредят и да не виждат светлината, както ушите могат да оглушеят и да не чуват звуковете, както организмът може да се разболее и да не иска да приема добрата храна, така и душата може да се повреди и да не може да възприема Бога. Нуждата от висш идеал обаче и тогава си остава. В такъв случай вместо с Бога душата почва да се задоволява с идоли, тъй както при липсата на слънчева светлина, очите се утешават със светлината на свещта. Ето тъй след грехопадението - това катастрофално повреждане на душата - се е помрачило истинското богопознание и са се появили езическите низши идолопоклоннически религии при усърдното съдействие на сатаната, който мами цялата вселена, (Откр. 12:9)4.
Знаменателно е, че словото Божие нарича езическите религии бесовски, а идолите им - бесове. Псалмопевецът, упреквайки евреите, че се заразявали от заблудите на околните езически народи, направо казва: Служиха на техните истукани, които бяха примка за тях, и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете, (Пс. 105:36-37; Срв. Втор. 12:31). А св. ап. Павел казва: Каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не Богу, (1 Кор. 10:20).
Библията строго забранява общуването с бесове. Бог е наказвал много пъти еврейския народ заради отпадането му от истинската вяра в идолопоклонство. Той го пратил в асирийския плен заради увличането му от бесовски магии (4 Цар. 17:6-18).
Иисус Христос, Който дойде, за да разруши делата на дявола (1 Иоан. 3:8; Рим. 16:20), прогонваше от човешките души бесовете (Мат. 12:22; Лук. 11:14), отстранявайки властта им от живота на хората. Той възвести истинското почитание на истинския Бог (Иоан. 4:23). Той научи човеците да не се поддават на бесовското влияние, давайки им личен пример, когато отхвърли всички съблазнителни предложения на изкушаващия Го в пустинята сатана (Лук. 4:2-13). Той им даде и благодатни сили да се борят с тъмните духове на злобата и да ги побеждават в Негово име (Марк. 16:17).
Ho ето, въпреки всичко това, след Христовата решителна победа над дявола, последният не е престанал, макар и с последни напъни, да въвлича хората в гибелните си примки. Още в апостолския век ние срещаме един Симон влъхв, който с бесовските си магии смайвал самарийския народ (Деян. 8:9-11) и един лъжепророк - магьосникът Елима (Деян. 13:6). Тертулиан (2 век сл. Хр.) говори, че през негово време се разигравали маси и викали духове (спиритически сеанси)! Св. Иоан Златоуст разказва за бесновати, които под влиянието на злите духове, говорещи в тях, казвали: „Аз съм душата на еди-кой си покойник”5. „Това, - обяснява светият отец, - е дяволска лъжа и измама. Не душата на умрелия казва туй, а демонът, който се прикрива, за да измами слушателите". (Колко типичен паралел към спиритическите явления, при които тъмните духове се представят за душите на разни преминали във вечността човеци(!)
А днес ние имаме същите древно-езически демонически прояви във врачуванията, спиритизма, духовидството и сродните им явления.
Духовна култура”, Кн. 9 и 10, София, 1949
1. Св. Димитрий Ростовски като казва, че дяволът заслепил човешкия род, продължава: „И за да не познаят човеците своята слепота, бесът се вселявал в идолите и прелъстявал хората със своите отговори", (Творения, стр. 723). (обратно в текста)
2. Вж. примери за това в пространните животописи на св. Мелетий – 12 февр., св. Аполинарий - 23 юли, св. великомъч. Георги - 23 апр. (обратно в текста)
3. Тъй учи св. Григорий Ниски, вж. Хр. Поповъ - Християнството и спиритизмътъ, Кюстендилъ, 1910 г., стр. 22. Св. Иоан Златоуст определено говори, че идолопоклонството е дело на дявола, (Творения, том II, стр. 16; том VI, стр. 238). (обратно в текста)
4. Виж по тоя въпрос: Архим. Методий - Нестинарските игри, Пловдив, 1942 г., стр. 89 и следв., (обратно в текста)
5. 28-ма беседа върху Евангелието от Матея; (обратно в текста)