Що е спиритизъм? - Учение, спо­ред което чрез особени лица — ме­диуми и с особени средства се извик­ват духове (респ. души на покойни­ци) за влизане в общение с тях. Тер­минът „спиритизъм" произлиза от ла­тинската дума spiritus — дух. Сродни със спиритизма са духовидството или дарбата да се виждат духове и да се разговаря с тях, както и врачуването, същината на което се състои в това да се изтръгва съвет или помощ от духовете чрез разни магически дейст­вия и заклинания.

Св. Библия ни дава обилни факти и доказателства за съществуването на духовен свят. Да си спомним за аендорската вълшебница, която се зани­мавала с гадния и с извикване духовете на умрели хора (1 Цар. 28 гл.). Да си спомним за оня момент от живота на св. прор. Елисей, когато той видял дошлите в защита на без­защитния израилски народ много не­бесни войнства (4 Цар. 6:16-17). Да си спомним всички ония разкази за явявания на ангели на ветхозаветни праведници като Авраам, Лот, Иаков и др. (вж. Бит. 22:22-35; 3 Цар. 19:5-8; Зах. 1:9-14 и мн. др.). Да си спомним най-сетне многобройните новозаветни доказателства за същест­вуването на духовния свят: ангелите, явили се на Иосифа (Мат. 1:20) и на пастирите (Лук. 2:9-15) във връзка с раждането на Христа; сатаната, изку­шаващ Иисуса Христа в пустинята (Марк. 1:13); Христовото Преобра­жение на Тавор, дето се явили ветхозаветните праведници Моисей и Илия (Мат. 17:3), и много други явявания на ангели, описани в Деяния Апостол­ски (1:10-11; 5:19-20; 12:7-10; 27:23 и др.).

Духовният свят според Божестве­ното откровение не образува едно-единно цяло. Покрай светлите духове има и тъмни, които са отпаднали от Бога (2 Петр. 2:4). Много са местата в Словото Божие, които свидетелстват, че съществуват демони и че те се намесват в човешкия живот с цел да погубват хората (Зах. 3:1; Марк. 3:11; 1 Петр. 5:8; 1 Сол. 2:18; 2 Сол. 2:9). Особено харак­терно е това, че в желанието си да погубят колкото се може повече човешки души, демоните си служат с разни хитрости и лукавства, в които стигат до там, че приемат светъл вид и се представят като добри ангели. Св. ап. Павел твърди, че сам сатаната се преобразява в Ангел на светли­ната, (2 Кор. 11:14).

След тия кратки основоположителни разяснения нека си отговорим на запитването: възможно ли е по принцип общуването на човека с ду­ховния мир? - Отговорът е поло­жителен. Човекът е психофизическо единство. Както с тялото си общува с физическия свят, така той може с душата си да влиза в общение с ду­ховния свят. Разбира се, това не значи, че духовният свят в същата степен ни е достъпен както физическият. До­като сме в тяло, не можем да влизаме свободно и неограничено в сферата на духовния мир. Затова общуването с отвъда не е нещо обикновено и самопонятно, а е нещо сравнително рядко.

Тук следва да си поставим въпроса: полезно ли е влизането в общение с духовния свят чрез извикване на ду­хове? - Длъжни сме да отговорим с едно решително „Не!”. Основанията за това са следните:

Когато човек се сили да извика обитателите на отвъдния мир, той си присвоява дръзко правото да властва над тоя мир. А това дръзновено посе­гателство свидетелства за гордост. В него има нещо нередно от гледище на здравия религиозен опит. Истин­ското общение с небожители си оста­ва акт на Божие благоволение, а не на човешки самочинни домогвания.

Освен това при болнавия стремеж неограниченият и грешен човек да влиза в общение с духове, явява се опасната и почти единствена възмож­ност да общува той не с ангели, не и с души на покойници, защото те, по думите на словото Божие, са в Божия ръка (Прем. Сол. 3:1), а с демони, което става обикновено в такива случаи.

Епископ Игнатий Брянчанинов, разсъждавайки върху злите духове казва, че ние поради греховността си, сме много по-сродни и близки с тях, от­колкото с ангелите. Затова, когато непостигнали светост прибързано се стремим към общение с небожителите, вместо ангели, явяват ни се демони¹. А туй ни води към гибел.

Но дори и ангели да биха ни се явявали, при нашето нравствено несъ­вършенство и това не би ни било полезно, тъй като то би ни довело до възгордяване, а оттам - пак до гибел.

Св. отци на нашата Православна Църква са забранявали строго всяка злоупотреба с възможността за общу­ване с невидимия мир. Дълбоката при­чина за тая забрана се крие в ясно вижданата от тях опасност за христия­ните да бъдат измамени от бесовете и да бъдат безнадеждно вплетени в техните пагубни примки². Има цяла светоотеческа литература върху демонологията. Тая литература разкрива козните на сатаната, хитрите му хо­дове и упоритите му пристъпи към човешкото сърце. Великите Божии угодници от древността, които опитно са узнали, що значат думите на св. ап. Павла: Нашата борба не е против кръв и плът, а против ... поднебесните духове на злобата, (Еф. 6:12), еди­нодушно ни предпазват от неуместно общуване с невидимия мир. Жаждата за създаване на връзка с духове под каквато и да било форма отваря вратите на човешката душа за бесовете. По всевъзможни пътища дори и по пътищата на усърдното на вид, но не здраво благочестие, лукавите демони могат да се вмъкнат незабелязано в съзнанието ни и оттам да почнат да управляват като пълни господари це­лия наш отбил се от правия път, ду­ховен живот.

При спиритизма, духовидството и врачуването, по посочените вече при­чини, са изключени явяванията на ан­гели, светци и души на обикновени люде, отминали отвъд. При всички ми­стериозни явления от подобен род ние имаме работа с чистопробен де-монизъм, ако не се крие зад тях уме­ло прокарвано шарлатанство. Защото - това трябва да се изтъкне в инте­рес на обективността - тая тъмна област дава широки възможности за най-безскрупулно мошеничество. На­шите обикновени спиритисти, нашите популярни врачки и баячки, нашите панаирджийски прозорливци и духовидци са често мошеници, които тър­гуват с доверието на хората. Като гледат на ръка или на кафе, или като се мъчат по картите да познават къс­мета на хората, те говорят общи фра­зи и със случайни налучквания смай­ват лекомисленото доверие на хората. Ние ще имаме пред очи тук не такова шарлатанство, а истинското общение с духове, каквото, за вярващите, не­съмнено съществува.

 следваща >>

„Духовна култура”, Кн. 9 и 10, София, 1949

1. Сочиненiя, Томъ III, С. П. 1905, стр. 9 (обратно в текста)

2. Преп. отцевъ: Варсануфiя вел. и Jоанна - Руководство къ духовной жизни, Москва 1892, стр. 278 (обратно в текста)