За Библията има област на чудната светлина на Бога – това е народът на Бога, Църквата на Бога, дялът на Бога, избраният род, избраното потомство, събранието на предопределените по предведението на Бога за спасение.

Божие Предопределение за спасението безусловно има и то произлиза от нашата воля, ние се явяваме причина за пред­определението на Бога за нас. Бог, бидейки извънвременно Същество, предварително вижда как ние насочваме нашето сърце, дали искаме да намерим Истината. Единствената причина, поради която хора ще погинат, е отсъствието (в тях) на любов към Истината.

Не убийството причинява гибел – убиецът може да се спаси; не хомосексуализмът причинява гибел – хомосексуалистът може да се спаси^[1]; не идолопоклонството причинява гибел – идолопоклонникът може да се спаси. Само отсъствието на любов към Истината се явява причина за гибел: „...тогова, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби, и лъжливи чудеса, и с всяко неправедно прелъстяване ония, които загиват, задето не са приели любовта на истината за свое спасение. И за­това Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повяр­вали в истината, а обикнали неправдата” (2 Сол. 2:12).

Защо Бог не призовава всички? Тези, които не търсят истината, Бог не (ги) призовава. А защо? Защо, да речем, погива някой обикновен китаец – някой обикновен средностатистически жител на Китай погива и отива след смъртта си в ада? Той погива не защото не е познавал Христос. Той, може би, не е и могъл да знае (за Него). Той погива заради това, че не е тър­сил Истината. Ако той би търсил Истината, Господ незабав­но би изпратил при него човек^[2] или специално заради него би разрушил пречещата му в търсенето на Истината Китайска народна република^[3].

Нетърсенето на Истината – това не е резултат от плановете на Бога, а резултат от нежеланието на човека. Бог е подарил битие на всички, независимо от това дали те ще употребят или ще злоупотребят с този дар. Когато Бог види, че хората не искат да търсят Истината, Той взема и ги използва за това – чрез тези хора да създаде бъдещ светец. Господ Сам избира (някои даже от майчина утроба) хората, които да станат Негови слуги. Апостол Павел, бидейки гонител на християните, вече е Божий избраник. Парадокс? Но Господ гледа в сърцето – търси ли човекът Истината.

Ето защо Господ забранява да съдим човека до смъртта (му) – понеже краят увенчава делото[4]. Ние не знаем какво ще стане по-нататък, а Бог знае; Той има план за спасението на всеки, който търси Истината.

„И аз съм християнин!” Дали обаче е така?”, Издателство „Православна класика”, 2022 г.

[1] Разбира се, и всеки друг грешник може да се спаси - стига да се покае за извършените грехове и да не продължава да ги върши, а започне да живее съгласно с Евангелския закон.

[2] Както е станало например със стотника Корнилий (виж Деян. гл. 10).

[3] Както се разруши пред очите ни изглеждащият непоклатим СССР.

[4] Както казва и поговорката: „Дървото се мери, когато вече е паднало”. Някои казват: „За мъртвите или добро, или нищо!”, но това е некоректно (непълно) цитиране. Пълната фраза, чийто автор е Хилон – политик и поет от древна Спарта – гласи: „За мъртвите или добро, или нищо, освен истината!” Както виждаме и в Свещеното Писание се разказват много нелицеприятни неща за отдавна умрели хора – както за непоправими грешници, така и за праведници, подхлъзнали се към грях. И това се прави с очевидна, поучителна и назидателна цел.