Кощунствено ”разпятие” в центъра на Москва

І част - За неблагоговейното отношение към тях

Напоследък, след откриването на частици от предполагаемите мощи на св. Иоан Кръстител на о-в Свети Иван, в СМИ и виртуалното пространство започна усилено да се дискутира на тази тема. Много хора, които твърдят за себе си, че са православни християни, категорично отричат вярата в „някакви кости”. А неотдавна пък прочетох във Вести.бг поредния нескопосан репортаж на тази тема, този път на „вярващата християнка” – Искра Ангелова, която твърди, че била вярваща, но не приемала вярата в „предмети, камо ли на тленни останки с неясен произход”. От подобно изявление за християните става ясно само, че г-ца Ангелова изобщо не е вярваща или поне не е християнка.

Защото християните вярват в светите мощи, вярват в силата на Христовия кръст, вярват в Тялото и Кръвта Христови, с Които се причастяват на Литургия, вярват в чудотворната сила на светите икони и светената вода, и не само вярват, но имат и съответното благоговейно отношение, тъй като гореизброените примери са живо доказателство за явното действие на Божията благодат, проявена във физическия свят и тленното човешко естество.

Невежеството на г-ца Ангелова към предметите и символите на вярата никак не ни изненадва. Изненадва ни обаче твърдението ѝ, че била „вярваща християнка”! Но щом се изживява като експерт-богослов и си позволява разсъждения за предмети от областта на Вярата, както и щедри присъди, не ѝ е позволено да се държи като дилетант! Пък тя е точно такава! Защото кой вярващ християнин или пък православен богослов би писал „Исус” вместо „Иисус”, освен един дилетант? Защо поне това не е научила покрай свещопаленето си в църквите?!

(Впрочем в еврейския език името на Спасителя се пише с две „и”-та и така е преминало в гръцкия, а оттам – в славянския. Освен фонетични причини, съществуват и семантични, така че правилният начин е именно „Иисус”, а не простоватото опротестанчено „Исус”. Само за илюстрация ще кажем, че пропускането дори само на една буква в съществително име може да доведе до изменяне на целия му смисъл. Например, ако от думичката сад махнем „с”, ще се получи ад. Разликата е осезателна, нали?! Освен това, когато Бог съобщава на Аврам, че ще стане баща на много народи (Битие 17:5), Той променя името му само с една буква и Аврам става АврААм, а Сара – СаРРа.)

Друг проблем с „вярата” на г-ца Ангелова е, че това нейното не е Православна вяра, а религиозна попара, забъркана по класическата рецепта на балканския тюрлюгювеч! О, тюрлюгювечът не е достатъчно изискан за г-ца Ангелова?! Добре тогава, нека бъде по класическата рецепта на ирландската яхния а ла Джером К. Джером! Достатъчно снобско ли е сега?

Защото в тази нейна синкретична вяра ислям и християнство щастливо съжителстват с тракийско езичество и иудаизъм в неясни пропорции. Затова ми е чудно, как така може да изпита „автентично религиозно преживяване”, „надвесена над косъм от брадата на Мохамед, а да не може да изпита същото, надвесена над мощите на онзи, за когото Христос казва, че между родените от жени не се е явил по-голям от него, Мат. 11:11?

Ама г-ца Ангелова, разбира се, е над тези неща! Като изключим космите на Мохамед, за нея „общуването с Бог може да се осъществява ежедневно и непосредствено на чисто духовно ниво, което няма нужда от опредметяване”. Е, щом няма нужда от опредметяване, защо тогава влиза в църква, а не общува с Бога зад някой храст? Защо броди по „всевъзможни места” – „катедрали и синагоги, планински хребети и православни църквички”, за да води „разговор с Бога” като може да се рее и у дома?! (Пък и ще ѝ излезе по-евтино!) Какво търси „в долини с лечебни извори”, след като може да пие гóла вóда от абстрактния свят на идеите?! Наистина не я разбирам г-ца Ангелова! И настоявам незабавно да уволни совата (или кукумявката), дето ѝ каца на рамото в предаването, което води, защото това пернато на нищо не я е научило до сега. Да не говорим за мъдрост!

Освен това г-ца Ангелова спешно се нуждае от ремонт в начина си на изразяване по верските въпроси, защото изразът „Свети Йоан Кръстител няма да се обърне в гроба, защото изглежда си няма постоянен” е недопустим за „вярваща християнка”, макар че е отличен пример за просташко съвместяване на вяра (?) и цинизъм! Такъв израз прилича повече на някой волнодумец като Волтер, но на г-ца Ангелова ѝ липсва неговия творчески размах.

Да се изуми човек колко „богослови” се навъдиха напоследък у нас! Щом дори актрисите седнаха да ни учат на християнство! Затова нека г-ца Ангелова спре да се занимава с неща от които не разбира и да остави други да се занимават с предметите на Вярата, защото просто не ѝ достига капацитет. Само желание. Пък то не е достатъчно!

И като иска, нека рони сълзи над неволите на българските артисти и хора на изкуството, но да не противопоставя тяхната псевдодуховност на истинската, дефинирайки крайно невъзпитано поклонението на вярващите като „поклонническо невежество”, защото от писаното по-горе и за децата стана ясно, кой е невежият в случая и на какво се покланя той (всъщност тя)!

В целия репортаж на г-ца Ангелова, освен несръчния ѝ преразказ на Отсичане Честната Глава на Господния Предтеча и трикратното ѝ намиране, има само една вярна приказка и то чак накрая: че „този тип търговия е особено опасен - това е търговия с надеждата, вярата и истинските християнски ценности. И трябва много да се внимава с подобна спекулация. Много.” Напълно съм съгласна! Затова, г-це Ангелова, ако обичате, върнете, моля, хонорара си от репортажа за Вести.бг.! Защото не го заслужавате, тъй като е грозна спекулация с надеждата, вярата и истинските християнски ценности! А за търговци като вас Христос е казал, че нямат място в храма!

.....

И понеже този репортаж няма какво повече да ни каже, ще обърнем поглед към Православното учение за светите мощи и ще ги разгледаме накратко в светлината на Православната вяра.

ІІ част - За благодатното нетление на светите мощи

Чудото на нетлението

На този свят няма нищо постоянно. Всичко се мени – както ние, така и всичко около нас. Но в този свят, където царстват тление и смърт, телата на някои хора, живяли свято на земята, сияят с нетление цели векове. Техните тела са като нашите, но не само че сами не се разлагат, но нерядко с тях нетленни остават и техните одежди, погребални повивки, та дори и дървените ковчези, в които са били погребани. Това необикновено явление възнася мисълта към Първопричината на всичко съществуващо – Бог, Който единствен може тленното да превърне в нетленно.

На тази фреска, която е копие на иконата Св. Богородица Осеновица, са изобразени светиите, чиито нетленни мощи се съхраняват в Рилския манастир

Светите мощи – свидетелство за истинността на Православната вяра

Нетлението на телата се наблюдава единствено в Христовата Църква. В езическия, индуския, юдейския и мюсюлманския свят не съществува такъв феномен. А в християнския свят още от първите векове на неговото съществуване, та дори до днес са налице нетленни мощи – на мъченици и преподобни, на царе и на светители. Нетлението разкрива истинността на Православната вяра и нейния божествен произход. Християните, които са се покланяли на свети мощи знаят, че те често излъчват неописуемо благоухание и извършват много чудеса. Примерите за това са неизброимо множество. Само в Рилската света обител, освен мощите на св. Иван Рилски, има частици от мощите на още 32-ма светии, по-известни от които са на св. Пантелеймон, св. Лазар, св. евангелист Матей, св. апостол Андрей, св. Император Константин Велики, св. Мария Магдалина, св. Ирина и други. А в софийския храм „Св. Неделя” се покоят нетленните мощи на св. Крал Стефан Милутин. Целият православен свят и особено Света Гора Атон изобилстват с мощи на православни светци.

Чудотворните мощи на св. Крал Стефан Милутин в софийския храм „Св. Неделя”

Нетлението е залог за Всеобщото Възкресение

Телата на светиите ни уверяват в истината на Христовото учение за възкресение на мъртвите. Както Господ може тленни тела да запази в продължение на векове нетленни, така и от земния прах да въздигне телата на всички живяли на земята при Второто Си Пришествие.

Чудесата подбуждат към праведен живот

А защо Господ допуска нетление на светите мощи? За да възбужда и укрепява в нас вярата и благочестието. Светиите са Божии приятели и когато им се покланяме, се изпълваме с чувство на благоговение; сравняваме своя живот с техния и просим небесното им застъпничество. Техните останки свидетелстват, че светиите са намерили благодат пред Господа и Той чува и приема техните молитви за нас.

Съмнения за нетлението

Някои хора казват, че от поста телата на светиите се изсушавали или че били погребвани в сухи почви, та затова не се разлагали. Въпреки това в телата винаги има достатъчно влага, която след смъртта неизменно подпомага тлението. Затова при балсамирането египетските мумии били изсушавани, а вътрешностите - изваждани, за да няма влага, след което били напълвани с различни вещества за устойчивост, а после - изолирани от въздуха, който подпомага тлението. Но при светиите не е така – те са погребвани без никаква обработка, а телата им са заравяни направо в земята. И за разлика от мумиите, които при съприкосновение с въздуха се разрушават, светите мощи остават непокътнати. Например в Гърция на о-в Корфу се пазят мощите на св. Спиридон, живял в 4 век. Тялото му и до днес буди удивление сред вярващи и невярващи, защото е меко, разтегливо и досущ като живо, не се е разложило и когато го изваждат за всенародно поклонение, го поставят в седнало положение като жив човек!

Чудотворство на светите мощи

Друго свойство на светите мощи е тяхното чудотворене. В съприкосновение със светите мощи мнозина получават изцерение от тежки болести, невярващи стават вярващи, а кощунници биват вразумявани. Подобни случаи са засвидетелствани през всички времена. Тези чудотворни прояви са характерни за всички мощи на православните светци. Чудеса не стават единствено тогава, когато ние самите ги препятстваме със своето неверие и безнравствен живот далеч от Бога, далеч от Църквата.

Мироточиви мощи

В Православната църква има мощи на светци, които дори източват свето миро. Такива са мощите на св. Николай, св. Димитър Солунски, св. Симеон Сръбски, св. Нил Мироточиви, св. Гурий Казански, светите Киевски преподобни в Киево-Печерската лавра, св. Александър Свирски и прочие.

Нетленните мощи на преп. Александър Свирски, починал през 16 век.

Заключение

Наистина не всички тела на светии са нетленни, но причината за това е Божият промисъл, който често остава неразгадан. Пък и нетлението не винаги е задължителен израз на светостта. А когато пък свети мощи бъдат откраднати или друго нещо стане с тях, вина за това най-често имат нашите грехове и липсата на благоговение.

Причината за тлението и нетлението се крие в самия живот на човека, както външния, така и вътрешния – неговите мисли, чувства и дела. И този, който постоянно мисли единствено и само за тленни неща, сам се подхвърля на тление след смъртта. Докато този, който издига постоянно ума си към нетленното Небе, нему и тялото ще пребъдва нетленно след смъртта. Затова към нетленните останки на Божиите светии трябва да се отнасяме с подобаващ респект, защото съприкосновението с тях носи велика радост и утешение на вярващите, но за невярващите благодатното нетление ще си остане навеки заключена врата.