"Нова заповед ви давам, да любите един другиго" (Ин. 13:34).

За нас, слушатели, заповедта за взаимната любов е наистина нова заповед, защото ние или не я знаем, или я забравяме, изоставяме я и не я изпълняваме. Та затова за Новата година чуйте тази нова заповед: обичайте се един другиго, обичайте се взаимно.

Помежду си ние сме най-близките люде, самите ние твърде много си приличаме: всички сме сътворени по един образ и подобие – по Божий образ и подобие; всички сме изкупени от една кръв – кръвта на нашия Господ Иисус Хистос; всички сме членове на едно тяло, чеда на един Отец и на една Майка.

Чуваш ли? Ти, който си готов с радост да отнемеш последното от другия, чуваш ли тази нова за теб истина? Ти отнемаш от най-близкия си човек, от най-подобния на теб, от най-приличащия на теб. Нима той е някое безсловесно животно, че постъпваш така жестоко с него? Но нима и с безсловесните е добре да се постъпва жестоко? „Праведният се грижи и за живота на добитъка си“ (Прит. 12:10), а ти и на човека не искаш да сториш милост; и не само милост не оказваш, но и постъпваш немилостиво. Що за човек си ти? Жалък човек, погинал човек!

Чуваш ли ти, който не желаеш доброто на другия, не му помагаш в нуждите и дори дължимото и законното не му даваш? Чуваш ли тази нова за теб истина? Та нали Бог Отец така го обича, че за неговото спасение не пощади Своя Син, но Го предаде на смърт; а Синът Божий, помагайки за неговото спасение, проля Кръвта Си за него.

От теб страда другият, от теб му е скръбно, от теб изнемогва той, а ти не усещаш ли това? На теб не ти ли е болно? Що за човек си ти! Ти не си член на църковното тяло, ти не си човек. Членовете на тялото си състрадават един на друг: когато ръката боли, на целия човек му е болно; а ти не страдаш ли, не скърбиш ли, когато човекът – член на едно и също тяло с теб – боледува и скърби? Питам те, що за човек си ти? Не, явно не си човек!

И така, слушатели: ако не се обичаме един другиго, ако забравим и изоставим тази заповед, в нас няма да остане нищо не само християнско, но и човешко. Ако не си желаем един на друг доброто, ако не си помагаме, не снизхождаме един към друг и не си отстъпваме, то ние няма да бъдем християни и дори хора няма да бъдем.

И затова от Новата година нека помним и изпълняваме тази нова за нас заповед – да се обичаме един другиго. Помнете тази истина: каквото правим или говорим във вреда на другия, правим го за своя вечна погибел; да обиждаш другия означава навеки да погубиш своята душа. Амин.

Протоиерей Родион Путятин, Проповеди, Издательство "Благовест", Москва, 2000.

Превод: прот. Божидар Главев