„Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене?” (Пс. 115:3).

Днес правим възпоменаване на едно от най-великите Божии благодеяния към нас: раждането на нашия Спасител Иисус Христос. Това ние правим в Божията църква и го правим заедно. А как всеки от нас поотделно трябва да отдаде почит на този празник? Какво можем извън църквата ние да принесем на нашия Спасител за Неговите благодеяния към нас?

Което нашият Господ Иисус Христос най-много от всичко обича в нас, това и трябва да Му принасяме в знак на благодарност. А нашият Спасител Иисус Христос най-много обича нашето спасение. Той се е родил заради нашето спасение, живял е за това, учил е за спасението, пострадал е за спасението, умрял е и е възкръснал заради нашето спасение, възлязъл на небесата и седи отдясно на Бога Отца – всичко това заради спасението. За спасението Той се грижи, за спасението Той ходатайства.

И тъй, каквото направим ние за нашето спасение, това и ще принесем на Спасителя като най-приятна Нему благодарност. И нашите жертви не са Му нужни, ако ние не се предпазваме от греха; и моленията ни Той няма да приеме, ако ние забравим за нашето спасение.

И тъй, слушателю, правѝ нещо за своето спасение, молѝ се за своето спасение, говорѝ за своето спасение. Това е най-драгоценно за твоя Спасител. Пазѝ себе си от греха, не мислѝ за греха, прогонвай от себе си греховните желания, избягвай греховните дела. Ето ти почитане на Христовия празник, почитане най-приятно за твоя Христос.

Но пазейки себе си от греха, удържай и другите от грях, грижи се за спасението на твоите ближни, помоли се и за тяхното спасение, направи нещо и за тяхното спасение.

Впрочем не само това, а всичко, всичко с радост и благодарност ще приеме от тебе Спасителят, всичко, което ти сега направиш за своя ближен: и чаша вода, и къшей хляб, и ласкава дума към ближния – всичко това ще бъде приятна за Спасителя жертва.

А ако ти обидиш, обезпокоиш, унижиш или прогневиш твоя ближен, така ще оскърбиш твоя Спасител, Който повече от всичко цени твоето спасение. Каквото и да направиш за Спасителя, каквото и да Му принесеш в жертва – всичко това ще Му бъде неприятно, ако ти си сторил нещо неприятно за твоя ближен, или ако ти не си понесъл смирено нещо неприятно от твоя ближен.

Христе, Спасителю наш! Всичко наше е в Тебе и всичко е от Тебе: Самите ние сме нищо, и нашето добро у нас, и то е нищо. Нямаме нищо свое, освен нашите слабости, нашите грехове. Ние за всичко трябва да Ти благодарим, но не можем без Теб дори да Ти благодарим както подобава. Сам Ти ни вразуми, и просвети, и спаси и съхрани. И устата наши с хваления към Теб изпълни. Амин.

Протоиерей Родион Путятин, Проповеди, Издательство "Благовест", Москва, 2000.

Превод: прот. Божидар Главев