Евангелието разказва, че Господ Иисус Христос взел със Себе Си на планината Тавор само трима от дванадесетте апостоли – Петър, Иаков и Иоан. Защо именно тези трима апостоли? Защо се преобразил пред тях, а не възвел на планината всички ученици?

Св. Прокъл, архиепископ Константинополски, както и св. Филарет, митрополит Московски, смятат, че числото три в случая не е случайно. Според старозаветния закон съгласните показания на трима свидетели се считали за достатъчни, за да се установи истината (Втор. 17:6). Така тези трима апостоли стават – дори в юридически смисъл – надеждни свидетели на явеното на Тавор Божествено достойнство и Небесна слава на Христос.

Освен това според преп. Григорий Синаит числото три има и духовен, символичен смисъл. То напомня за Троичността на Божеството – Отец, Син и Свети Дух. То сочи и трите главни християнски добродетели – вяра, надежда и любов. Същевременно три е образ и на трите основни природни сили на човешката душа – ум, слово и дух. Умът ражда словото, словото чрез дъха (духа) излиза и става чуваемо. Именно тези три способности – ум, слово и дух – дават на човека възможност да действа разумно, да общува и да изпълнява своето духовно призвание спрямо Бога и ближния.

Но главните причини защо Господ избрал именно Петър, Иаков и Иоан, се крият в друго.

На първо място, светите отци учат, че тези трима ученици превъзхождали останалите ученици с висотата на своите добродетели и били най-подготвени да станат свидетели на Преображението. Те и преди това били вътрешно устремени към духовното съзерцание и жадували за опита на богопричастността.

Св. Иоан Златоуст казва, че Христос взел със Себе Си Петър заради силата на неговата любов към Него, Иоан – заради мярката на Божията любов към него, а Иаков – заради готовността си да жертва живота си за Спасителя. Сам Господ попитал учениците: „Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия?“ (Мат. 20:22). Тогава Иаков и Иоан изповядали: „Можем“.

Преп. Иоан Дамаскин добавя, че Петър бил възведен като изповедник на Христос като истински Син Божий: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог“ (Мат. 16:16), и като първовърховен апостол. Иаков – защото му било отредено първи от апостолите да пострада мъченически (Деян. 12:1-2), ставайки икона на Христовите страдания. А Иоан – защото му било определено да проповядва ясно в своето Евангелие Божественото достойнство на Христос: „В начало бе Словото… и Словото бе Бог“ (Иоан 1:1).

Преп. Григорий Синаит уточнява: Христос взел тези трима, защото били най-съвършени във вярата, подвига, богопознанието и любовта. А св. Теофан Затворник добавя: Петър – като най-ревностен във вярата, Иаков – като праведен, Иоан – като вече преизпълнен с благодатта, която му било дадено да види.

На второ място, някои отци (св. Прокъл, преп. Иоан Дамаскин) казват, че Христос не взел всички ученици, за да не бъде и Иуда сред свидетелите, понеже той замислял предателството и не бил достоен да види Божествената слава. Но Иоан Дамаскин подчертава, че отсъствието на другите апостоли не представлявало някаква щета за тях – те присъствали духовно със своята любов, която никога не ги отделяла от Господа.

Свети Григорий Палама пък учи, че останалите ученици просто още не били готови духовно да видят нетварната светлина на Преображението, затова Христос избрал най-съвършените.

Накратко, избирането на тримата апостоли, които отишли на Тавор показва, че Божественото откровение се дава според мярката на духовната готовност. Преображението е не само лично свидетелство за тях, а и знак, че истината се утвърждава чрез достоверни свидетели и че често Божията слава не се открива всеобщо, а се явява според възприемчивостта и чистотата на сърцето.

Преображение Господне. Антология святоотеческих проповедей

Превод: прот. Божидар Главев