Здравей, Радост моя!

Честит рожден ден! Днес навършваш точно 9 години от твоето рождение. Тати те поздравява с този твой хубав и, надявам се, сладък празник! Целувки и бащини благопожелания за здраве и радости в твоя млад и красив живот! По този случай християните казват специална молитва към Милостивия Бог:

”Благодаря ти, вечни Боже, че доживях до този ден, с който започва нова година от моя живот. В Твои ръце е времето и Ти го даряваш на хората по голямата Си обич, но аз, Господи, често забравям за Теб и за Твоите благи заповеди. Въпреки това, моля Те, Господи, продължи дните на моя живот, запази ме здрава, благослови с успех моите трудове, дай ми това, от което имам нужда, очисти съвестта ми и подкрепяй сърцето ми с вяра в Тебе, за да вървя по пътя на спасението, и когато бъде волята Ти, то нека да премина от временния във вечния живот, като наследница на Твоето вечно царство! Амин!”

Наистина, дай Боже да бъдеш здрава и да напредваш в учението за радост на всички ни и за прослава на Бог Христос!

Ще ти разкажа една малка история за едно момченце, което не можело да се учи добре в училище и неговите съученици му се подигравали, учителите не били доволни от него, а и родителите му тъгували за това, че бил слаб ученик.

Какво направил той? - решил да търси помощ от Бога. Влязъл в Църквата, и като се огледал и видял, че никой не гледа към него, мушнал се бързо в олтара и се скрил под престола. Престолът е мястото, където свещеникът извършва различни свещенодействия (тоест заедно с неговите действия слизат от небето Ангели и невидимо извършват други действия). Отдолу под престола са поставени (закопани) частици от свети мощи на някой светия. С други думи престолът е най-важното и най-свято място в един Божи храм. Там именно се скрило момчето - мушнало се под червената покривка на престола и потърсило с молитва Божията подкрепа за усилване на паметта и разума си. Но както се молело свито на тъмно, неусетно заспало. Докато спяло, дошли свещениците, влезли в олтара и започнали света литургия. Момчето през това време сънувало, че Ангел небесен идва при него и с една лъжичка го храни с мед. Сепнало се и като се събудило, излязло от скривалището си под престола и изненадало всички.

- Какво правиш тук, защо си се скрил? - запитали ли го свещениците и то чистосърдечно си признало всичко. Свещениците се зарадвали на неговата вяра и го зачислили към църквата, за да им помага в службите. Така момчето си отишло радостно и доволно и след няколко дни в училище всички открили голяма промяна в неговите познания. За кратко време то надминало по знание всички свои съученици и завършило с отличие. Та нали сам Ангелът го хранил с мед! Момчето търсило с вяра и намерило - Бог дава на тези, които Го търсят с вяра, и които никак, ама никак не се съмняват, нито в Него, нито в Неговата бърза помощ и бърза подкрепа.

Ето и още един разказ за бърза Божия подкрепа и Божие чудо. Едно осемгодишно момче Станислав, заедно с приятеля си Миша отишли един ден да се пързалят с шейни на един хълм край тяхното село. Дълго се пързаляли с голямо удоволствие, докато Миша започнал да замръзва и казал на Станислав:

- Стаска, хайде стига толкова! Аз се прибирам - и момчето си тръгнало. Станислав решил да се пусне още един път и като се качил на върха на хълма, понесъл се с голяма скорост надолу - чувал само свистенето на вятъра и усещал снежния прах по лицето и очите си. Накрая полетял в една преспа - бух! После се вдигнал, направил една крачка напред и изведнъж снежната преспа започнала да потъва под краката му. Преди да разбере какво става, той паднал в един отворен кладенец, който бил затрупан само със сняг! Ледената вода на кладенеца прерязала краката му и започнала бавно да се вдига нагоре, просмуквайки се в дрехите му.

Когато бил много малък, Стасик сънувал лоши сънища и плачел от страх. Тогава баба му го научила: „Когато те е страх от нещо, казвай си молитвата “Отче наш”!

Като паднал в кладенеца, Стасик започнал да вика за помощ, но устните му бързо замръзнали и от устата му излизал само хриплив шепот. Добре че срещу тъмнината той имал изпитано средство: “Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята”... Амин! - казал Стасик и веднага започнал отново: “Отче наш”...

Внезапно Стасик видял, че някаква светлинка се появила отгоре - над кладенеца се надвесил непознат човек, (не от тяхното село) и започнал да го успокоява. Казал му, че вече го търсят в селото и скоро ще го намерят - той само да потърпи. Момчето попитало чичкото как се казва, но той така и не си казал името, а му говорел, че ще остане жив и здрав, и че го чака щастлив живот с татко и мама. Когато най-после се чули наблизо викове и хора тръгнали към кладенеца, тайнственият човек (вероятно Ангел) изчезнал и светлинката угаснала. Дошли неговите роднини и го извадили, целия заледен като леден къс. Размразили го и се оказало, че му няма нищо, дори хрема. Цели пет часа прекарало момчето в ледената вода, а лекарите казали, че само след половин час в такава вода човек умира от измръзване. Чудели се градските лекари, но хората от селото казали просто и с вяра: “Господ го спаси!” Ти вероятно разбираш кое го е спасило - неговата неотстъпна вяра, проявена в постоянната му молитвата “Отче наш”.

†    

Молитвата е нещо,
което Бог прави в мен.
Аз само чакам удивен.

Скъпа Мария, пожелавам ти много радост и силна вяра в Божията сила! Да изпълни Господ Бог всичките ти богоугодни желания и да те спаси за Царството Си небесно! Амин!

Амин значи “Така да бъде!” Нека бъде така, както любящият баща моли Бог Христос за своята малка дъщеричка!

Прегръдки и целувки: Тати

3 март 2002 г. Свищов