„Не бъди невярващ, а вярващ” (Иоан. 20:27).

Истината за Христовото Възкресение е тъй важна, че върху нея се гради цялото християнство: „ако Христос не е възкръснал, суетна е вярата ни“ (1 Кор. 15:17).

И затова не е чудно, че свети Тома, който не бил свидетел на първото явяване на Възкръсналия Животодавец на учениците, толкова силно желаел с пълна увереност да се убеди в тази истина, че не повярвал дори на своите съученици, които му казали: „видяхме Господа“ (Йоан 20:25).

Но Господ не отхвърлил желанието на Тома, макар и да бил невярващ; напротив, осем дни след Своето Възкресение Той отново се явил на апостолите, когато и Тома бил с тях, позволил му да се допре до Неговите ръце и ребра и му рекъл: „не бъди невярващ, а вярващ“.

Братя, не само на апостол Тома и на най-близките Си ученици Господ е дарувал пълна възможност да се убедят в Неговото Възкресение, тя е дадена и на всички нас. Истината за Христовото Възкресение се потвърждава за нас чрез такива събития, по-убедителни от които не може да има.

Първото от тези събития е дивната и внезапна промяна, станала в апостолите. Вижте какво се случило с тях. Съвсем доскоро те били хора боязливи и плахи, и когато Учителят им бил предаден на смърт, до такава степен се боели за себе си, че когато се събирали заедно, заключвали вратите "поради страх от иудеите" (Иоан 20:19). А сега? Изведнъж те стават смели и решителни; без страх се явяват в събранията на иудеите, застават сред фарисеите и книжниците, изправяйки се пред самия синедрион и навсякъде проповядват за Възкръсналия Христос.

Забраняват им, заплашват ги, хвърлят ги в тъмници – напразно, нищо не може да ги възпре. И по-рано те били предани на своя Учител, и дори Го уверявали, че са готови да умрат с Него, но щом Той бил заловен от слугите на първосвещениците, "всички Го оставиха и се разбягаха" (Мат. 26:56), и сам Петър, който изглеждаше най-ревностен, три пъти се отрече от Него.

А сега? Изведнъж те стават верни на своя Учител до съвършено себеотрицание. Оставят домовете си, роднините си, самото си отечество, разпръсват се по всички краища на света, понасят всякакви трудове, лишения, преследвания и страдания, посвещават целия си живот на проповедта за Разпнатия и Възкръснал Христос, и накрая вкусват насилствена смърт за Него, запечатвайки с кръвта си истината на своята проповед.

Как би могло всичко това да се случи, ако Христос не беше възкръснал? С какво би могла да бъде предизвикана такава дълбока промяна в тях, такава велика и постоянна готовност за жертви, такава непоколебима твърдост в изповядването на Христовата истина?

Може би – ще кажат неверниците – апостолите сами са измислили учението за възкресението на своя Учител, за да придобият значение в очите на хората и да спечелят последователи.

Но нека чуем с какво ги посрещна светът, когато проповядваха за Възкръсналия Христос. С почести, със слава, с богатства? Не! Тях ги очакваха бедност, хули, гонения, затвор, изтезания и смърт.

Как тогава можем да обясним това, че хората доброволно вървяха към такива беди и ужаси заради дело, което сами били измислили, знаейки, че няма никаква надежда да получат от него земни облаги?

Не, братя, човешкото лукавство не би могло да даде толкова свети и велики плодове. Очевидно е, че истината за Христовото Възкресение беше основата на цялата апостолска проповед, и за нея те с радост полагаха душите си.

Ако е изумителна тази нравствена промяна, станала тогава в апостолите, то не по-малко изумителна е и умствената. Те бяха прости рибари, некнижни хора (Деян. 4:13), и първоначално не разбираха докрай учението на своя Учител, колкото и то да беше ясно и общодостъпно; не можеха да се освободят от предразсъдъка на своите съотечественици относно царството на Месията.

А сега? Те изведнъж се явяват като най-великите мъдреци и проповядват учение за Бога, света и човека – най-съвършеното учение, до което никой човек не бе достигал; разкриват понятия за Месия, по-чисти и по-достойни от всичко друго, възвестяват нравственост толкова възвишена, каквато човечеството никога не бе чувало.

Ако Христос не е възкръснал, то не можеше да се случи и слизането на Светия Дух над апостолите. Откъде тогава тези рибари биха могли да получат уста и премъдрост, с които да просветят, да удивят и да победят вселената?

Второто събитие е чудната и неочаквана промяна на йерусалимците и въобще на иудеите. Нали именно те осъдиха на смърт нашия Господ, нали именно те неистово крещяха пред Пилат: „Премани Го, премахни Го, разпни Го!“

И ето, едва бяха изминали петдесетина дни от смъртта Му, и още щом апостол Петър възгласи в деня на Петдесетница пред тълпите народ, събран в Йерусалим за празника: „Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея“ – когото вие „чрез ръцете на беззаконници приковавахте и убихте, но Бог Го възкреси от мъртвите“ (Деян. 2:22-41), както гласят древните пророчества, още същия ден повярваха в Христа и се кръстиха до три хиляди души от самите тези иудеи.

След няколко дни друга такава проповед за възкръсналия Христос привлече към Него в Йерусалим още до пет хиляди души (Деян. 4:4). В следващите дни в същия град все повече и повече „се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени“ (Деян. 5:14).

Какво би означавало всичко това, ако Христос не е възкръснал, ако иудеите, особено йерусалимците, които имаха пълната възможност да узнаят истината, поне мнозина от тях не бяха се убедили в действителността на Неговото възкресение, въпреки разпространяваните слухове, че уж учениците Му откраднали тялото?

Ще кажете, че апостолите привличали към вяра в Христа чрез чудесата си? Така е. Като възвестяваха на иудеите за възкръсналия Христос, апостолите потвърждаваха словата си и с чудеса. Но откъде щяха да имат сила да вършат чудеса, ако Христос не бе възкръснал и не бе изпратил върху тях Светия Дух?

И не забравяйте, че като приемаха вярата в Христа, иудеите веднага ставаха предмет на омраза от страна на своите невярващи съотечественици и доброволно се решаваха да понесат всичко – притеснения, гонения, мъки и самата смърт заради името на Иисус, Когото преди това бяха разпнали…

Как можем да обясним това явление, ако Христос наистина не е възкръснал от мъртвите?

Да не споменаваме другите, също толкова поразителни събития, които потвърждават истината за Христовото възкресение: чудесното обръщане на Савел, един от най-големите врагове на християнството. Чудесното разпространение на светата вяра не само между иудеите, но и между езичниците, въпреки всички пречки от страна на езическите жреци, тълпите, мъдреците и самите управници, въпреки смъртта, на която бяха предадени хиляди християни в продължение на три столетия, въпреки реките от мъченическа кръв.

Не споменаваме и това как християнството побеждаваше враговете си през всички следващи векове, как преобрази и възвиси човечеството във всяко отношение, какво благотворно влияние оказа върху света на науките, на изкуствата, особено върху нравствеността, какъв безброен ред чудеса разкрива историята на Христовата Църква от нейното начало и до днес.

Ако Христос не е възкръснал, ако Той е обикновен човек, а не Богочовек, кажете, как всичко това се е случило и продължава да се случва в Неговото име?

Нека, братя, да възблагодарим на възкръсналия Жизнодавец! Той изисква от нас вяра в Себе Си, но също така ни е дарувал всички средства да се убедим в Неговото възкресение и Божественост, така че нашата вяра не е сляпа и тъмна, а разумна, светла и основателна.

И на всеки от нас справедливо може да се каже същото, което Той каза на апостол Тома, когато той докосваше ребрата и раните Му: „Не бъди невярващ, а вярващ!“ Амин!

Митрополит Макарий (Булгаков), Слова и речи.

Превод: прот. Божидар Главев