Вход

Православен календар

Проповед за Неделя след Рождество Христово

 

1201201940

Съвсем скоро след Рождеството на Христа се чува глас в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плаче за децата си, и не иска да се утеши, защото ги няма (Мат. 2:18).

Не плачи, не унивай, не скърби много, когато хората те обиждат, когато те притесняват, отнемат ти щастието или спокойствието. Те не могат да ти отнемат Бога и вечното спасение. Напротив, заради това, че хората ти отнемат щастието в този живот, Господ ще те възнагради с блаженство след смъртта; и за временните безпокойства, които търпиш тук, Той ще ти въздаде с вечен мир там отвъд.

Ето кога да плачеш и отрано да скърбиш. Когато ти обиждаш и притесняваш други, когато заради теб други хора плачат и скърбят. Най-нещастният човек е този, който прави други хора нещастни. Господ ще накаже всеки обиждащ, потисник и досадник; всички тези хора по-късно ще плачат горчиво и ще скърбят. И голяма милост би било за теб, ако понесеш наказанието за своите зли дела още в този живот, ако успееш да оплачеш греховете си срещу ближния и да ги изкупиш с добри дела. Когото Господ наказва тук, ще го помилва в бъдещия живот; който се покайва тук, няма да страда и да съжалява там. Но ако останеш неразкаян и ненаказан до бъдещия живот, там ще понесеш вечно наказание, ще плачеш и ще скърбиш вечно заради своите зли дела.

„Към кого от нас се отнасят тези думи?“ – ще кажете вие. – „Ние изглежда не обиждаме другите, никой от нас не съзира в себе си този грях.“

Дай Боже ние наистина никога да не носим в себе си този грях, Господ да ни пази от това голямо нещастие – да правим други хора нещастни. Толкова е грешно да обиждаш другите, че дори една обидна дума или желание да навредиш на някого е голям грях. Като говоря днес за това, нямам предвид никого от вас, казвам го само като предупреждение за себе си, за вас и за всички. Днешното четиво от Евангелието ме подтикна да поговоря за това: „Глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма.“ Това, както знаете, се случило, когато по заповед на цар Ирод били избити всички младенци от мъжки пол във Витлеем и околностите му на възраст под две години. Тогава загинали четиринадесет хиляди.

Ах, слушатели, като четем описанието на това ужасно събитие, което е станало толкова отдавна, ние, макар и не носещи вина за него, сякаш виждаме и чуваме как убиват тези бедни младенци, как плачат техните нещастни майки; и ни боли за тях, и сме готови да плачем с тях. Но безчовечният Ирод… той чете описанието на това събитие в ада и вечно ще го чете там, вечно ще вижда тези страдания на младенците, ще чува плача на майките и вечно ще се мъчи заради тях.

Да, слушателю, ти сега не усещаш какво зло вършиш, като обиждаш и потискаш другите; не знаеш колко е безчовечно да довеждаш другите до сълзи и скърби; може би дори не искаш да знаеш, че заради теб други хора плачат и скърбят. Но по-късно всичко ще узнаеш; ще усетиш върху себе си цялото зло на своите дела. При твоето възкресение за бъдещия живот ще оживеят пред теб всички твои зли дела; тогава всичко, скрито в мрака, ще бъде осветено, и намеренията на сърцето ще се открият (1 Кор. 4:5); тогава ще чуеш плача на обидените, ще видиш сълзите на притеснените от теб; техните сълзи ще те горят с неугасим огън, и риданията им ще те разяждат като незаспиващ червей. Злото ще бъде вечно мъчително за тези, в чиято памет то ще остане вечно; червеят им никога няма да умре, и огънят им няма да угасне (Марк 9:48).

Не нанасяй на себе си вечна вреда – не обиждай, не притеснявай другите, не довеждай никого без нужда до горчиви сълзи, никога не го прави, дори ако заради това ти сам трябва да плачеш и да скърбиш, да изпитваш нужда и бедност.

Ако предпочетеш да търпиш нужда и бедност, пред това да ощетяваш другите заради своето богатство, бедността ти ще бъде по-скъпа пред Бога от всяка жертва, защото тази бедност ще те спаси от грях.

Ако предпочетеш ти да плачеш, пред това да довеждаш други до сълзи, твоите сълзи ще бъдат по-приятни на Бога от всяка слава, защото те ще бъдат израз на твоята любов, която полага душата си за приятелите (Иоан 15:13).

Утешително е дори да плачеш, когато плачеш, за да не доведеш друг до сълзи; и в бедността има радост, когато се нуждаеш, но не отнемаш от другите, не взимаш чуждото. Беден си, но никого не си обидил; често имаш сълзи в очите, но нямаш грях на душата срещу ближния. А и беден няма да останеш, стига да работиш честно и да не обиждаш никого. Господ ще благослови труда ти, и ти ще наследиш земята с блажените и кротките (Мат. 5:5); и няма да плачеш, или поне няма да плачеш дълго, ако не си накарал други да плачат. Господ скоро ще те утеши с блажените, които плачат (Мат. 5:4).

Да, слушатели, каквото и да ви струва, не обиждайте другите, не отнемайте от никого щастието и спокойствието му. Горко на тези, които се веселят, докато другите плачат заради тях; горко на тези, които са сити, докато другите гладуват заради тях; горко на богатите, които трупат богатство чрез обиди, притеснения и неправди; тяхното горко не е в този живот, а там, зад пределите на гроба – там, където гласът в Рама, някога чут, ще се чува вечно за безчовечния Ирод. Амин.

Протоиерей Родион Путятин, Проповеди, Издательство "Благовест", Москва, 2000.

Превод: прот. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template18.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти