„Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога” (Лк. 12:21).

Евангелието чрез притча ни представя един богат и користолюбив човек, който като получил изобилен урожай от жито, не помислил нито за благодарение към Бога, нито за човеколюбие към ближния нуждаещ се от препитание, но взел да си прави планове къде да събере многото жито и как да го запази за много години, предвиждайки за себе си от користолюбив човек да стане лентяй потънал в разкош.

Провидението не би имало причини да пази този, който решил да живее без полза за другите, вредейки на собствената си душа. И затова съставеният за много години напред план се разрушил в самия ден на съставянето му по определението на Божиите съдби: Още тази нощ ще изтръгнат душата ти от теб.

Господ завършил тази притча със следния възглас: Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога. Така бива излъган в своите планове, така не успява да изпълни своите намерения, така въпреки опасенията и предпазните мерки, губи и своите съкровища, и самия себе си, човек, който събира богатство само за себе си, воден от своята алчност и от желанието да направи придобитото храна за своето користолюбие, леност и стремеж към разкош; човек, който не богатее в Бога.

Поучението от притчата за нелепостта на алчната, користна и самонадеяна привързаност към богатството, надявам се, за всички вас, братя, е и вразумително, и убедително без по-нататъшни обяснения и доказателства. Кой би пожелал да богатее тъй безумно и тъй нещастно като изобразения в притчата? Затова се надявам, че вашата мисъл търси по-правилно и по-благонадеждно възможно отношение между човека и богатството. Приемете това отношение, което е изразено в заключителните думи на притчата – то се състои в това да се богатее в Бога.

Но какво значи да се богатее в Бога? Това правило не е тъй ясно както противоположната му неправилност – да събираш за себе си. Събират хората за себе си в хамбари, в складове, в скришни места, но как да се богатее в Бога, Който не взима земното, вещественото богатство при Себе Си на небето и няма нужда от него?

Като най-кратко изяснение на правилото да се богатее в Бога най-вече може да бъде посочен най-близкия и очевиден пример за нас. Човек прави принос Богу, като дарява за Неговия храм, за неговото съзиждане, обновяване, издръжка, благоустройство или за неговото благолепие; един принася част от своето богатство, а друг дава безкористно своя труд, който също е собственост, често високо ценена сред хората и първоначално богатство, чрез което бедните стават богати.

И какво, отдаващите по този начин своето богатство обедняват или богатеят? Според словото Господне богатеят, както защото по този начин се благославя останалото им богатство, честно придобито, и благонамерения им труд, така и защото принесеното от тях не престава да бъде тяхно достояние, защото на Бог не Му е нужно да го присвоява. То не се губи, защото от Бога нищо не може да бъде похитено, а се съхранява в неповредима цялост пред Божиите очи за тяхното бъдещо въздаяние. Ето един от начините да се богатее в Бога.

Друг способ да се богатее в Бога е изложен от Самия Господ Иисус Христос в следните слова: „Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата” (Лк. 12:33).

Ако твоята мисъл не се успокоява от едното просто доверие към вярното и непогрешително слово Христово и желае още обяснения за това, как би могло подаденото от тебе на нищия да се окаже в Небесната съкровищница, и това изяснява за теб Господ с казаното от Него на друго място: „Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили” (Мат. 25:40).

На тези думи написани в Евангелието можеш да гледаш като на заемна записка, с която Господ признава Себе си за задължен към теб за всичко, което ти си подал на нуждаещия се твой ближен и за всяко добро, което си му сторил. Владетелят на света без съмнение не е имал нужда от този нищожен заем само за Себе Си, но и за онези, за които той е направен. Но такава е Неговата дивна благост – Той принизява Себе Си до образа на твой длъжник, за да те привлече към благотворство и чрез благотворството към блаженство. Той заема от теб разни незначителни неща, прах и тление, които ти наричаш земни блага, за да има възможност, без оскърбление на Своето правосъдие, да ти се отплати с истински блага, с нетление, блаженство и с такава лихва, каквато ти никога не би могъл да изчислиш.

Против такъв начин да се богатее в Бога някои могат да възразят, че те не могат да си продадат имуществото и да го обърнат в милостиня, защото то им е необходимо за препитание на тях и семейството им. Ще уважим и тази уговорка дотолкова, доколкото тя заслужава да бъде уважена. Ще признаем, че за пълната доброволна нищета може да се каже същото, каквото Господ е казал за съвършеното девство: „Не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено” (Мат. 19:11). Ще осъдим нерадението към домашните и безчувствената хладност към роднините, която, разбира се, не обещава и човеколюбие към чуждите. Ще го осъдим със строгостта на апостолските думи: „Ако някой се не грижи за своите, а особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от неверник” (1 Тим. 5:8).

Ако на теб не ти е даден свише стремежът към пълна доброволна нищета, тогава остани си богат, докато е угодно Богу, като междувременно се смиряваш с мисълта за своето несъвършенство по дух, а не се превъзнасяш по силата на плътското мъдруване. Грижи се за роднините, за семейството според задълженията на естествената любов, но не забравяй, че тази степен на любовта трябва да се възвиси до по-високата степен на духовната любов към човечеството и после до най-високата степен на любовта към Бога. Богатей в Бога, като поне част от твоето богатство отделяш за богоугодни и човеколюбиви дела.

И още, пази се поне да не събираш за себе си поради користолюбие, да не умножаваш неправдата и да не пилееш средства за разкош и тщеславие. Освещавай твоята собственост, като не присвояваш нищо за себе си, но признаваш всичко за дар на Божието Провидение и като благодариш за всичко на Всещедрия Подател Бог, като не привързваш сърцето си към подареното ти, но непрестанно го възнасяш към Дарителя, с готовност да Му го възвърнеш, когато Неговите премъдри съдби поискат това.

И накрая, по настоящия предмет могат да възникнат и въпроси от тези, които не са пожертвали своето имущество за Бога, защото нищо не са имали. Те биха казали: необидчивият Бог нима не е дал начин да се богатее в Него поне като някаква замяна на бедността, която ние претърпяваме? Не скърбете! Ще ви покажа и на вас вашето богатство, което, ако съумеете да владеете както трябва, няма да завидите на никой от онези, които се смятат за богати. Вижте как за вас се отваря вашата неотнимаема съкровищница. Свети апостол Иаков казва: „Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат?” (Иак. 2:5)

Виждате ли? Богатите с вяра са наследници на Царството Божие, какво повече ви трябва? Без това богатство никое друго не би принесло полза. При такова богатство никаква щета и никакво лишение не са важни, защото те са и кратковременни, и несъразмерно малки в сравнение със съкровищата на вярата, с наследието на Царството Небесно.

Нека най-вече се погрижим за богатството на вярата, братя, и богати, и бедни, за да го придобием и преумножим и да го съхраним непокътнато в непорочно житие. Тогава без тесногръдие, без завист един към друг и без изнурителни грижи в мирно упование да очакваме наследието на Царството, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат. Амин.

Филарет Московский (Дроздов), Свт. Сочинения Филарета, Митрополита Московского И Коломенского. Слова И Речи. Т. 3. Москва, 1877.

Превод: прот. Божидар Главев