„Жени приеха умрелите си възкръснали...” (Евр. 11:35).

Свети апостол Павел, изобразявайки силата и действието на вярата, ни посочва примери за това как жени-майки според своята вяра приемали възкръснали своите деца. Така и Илия възкресил сина на вдовицата, така и Елисей с молитва възвърнал жив умрелия отрок на майка му.

Светото евангелие, което ние днес чухме на литургията, ни разказва за това, как Наинската вдовица погребвала своя единствен син, как била потънала в своята мъка, как когато Иисус Христос я видял, я съжалил, трогнат от мъката на майка и без думи, без просба от нейна страна, със силата на Своето Божество възвърнал умрелия към живота. Велико чудо е възкръсването от мъртвите и малко са тези, които са се удостоявали да го видят.

Но има и друга по-страшна смърт за хората – духовната смърт. А има и друго не по-малко велико Божествено чудо, което ние често можем да видим и да изпитаме върху себе си и това е възкръсването на духовните мъртъвци. Сам Спасителят ни е научил да обръщаме мисълта си от телесната към духовната смърт. В Евангелието се разказва как Господ Иисус Христос казал на един слушател на Неговото учение: Върви след Мене. А той казал: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си. Но Господ му казал: Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци… (Лук. 9:59-60).

Мъртвият духовно е човек, който се е отлъчил от живота в Бога, от светостта и богоугаждането, отделил се е от Бога и Неговия закон. Такова било цялото човечество след грехопадението, но виждайки това, Господ се смилил над него и спасил едни според вярата им, други само по Своето милосърдие, като им изпратил Своя Единороден Син. Възкресявайки мъртвите телесно Спасителят повече се грижел за възкресяването на духовно мъртвите. На тях Той откривал Божията воля, тях призовавал в царството Божие, тях Той ободрявал с надежда на Божията милост, прощавал им греховете и казвал: „Твоята вяра те спаси”, „иди си и недей греши вече”. И огромно множество грешници, митари и блудници възкръснали духом и наследили вечните обители на вечния живот.

Но живи ли сме самите ние духовно? Живи ли са хората, които ни окръжават, нашите близки? Ако бихме били живи, тогава грехът не би упорствал в нашето смъртно тяло, тогава не бихме били зрители и наблюдатели на тези страшни престъпления и грехове, които със страшен разлив сега са запълнили целия ни живот. Истински е само животът оживен от духа, а плодовете на Духа са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:22). А духовната смърт носи гниене и разложение, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, завист, убийства, пиянство, безчинства и пр. (Гал. 5:20-21), – и нима ние не сме вонящи с нашите грехове, нима не виждаме как се разлага животът около нас?

И какво, нима това е смърт безвъзвратна и неизлечима? Нима животът, истинският живот е закрит за нас навеки?

Вие, мъртвите духовно, не се отчайвайте за своето спасение. Божията милост бодърства над нас, Спасителната Божия благодат не е отнета от нас. Господ вижда нашата мъртвост и милосърдства за нас. Стига само в нас да се е запазило желанието за живот, стига само със сърцето си да сме възлюбили Бога и Неговия закон и да се стремим към Него; стига само сами себе си да не водим към духовно самоубийство.

Въздъхни, християнино, към Бога, въздигни към Него очите си, възжелай твоето спасение, реши се както блудния син да оставиш пътя на греха, да се възвърнеш към Бога и светостта – и за теб ще е приготвен не само бащиния покрив, не само ще са открити източниците на живота, но и ще ти бъде дадена помощ да дойдеш до тези извори. В благодатта на кръщението, в словото Божие, в учението и наставленията на Църквата, във великото тайнство на покаянието и прощението на греховете, в тайната на съединението с Христа в Тялото и Неговата Кръв, в примера на живота на светиите, от които мнозина са били големи грешници – ти ще намериш извори на свято въодушевление, милост и спасение.

Но горко на теб и вечна смърт за теб, ако ти сам отгонваш от себе си благодатта, ако ти нарочно не слушаш словото Божие, ако не отиваш в Христовата Църква, ако се отказваш от нейните тайнства. Бог ни е сътворил без наше участие, Бог ни е изкупил без наше участие, но не иска да ни спаси насила. Иначе все едно Наинската вдовица, след като получи умрелия си син жив, да го убие и отново да се предаде на своята скръб. Това би било поругание и насмешка над Божията любов.

Тъй и ние при всички тези извори на живот, открити ни от Бога, ако сами насила се отклоняваме и отдалечаваме от тези извори гинем, но гинем не защото Бог иска нашата гибел. Грешниците сами погубват себе си, защото не са възлюбили истината и не са я приели, за да се спасят. Имайте и пазете тази любов към истината и с Божията помощ от нея като от семе и като от кълн ще се появи и разцъфне животът на духа. Тогава и само тогава ние можем да очакваме, че и заобикалящият ни живот заради множеството грехове и престъпления няма да представлява поле пълно с мъртви кости, защото всеки от нас ще възкръсне в живота на духа. Тогава и целият живот ще се оживи, защото не можем да лекуваме и да изцеляваме хората, без да изцелим всеки отделен човек.

Но първото движение и първата най-главна сила за възкръсването на духа дава вярата. Без нея човекът е навеки свързан с веригите на греха и мрака, без нея той е пленник на ада, без нея той е духовно мъртъв навеки. И както в онова време жените с вяра приели умрелите си възкръснали, така и сега ние завинаги ще достигнем до възкресението на своите души в святост и чистота и с вяра ще привлечем към себе си милосърдието на Господа Иисуса.

И Той, както някога възкресил сина на Наинската вдовица, ще възкреси и нас духовно гинещите и духовно мъртвите. С греха умираме, но с вярата ще възкръснем! Амин.

Прот. И. И. Восторгов. Полное собрание сочинений. Т. III (въ двухъ вып.): Проповеди и поучительныя статьи на религиозно-нравстренныя темы. 1906-1908 гг. – Москва.

Превод: прот. Божидар Главев