Това е истинска история.
Альо­ша Ка­ра­ма­зов се ро­дил в СССР.
А мо­же и под те­пе­та­та на Плов­див.
Ня­мал бра­тя.

Ка­то ста­нал мла­деж, чул ду­ми­те: “Ис­каш ли да се спа­сиш... взе­ми кръс­та си и вър­ви след Ме­не.”
И Альо­ша оти­шъл в ма­настир.
Но лу­ка­ви­ят взел да го из­ку­ша­ва със спо­ме­ни­те за све­та, кой­то бил ос­та­вил...

След две го­ди­ни Альо­ша на­пус­нал ма­нас­ти­ра.
Оти­шъл на ек­с­кур­зия в Югос­ла­вия.
От­там из­бя­гал в Аме­ри­ка.
Оженил се във Флорида.
Ро­ди­ли му се де­ца.
Аме­ри­ка­ни­зи­рал се.
Ро­ди­ли се и вну­ци­те.
Вед­нъж дя­до Алекс за­вел пет­го­диш­ния си внук на плаж.

Дя­до, как­во е това, което си нарисувал на гърба си?
По­пи­тал мал­ки­ят Ал и над­рас­кал на мок­рия пя­сък един кръст, а в под­но­жи­е­то му не­що, на­по­до­бя­ва­що че­ре­п.
Ста­ри­ят Альо­ша ня­мал ни­как­ви та­ту­и­ров­ки.
Затова лицето му пребледняло.
Пос­ле по­жъл­тя­ло.
То­ва би­ло изоб­ра­же­ни­е­то на мо­на­шес­ка­та схи­ма, на обета му с Бога!

Съ­щия ден Альо­ша за­ря­зал всичко и се качил на самолета.
Приб­рал се в ма­нас­ти­ра, къ­де­то за­вър­шил зем­ни­те си дни в по­ка­я­ние...