В днешното литургийно свето евангелие (Мар. 8:34–38) Господ Иисус Христос ни разкрива цената на човешката душа.

«Каква полза за човека — казва Той, — ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?»

Човекът не е само тяло, не е само плът, не е само кости, месо, мозък и кръв, не е само химически елементи.

В един учебник се казва, че било изчислено, че у човека имало тези елементи, които намираме във водата, въздуха и сушата, и то в такъв състав: тлъстина за седем парчета сапун; желязо за един гвоздей от среден размер; захар, достатъчна, за да напълним една солничка; вар, колкото да варосаме един курник; фосфор за две хиляди и двеста клечки кибрит; магнезий една доза от това лекарство; калий, колкото за изстрел из пушка за игра; и сяра, колкото е достатъчно, за да освободим едно куче от бълхи. И всичко туй струвало два сегашни лева! Но това ли е човекът? Съвсем не! Туй е неговото тяло. Тялото обаче е само инструмент. Друг е, който си служи с този инструмент. Това е душата.

Предаваме телеграма. Ние знаем, че без съответен процес, който става в телеграфната жица, не е възможно никакво телеграфно съобщение. Но съдържанието на телеграмата чие произведение е? На този ли процес? О, не! То е творение на човешката душа! Най-великият от френските поети през 19-ти век Виктор Юго поднесъл на знаменитата френска артистка Сара Бернар по случай 25-годишния ѝ юбилей човешки череп, на който саморъчно написал следния куплет:

„Лампо, какво направи ти с твоя пламък?

Празна клетко, какво направи ти с твоята хубава птичка, която пееше?

Вулкане, какво направи ти с твоята лава?

Робе, какво направи ти с твоя господар?”

Какво е искал Виктор Юго да каже на Сара Бернар? Той искал да ѝ напомни за душата и че по-важно и по-високо от всичко е душата!

Той ѝ напомня, че човешкото тяло е лампа, но друг пламти в нея. И това е душата! Че човешкото тяло е клетка, но друг обитава и пее в нея. Това е душата! Че човешкото тяло е вулкан, но друг е лавата. Това е душата! Че човешкото тяло е роб, но друг е в него свободният, управникът, господарят. Това е душата!

Човекът, братя и сестри, има душа. И тази душа по преценката на Спасителя, както чухте от Неговите думи, които приведох в началото, е по-ценна от целия свят. «Каква полза за човека — казва Той, — ако придобие цял свят, а повреди на душата си?» Ако бихме могли да поставим на едното блюдо на везните душата, а на другото целия свят, душата ще натежи. С право Господ пита: «Какъв откуп ще даде човек за душата си?» Какъв откуп? – Никакъв!

Следователно първата ни и най-главна грижа трябва да бъде грижата ни за нашата душа.

Нека не забравяме, че всеки момент можем да чуем Божия глас: «Сега ще ти поискат душата» (Лук. 12:20). А след туй ще се потърси от нас сметка (Мат. 25:19). И негодният раб ще бъде хвърлен във външната тъмнина (Мат. 25:30).

Какво не направи Господ Иисус Христос за човешката душа?! Той Сам дойде в света, за да търси и спаси погиналото; Той ни остави Своето учение: да знаем как да живеем, за да наследим живот вечен; Той избра апостоли и ги проводи в света да проповядват на всяка твар и на всички народи Евангелието; Той основа Църквата Си, на която даде «всичко потребно, за живот и благочестие» (2 Петр. 1:3); и постави в нея апостолски приемници – пастири за усъвършенстване на човеците «в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово, докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божи, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство» (Еф. 4:11-13).

И тези пастири ето вече две хиляди години вършат светото Божие евангелско дело!

В края на днешното литургийно свето евангелие се съдържа, братя и сестри, едно страшно и съдбоносно предупреждение към християните: «Който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, – казва Спасителят, – и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите ангели». Христовият последовател трябва смело, открито пред човеците, пред света, без срам и страх да изповядва вярата си, да свидетелства за вярата си, да има туй състояние на духа, което свети апостол Павел е изразил с думите: «Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ» (Рим. 1:16).

Братя и сестри, ние, които сме се събрали в този свети храм на богослужба и молитва сме убедени, че сме християни. Като такива, по повод на днешното литургийно свето евангелие трябва да си зададем следните два въпроса: Първия: Мислим ли за душата си и знаем ли нейната цена? Втория: Дръзновени изповедници ли сме на вярата си?

Нека всеки от нас сам за себе си да си отговори на тези въпроси и ако намери, че в някое отношение е неизправен, да се постарае да се изправи!

«Божията благодат, спасителна за всички човеци» (Тит. 2:11), да ни просвети и подкрепи в усилията ни да бъдем примерни християни! Амин!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.