Раждането на децата трябва да се посреща не само с чувство на радост, но и с благочестиви помисли – за тях трябва да се търси щастливо бъдеще не само от гледна точка на земното битие, но и в съюза на земното с небесното битие.

Имената на децата трябва да се дават не безразборно, или с повърхностни съображения относно приятно и неприятно звучене и тем подобни неща, но с мисъл за благочестивите предци, чиито души могат да преподадат действено благословение на потомците, а още по-добре с вяра и любов към светиите, чиито молитви и благословения са без съмнение благотворни.

Наричането на името не е тъй маловажно, както си мислят хората, които по-добре помнят имената, отколкото да знаят същината и отношението между нещата. Мъдростта на първосъздадения човек била изпитана и проявена чрез наричане имена на всяка жива душа.

При наричането на имената на патриарсите неведнъж се проявявал дарът на прозорливост и пророчество. Сам Бог, когато благоволил да даде на Авраам ново, многозначително, потомствено благословение, като залог, като печат и като тайнствено знамение за това благословение му дал ново име: „И няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи” (Бит. 17:5).

Светата Църква, знаейки, че малцина са способни от себе си да наричат имена, които принасят благословение, е установила прекрасния обичай да се заимстват имена на светии, които по благодатта на тези светии винаги носят със себе си благо знамение и принасят благословение. Най-много блага се принасят на младенеца, когато името му дават не само заради обичая, а и заради вярата и любовта към определения светец.

Святитель Филарет Московский (Дроздов), Как создать православную семью

Превод: прот. Божидар Главев