„Като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика” (Мат. 14:30).

Чудна работа! Колко бързо човек може да изгуби вярата си! Когато апостол Петър вървял по вълните към Христа, докато вярата му била твърда, нозете му не потъвали във водата. Но щом преместил вниманието си от Христа към силата на вятъра, тутакси започнал да потъва.

Малко ли такива примери сме виждали и в живота? Докато човек ходи постоянно и неотстъпно в Божията църква, и в дома си в подходящото време се моли на Бога, и държи паметта за Бога, и има Бог в сърцето си, тогава и в дома му има ред, и в душата му има мир и покой. А когато започне да съкращава своята молитва, забравя да беседва с Бога, когато престане да ходи на църква, започне да пие, завърже дружба с безпътни приятели и докато се озърнеш – и в трудовете - неуспехи, и в делата - несполуки, и в жизнените обстоятелства - неприятности. Заради продължителния нетрезв живот вярата напълно оскъднява, Бог бива забравен, греховете се умножават, болестите идват и гледаш – човек се хвърля в такива грехове, които накрая го довеждат до отчаяние.

Добре че Христос не бил далеч от Петър, че се чул гласът на Спасителя и помагащата ръка била готова да се протегне към потъващия за спасение. Ние не се съмняваме, че Христос е близо и до нас особено когато се намираме в опасности, в скърби, в нещастия, сред житейски смутове и стига само да извикаме: „Господи, избави ме, загивам!” – и Господ тозчас ще простре ръката си за помощ.

А има такива, които вместо да призоват Господа на помощ, сквернословят и призовават името на лукавия, като казват: Дявол да го вземе, каква е тази работа, все не ми върви! Тогава Господ отстъпва от човека, а идва дяволът. Внушава скверни мисли, помрачава ума и води накрая човека към отчаяние. В такова състояние пък човек се предава на пиянство и или убива друг човек, или посяга на собствения си живот.

Не е ли по-добре за човека да се обърне към Христа? Не е ли по-добре да се предаде на покаяние, смирение, строг пост, продължителни молитви и да зове към Господа ден и нощ: „Господи, спаси ме, погивам! Господи, преди да погина, спаси ме!”

Горко на този човек, който при неблагоприятни обстоятелства в живота не се отрезвява, не се обръща към Бога, не се смирява, не се предава на покаяние; но се отдава на пиянство и пада в отчаяние. Пияният и отчаяният човек не принадлежи на себе си, а на дявола, който върши с него каквото си иска. В такова състояние човекът не вижда Бога, не вижда и своята погибел. Св. апостол Петър само се усъмнил и едва не потънал, а неразкаяният грешник изцяло губи вярата си.

Много бури и нещастия се срещат в живота, но всички те не са опасни за благочестивия и набожен човек. А за такъв, който не се моли на Бога и не ходи на църква и най-незначителното обстоятелство в живота, един слаб ветрец дори го привежда в страх, лишава го от надежда на Бога, довежда го до отчаяние.

Господи, не допускай да изпаднем в маловерие и ни подкрепяй в минути на страх и смущение. Амин.

Простые и краткие поучения. Том 9.

Превод: прот. Божидар Главев