Вход

Православен календар

За постепенното възрастване в добродетелите

 

Както мракът се разпръсква от присъствието на светлината, болестта бива победена с възвръщането на здравето, както преуспяването в добродетелите започва от малките неща и възраства до висша степен, тъй и злото се умножава, започвайки с малкото и после става неизлечимо.

По същия начин и началото на добродетелното житие се явява избягването на злото. Избягвай злото, е казал Давид, и върши добро (Пс. 36:27). Защото ако той в началото ти бе предложил да бъдеш съвършен, то ти неохотно би пристъпил към това. Но той отпърво те съветва да започнеш с най-лесното, за да може да пристъпиш по-смело към следващото.

Както в Лествицата първата степен е отделянето от земното, така и в богоугодното житие началото на преуспяването е отклоняването от пороците. Докато всеки от нас е младенец, той се стреми към настоящето само заради приятността, без изобщо да се грижи за бъдещето. После когато стане мъж, бидейки в съвършен разум, вижда пред себе си пътя, който се разклонява на две – към добродетелта и към порока, и често оглежда и единия, и другия със своите душевни очи, сравнявайки ги и съди за техните свойства. Пътят на грешниците показва всички приятни неща от настоящия век, а пътят на праведниците сочи благата на бъдещия век. Пътят на спасяващите се колкото прекрасно бъдеще обещава, толкова многотрудно настояще представя. И обратното, приятното и невъздържано житие ни предлага само настоящо, а не бъдещо наслаждение.

И тъй, блажен е онзи, който не е хвърлил себе си в погибелта чрез тези прелести и от двата пътя не е избрал водещия към злото. Блажен е онзи, който е отдалечил от себе си всяка светска надежда и се надява само на Бога. Проклет човек, който се надява на човек, а благословен е човек, който се уповава на Господа. Тъй като надеждата на Бога винаги привлича Божията помощ, а Господ не желае да подава Своята всесилна помощ на такъв, който се надява понякога на богатство, на човешка слава или на силните на света, а понякога на Бог възлага надеждата си. Защото всеки е длъжен само на Божията помощ несъмнено да се надява.

Из "Нравственные слова святого отца нашего Василия Великого, архиепископа Кесарии Каппадокийской, избранные Симеоном Метафрастом, с Греческого на Российский язык переведенные".

Превод: прот. Божидар Главев

module-template8.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти