Нашето внимание трябва най-вече да бъде съсредоточено върху изпълнението на заповедите. Повярвали сме вече, а сега какво следва? Изпълнявай заповедите, защото вярата без дела е мъртва.

Също да благодарим на Господа, защото Нему било угодно, щото ценността на нашите дела да се определя не от тяхната широта и висота, а от нашето вътрешно разположение при извършването им, и при това Той ни е обградил с много случаи, в които ние можем и трябва да изпълняваме дела според Неговата воля, тъй че ако внимаваме върху себе си, можем ежеминутно да вършим богоугодни дела. За това не е нужно да ходим зад няколко морета, както правят прогресистите, а ти гледай всеки ден и всеки час и върху каквото забележиш печата на заповедите, изпълнявай неотложно с убеждението, че точно това, а не някакво друго дело изисква от теб Самият Бог.

Прогресистите винаги имат предвид цялото човечество или поне целия свой народ като цяло. Но нито човечеството, нито народът съществуват като отделно лице, за да може нещо сега да се направи за него. Човечеството и народът се състоят от конкретни частни лица. И вършейки нещо за един човек, ние вършим нещо за цялото човечество. Ако всеки вместо да е вперил поглед в цялото човечество, би вършил възможното за този, който му е пред очите, тогава всички люде в съвкупност и във всеки момент биха вършили това, което е нужно за всички нуждаещи се и удовлетворявайки техните нужди, биха устройвали благото за цялото човечество, което е съставено от имащи достатъчно и живеещи в недостиг, от немощни и силни. А те какво – в мислите си държат благото за цялото човечество, а това, което е пред очите им пропускат да видят. И става тъй, че те не успяват да извършат общото поради невъзможност, а като пропускат и частното, така не вършат нищо свързано с главната цел на живота.

В Санкт Петербург ми разказаха една случка. Някакъв джентълмен пред събрание на някакви млади радетели за всеобщото благо – това се случило в самия разгар на прогресистките бълнувания – произнесъл много силна реч за любовта към човечеството и народа. Всички били възхитени. Но като се върнал този човек у дома си, неговият прислужник нещо не отворил достатъчно бързо вратата (или на онзи така му се сторило), след това недостатъчно бързо подал свещта, после нещо с кюнеца не било наред и в стаята било твърде хладно… И нашият филантроп най-накрая не издържал и наругал своя слуга. Той пък нещо възразил и онзи го ударил в гърдите. И ето го нашето момче: там се разтопил от любов към човечеството, а тук и с един човек не могъл да постъпи, както подобава.

В същото това време на първия разгар на прогресистката пропаганда нашите красавици, впускайки се във всевъзможни благотворителни инициативи, често забравяли за своите майки, оставяйки ги без късче хляб, а в същото време си мислели, че по някакъв начин вървят напред и устройват благото за човечеството.

Цялата беда се състои в твърде широкия кръгозор. А по-добре е, смирено свеждайки очи, да гледаме нозете си и да разсъждаваме каква да бъде следващата ни крачка. Ето това е най-верният път.

Что есть духовная жизнь и как на нее настроиться?

Превод: прот. Божидар Главев