Поучение за Пета Неделя след Петдесетница
„Позволи ни да идем в стадото свини” (Мат. 8:31).
Наистина и за нечистите духове животът в ада е мъчителен, след като те молят Господа да не ги праща в бездната, което значи в ада, а да им позволи да влязат в стадото свини.
Господ изпълнил тяхното желание и им позволил. Защото видял пристрастието на гадаринските жители, които били привързани към тези животни и нехаели за вечното си спасение. Впрочем при погубването на стадото свини дяволът предвидил, че жителите на тази страна ще възроптаят против Господа и няма да Го пуснат в града си.
Така се и случило. Те всички посрещнали Господа и започнали да Го молят да си иде от техните предели, защото може би си мислели: „Каква полза от такъв чудотворец, който може да погуби и останалия ни добитък, и имуществото ни”. Ето защо и в нашите времена хора, които са пристрастени към земните блага не могат да обичат Бога.
Как да имаш в дома си икона на Иисус Христос, когато Той забранява на богатите да се надяват на своето богатство?[1] Как да държиш в ръцете си светото Евангелие, което одобрява нищетата, а не богатството; въздържанието, а не разкоша; скърбите, а не веселието; поста, а не пресищането; смирението, а не гордостта и тщеславието? Как да ходиш в църквата, когато там чуваш само поучения за поста, за самоотречението и за носенето на кръста?
Ето защо обичащите този свят отдалечават от себе си Господа в лицето на Неговите пастири и отдалеч заобикалят дверите на храма Господен. Защо си дошъл да ни мъчиш преди време?[2], – питали бесовете Господа. Нима и това за тях е мъка, когато не им се позволява да мъчат човека? Нима когато Господ им отнел властта да мъчат тези двама нещастни бесновати, Той ги лишил от голямо удоволствие? Да! След като зъл човек се радва и изпитва удоволствие, когато отмъщава на врага си, то дяволът толкова повече се радва на страданията на човека.
Ала много пъти самият сатана е осъзнавал, че той винаги помага за нашето спасение. И когато ни поразява с болест, и когато ни съблазнява, и когато се вселява в човека. В свят човек дяволът не влиза, а влиза само в грешен човек и го мъчи според степента на неговите грехове и беззакония. Болестите, изкушенията и нападенията от бесовете само водят човека към покаяние. И ако всяка страст в човека показва присъствието на един или друг бяс, то помислете си, колко окови и изкусители има човек, който отхранва много страсти в душата си! Как те вкупом са обсадили такъв човек?
Погледнете тези двама бесновати. В тях се оказал легион, тоест шест хиляди бесове. Как е станало това? Ние не знаем това, но сме уверени, че дяволът този път не излъгал пред Господа Бога, защото Бог е всезнаещ.
Колко нещастен е човек, който е мъчен от множество страсти! Докато е жив ще го мъчат страстите, а след смъртта ще го мъчат бесовете.
Велики Боже, колко нещастен е такъв грешник! По-добре би било той да не се роди на света, отколкото да търпи такива мъки цяла вечност!
Боже, пощади и помилвай нас грешните! Амин.
Простые и краткие поучения. Том 9.
Превод: прот. Божидар Главев
[1] 1 Тим.6:17.
[2] Мат. 8:29.