Откъде се вземат лъжеученията
Мнозина погрешно си мислят, че ако научат добре всички хора, то всичко ще стане прекрасно, всичко ще е наред. Провеждаме всеобща катехизация и всичко ще бъде наред.
Не, няма да бъде. Има свободен избор. Човекът може да се откаже от словото Божие. Ние сме длъжни да донесем словото Божие до всички, но не трябва да сме уверени, че всички веднага ще го приемат.
Разумът на човека след грехопадението е повреден и болестта се усилва, и затова човекът, знаейки, предпочита да не знае. Така възниква езичеството – човек има знания, но започва да ги изопачава. Всички древни и съвременни ереси имат една и съща природа. Как възниква учението за почитане на творенията? Да, има Бог Творец, но ние не Му се покланяме. Защо? Мотивите са различни.
1. Бизнес логиката (ще попречи - няма да попречи) - „Бог така и така си е добър и следователно, защо да Му се кланям - Той няма да ми навреди”. Това са думи от песен на народността на държавата Мианмар, в Югоизточна Азия. Логиката е, че Бог е просто един добър старец, а виж - благоразположението на злите духове трябва да бъде заработено.
2. Като че ли Бог Го няма - „Бог високо, цар далеко”. Това е езически лозунг, деклариращ, че Бог си е някъде там на небето, а хората са на земята и на всеки си му е хубаво на неговото място. Бог е отдалечен сякаш Него Го няма. Така започва поклонението на творението вместо на Твореца - човек знае за Бога Създателя, но не Му се покланя.
Светителите Филарет Амфитеатров и Теофан Затворник дават еднакъв съвет: задължително всяка година да препрочитаме Катехизиса, за да проверим себе си – дали не сме се отклонили от чистотата на Православието.
Как възниква лъжеучението?
Отначало Божието Откровение се измества настрана като нещо ненужно и което ни пречи да бъдем завистливи и свадливи, с помощта на демоните се изтласква от съзнанието и след това се забравя. Това е механизмът на възникване на всички лъжеучения както на древните, така и на новите.
Затова честни атеисти няма. Това е все едно да кажеш нажежен сняг или целомъдрена блудница, което е съзнателна измама. Човек, който е откъснал себе си от истината, е престанал да се отнася към категорията на хората („антропос”[1] означава „устремен нагоре"). Затова и Писанието нарича атеистите буйстващи луди.
„И аз съм християнин!” Дали обаче е така?”, Издателство „Православна класика”, 2022 г.
[1] На гръцки „човек”.