Беседа с отец Симеон, игумен на сръбския манастир Рукумия за обновленството

Отец Симеон, някои епископи въвеждат нови порядки в Литургията и твърдят, че това е връщане към първохристиянската литургична практика. Какво може да се коментира това?

- Светите Апостоли, нашите свети Отци, нашите свети Събори винаги всичко са решавали в съгласие с нашата Света Православна вяра и с нейните порядки, със Светия Дух. Ето например свети Сава донесъл на сърбите този богослужебен порядък, който приел от светите отци и светите апостоли.

Истината просто трябва да бъде предавана и към нея нищо не бива да се прибавя или отнема. Ако някой добронамерено желае да ни върне във времето преди десети век, той трябва да попита за това Събора. Но аз се съмнявам в доброто намерение на подобно новаторско предложение. Много важно е нищо да не се прави самочинно, а всички въпроси относно каквито и да били промени в богослужението да бъдат отнасяни към църковния Събор, а въпросът за изменения в Литургията може да бъде разглеждан само от Вселенски Събор. Ако някой предприема нещо самочинно, той се противи на Светия Дух. Светите Отци ни съветват просто да държим Православната вяра и Свещеното Предание.

У много свещеници възниква силно смущение поради нововъведенията. Често определен епископ въвежда обновленчески елементи, противоречащи на решенията на Църковните събори, а неподчиняващите се на епископа ги грози наказание. Как трябва да се постъпва?

- Да, сега е много тежко за свещениците. Един протоиерей веднъж ми каза: „Ето, аз четиридесет години учих хората да съблюдават постите, да се каят за греховете си, да се молят на Бога, на всички да простят и чак тогава да пристъпват към Светото Причастие. Ако сега приема нововъведенията, ще излезе, че четиридесет години съм лъгал народа и тогава хората ще ме заплюват”. Един друг свещеник, който служи от двадесет години ми каза същото.

Имаше двама епископи, които се придържаха към строгия православен порядък, дойде трети, който не признава нищо, надсмива се над св. Николай Сръбски и другите светии, как можем да го слушаме? Трябва да се слуша онзи епископ, който е послушен на своя Събор. Всеки разсъдителен човек веднага ще разбере това. Трябва да търпим всеки, но да слушаме трябва само послушния! Как може да слушаме непослушния?! А той самият на кого е послушен? Ако не слуша Църковните събори, чий събор слуша тогава?

Любовта, за която сега много се говори, и която така възхваляват, се използва от обновленците за да отменят всички правила. Но любовта към Бога се потвърждава с послушанието. Та нали, който слуша Църквата, той слуша нейния Глава. Главата е Господ Иисус Христос, а в Църквата живее и животвори Дух Светий. Ето кое е важното.

Попитах един свещеник-обновленец, защо той служи самочинно. Той ми отговори: „Който не желае да присъства на тази нова Литургия, четиридесет поколения от рода му да бъдат проклети!”

- Така той сам себе си проклина! Защо да придаваме значение на проклятие от страна на непослушния? Всъщност той самият е проклет. Трябва да е ясно следното: ако той не слуша Събора на своята Църква и при това упорства, а освен това и проклина, очевидно е, че той самият е проклет. Не обръщайте внимание на неговите клетви! Той със сигурност е изпаднал в бесовска прелест. А защо?! Защото Светият Дух вече не пребъдва в него, а Неговото място е заело озлоблението. Там, където е Бог, няма злоба! Там, където е благодатта на Светия Дух, речта е блага, налице е почитание към всеки човек, та нали всички хора са сътворени по Божий образ. Важно е човек да не придава значение на такива глупости, защото огромна глупост е някой да проклина до четиридесето коляно. А и кой го прави? Този, който не слуша своя Събор! Ако не слуша събора, не слуша Църквата, ако не слуша Църквата, то не слуша и нейния Глава Господ Иисус Христос. Той самият е проклет, а не обратното!

По-лошо е положението с онези, които нямат твърди убеждения и твърда вяра и от страх приемат решенията на такива епископи. Има страхливци, които са неспособни да казват „Не!” У тях няма мъжество. Там, където е Бог, налице е мъжество и тази сила връща в пътя на Истината всички онези, които са свърнали от него. Ще кажа само едно: Дай Боже всички те да се покаят!

“О соборе в Смеперове”, манастир Рукумия, 2008

www.pkrest.ru

Превод: Свещ. Божидар Главев