Мат. 8:5–13

Великият и непристъпен Бог дошъл на земята в Христа Иисуса и станал близък и достъпен. Той посещавал домовете, ядял с хората, докосвал се до тях и те Го докосвали, докосвали одеждите Му и чрез това общение с видим Човек те получавали помощ от невидимия Бог.

И когато отишъл на небето, Господ оставил възможност за непосредствено общение с Него. Той обещал, че винаги ще бъде сред онези, които се събират в Негово име. И ето сега ние можем да запишем имена за здраве или за упокой на наши близки в Христа, за да бъдат те прочетени от свещенослужител пред Светия Престол. Ние вкусваме просфора, елей, вода, които Господ е осветил и е сподобил с благодатна сила. Ние служим молебени пред Неговото свято изображение, получаваме благословение от свещеника. Но при това ние сме длъжни да помним, че Бог е тук до нас, съвсем близо, и Сам със Своята ръка ни подава помощ. И макар Той да е устроил за наша полза целия благодатен църковен чин, на Самия Него нищо не му пречи да ни помогне и без всякакво видимо посредничество. За Него е достатъчно не само една единствена дума, но дори и само желанието. Трябва да помним това - та нали християнството в нашето отечество съществува вече повече от хилядолетие.

А днешното евангелие привежда пример на човек, който бил възпитан в страна, в която повече от хиляда години процъфтявало езичеството. Това бил римски стотник. Той се приближил до Иисус и без да моли за нещо, просто казал: „Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда”. Господ изразил желание да отиде там и веднага чул: „Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее; защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави”.

Господ се удивил, виждайки такава вяра в човек, който в своята родина съвсем не бил учен на това и казал на присъстващите: „истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат… в царството небесно, а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби”. Това Господ казал за фарисеите, които забравили за Живия Бог заради своите безбройни законнически предписания. Но това Господ може да каже и на нас, ако забравим за Живия Бог заради великолепието на храмовете, красотата на богослуженията и изобилието от светини.

Сега си спомням един храмов празник. След ранната литургия имаше водосвет. Настана блъсканица, караница, преобърнаха масите и ги изпочупиха. Накрая разграбиха водата и всичко свърши. Тогава дойде една старица, отвори крана на отоплителната система, наля си от там вода в една съдинка и каза: „Ох, едвам дойдох и закъснях за водосвета, поне от тази вода да си взема – все пак е от храма Господен”. И можем ли да се съмняваме, че Господ ще ѝ даде според вярата, ще ѝ даде повече отколкото на тези, които в блъсканицата успяха да си вземат вода осветена по пълния чин!

Това, разбира се, не означава, че за спасението е достатъчно да се помолиш в къщи и да си наточиш вода от крана. Да пренебрегваш светинята, да пренебрегваш богоустановеното свещенство, това е все едно да пренебрегваш човечеството на Иисус Христос. И стотникът, и старицата всъщност сторили всичко, за да се приближат към Него. Но и двамата помнели, че се приближили до Този, Който е по-високо от храма, по-високо от обряда, по-високо от всичко видимо и невидимо. Неговото слово е способно да преодолява всякакви разстояния, да преминава през всякакви стени; способно е в миг да избавя от всяка болест, от всяка беда, способно е и да освети всички води на земята, или да ги превърне в кръв; способно е в един миг да унищожи земята и наново да я създаде.

Ето какъв е нашият Бог! Нека Му въздаваме подобаващата слава, чест и поклонение. Амин.

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей.

Превод: прот. Божидар Главев